НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ОЩЕ ЗА ЛАЙНЕРА „ВАРНА” - ГОРДОСТТА НА
БЪЛГАРСКОТО ПАСАЖЕРСКО ПЛАВАНЕ

През м. юли 2013 г. в своя брой 371-372 печатното издание на „Морски вестник” публикува интересна статия за гордостта на българското пасажерско плаване - лайнерът „Варна”. В нея има изключително ценна информация, която навява и гордост и носталгия за времето, когато България навлезе с успех в големия международен морски туризъм. Нормално е някои епизоди от одисеята на кораба са останали извън полезрението на автора. Но поради факта, че „Варна” е най-луксозният български пътнически кораб, обиколил многократно синята планета, бих желал да допълня някои съществени щрихи от морската му „биография”.
Обстоятелството че съм бил старши помощник-капитан на лайнера „Варна”, отговарящ за туристическата му програма, ме задължават  да направя някои допълнения и корекции за историческата летопис и морска памет на родното корабоплаване.
През 1951 г. лайнерът „Оушън монарх” е пуснат на вода лично от английската кралица Елизабет ІІ, която му подарява златен кръст, затова, че е най-красивият пътнически кораб в света от своя клас. Собственикът на кораба „Фърнессуити” го обявява за продажба поради това, че не отговаря на някои изисквания за пожарна безопасност. Луксозният кораб е закотвен в пристанище Плимут и първи оглед за неговото копуване е направен от представителя на Параходство БМФ в Англия Кирил Костов, механикът от БМФ Георги Апостолов и англичанина Питър Бърджес. Преговорите се водят от капитан Христан Христанов и директорът на новоучреденото параходство „Балканшип” - Варна. Въпреки трагикомичните ситуации, корабът е закупен и на 15 септември 1967 г. застава на Морска гара Варна под командването на капитан Георги Боев - един от класиците на морската експлоатация в България. Освещаването му става в петъчен ден и то в 13.00
часа ... (Поканите за освещаването са подписани от капитан далечно плаване Бялко Толтуков - той участва в приемането на кораба в Англия с уверението, че ще бъде титуляр-капитан на лайнера след пристигането му във Варна).
Става ясно, че бъдещето му не е начертано от морски специалисти, а от „Балкантурист”. След авариен ремонт в Риека, на 3 март 1968 г., от столицата на морския туризъм Венеция започна двегодишният договор за експлоанация с водещата германска туристическа фирма „Туропа”. От първия до последния ден на този чартър имах шанса и удоволствието да бъда старши помощник капитан на кораба, отговарящ за пасажерската дейност. По време на чартъра корабът направи 146 акостирания по всички значими пристанища от Шпицберген до Екватора, туристическите обекти на Средиземно море, Западна Европа и Африка, островни архипелази, скандинавските фиорди. Кулминация на кораба, която може да се запише в книгата за рекордите на Гинес е, че на 9 юни 1968 г. той премина 81 градусовата северна широта, до срещата с вечните ледове на Северния Ледовит океан -  на по-малко от 600 мили до Северния полюс. Тези плавания станаха причина впоследствие да издам 6 книги - пътеписи, в които с около 2000 страници описвам българското присъствие по тези широти.
За по-любознателните читатели, и за българската морска статистика прилагам данни за този единствен по рода си български кораб с огромни заслуги за авторитета на Морска България. За съжаление, всички от командния състав на кораба вече отплаваха без обратен курс в живота и това ме задължава да представя на поколенията одисеята на този заслужил кораб за морската летопис на България.

Още данни за кораба
Екипаж 250 човека
Пасажерска вместимост 487 души
Луксозни едноместни до триместни кабини разположени на пет палуби.
Всяка кабина с климатик, телефон, вана или душ помещение.
Ресторант за 240 пасажера
Нощни, дневни, коктейл барове с оркестър и два вокално-музикални дуета.
Широкоекранен киносалон за 135 посетители
Спасителни средства за 982 души.
Два винта с диаметър 4,27 м
Експлоатационна скорост 18,5 възла
Автономност на плаване 25 денонощия
Навигационно оборудване: Два радиолокатора „Дека”, навигационна система „Лоран”, автопилот „Аркас”, конвенционални радиоапаратури и УКВ станция тип „Маркони”.

Представих ви моя дом, моята крепост, моя университет, моята любов, моя кораб „Варна”.

Инж. корабоводител Васил ДАЧЕВ -
бивш старши помощник-капитан на лайнера „Варна”