НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ В ДВЕ СТРАНДЖАНСКИ ПЕСНИ
През годините на робството странджанското село Близнак е най-забележително със събитията, наречени „катастрофата на Караевренската кула” от ненадминатия събирач на странджански устни предания Балчо Нейков (Нейков-85,72-80). Тези трагични събития от „кърджалийско време” така са разтърсили цяла Странджа, че тяхната уникалност изглежда е била подложена на допълнителна универсализация през следващите десетилетия. И тя достигнала до Балчо Нейков, обогатена от безмерната трагедия и от нарастващия народен копнеж за нейното преодоляване.
В народните песни и предания няма точни исторически дати. Затова е съвсем нормално, когато се появиха писмени документи „Караевранската катастрофа” да бъде предатирана от 1810 в 1803 г. (Мутафчиева-62 и 93, 193 и 299-300). Но по-ранната дата диктува и смяна на действуващите лица. И на мястото на Кара Фейзия и Индже Войвода от песните в документа изскача някой си Али Молла, който точно в 1803 г. (според документа, цитиран от Вера Мутафчиева) унищожава и ограбва село Каравиран (Караеврен). И от народното предание остава само огромната цифра на загиналите и осакатените.
Народът е подменил действащите лица. Излиза, че в подножието на странджанските Близнаци през „кърджалийското време” са станали събития, фиксирани точно от турските документи и деформирани от народната памет. А дали трябва безусловно да вярваме на османотурските китапи и да се отнасяме свръхкритично към домашните си извори, събрани от Балчо Нейков (Нейков-85)?
На помощ ни идва обстоятелството, че основната песен за „караевренската катастрофа” е записана от малкотърновския учител Тодор Милков още в началото на 70-те години на ХIХ век и публикувана от Марин Дринов в 1876 г. (Дринов-71, 476-477) в Периодично списание на Българското книжовно дружество (том XI-XII). Моментът на записването в този случай е най-близък до времето на събитието. Интервалът е по-малък от 70 години, т.е. средното времетраене  на  човешкия живот. Това  подсилва  историческата автентичност на текста: …


Пълният текст на статията на проф. дин Иван КАРАЙОТОВ можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.