НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ДЕЖУРЕН КОРАБ
От два часа плавахме на пълен ход. Вдигнаха ни по тревога малко преди отбой. Бяхме дежурен кораб. Излязохме от залива и ни насочиха на юго-изток. Оперативният на базата ни водеше. Нямахме конкретно поставена задача. Това провокираше лейтенантското ми въображение. То се разгръщаше и в своето многообразие все стигаше до изградената у мен представа за военна провокация, диверсия или дори начало на бойни действия. Бях механик на кораба, назначен на служба от преди няколко месеца. Като офицер, изпълняващ бойно дежурство, вдигнат по бойна тревога, плавах за първи път. Въображението ми създаваше и настроение, твърде различно от това на другите от екипажа. Те спокойно и уверено си вършеха работата. Обстановката на командния пост си беше като при всяко самостоятелно  нощно плаване. Осветлението беше само от светещите скали на приборите за управление и дежурната светлина над щурманската маса.
На командния пост бяхме четирима: командирът, аз, щурманът и рулевият. Така беше по организация. От отворената радиорубка се дочуваше тихичко бавна и нежна музика. Командирът подаваше по вътрешната транслация спокойно своите команди. Отзивите и докладите се връщаха почти веднага по същия начин. Машините работеха ритмично и уверено. Спокоен, топъл и почти тих сумрак. Нощта от вън беше ясна, светла, тиха и студена. Видимостта - отлична. Морето - спокойно. С малко повечко фантазия, можеше да се приеме, че при нас е уютно, приятно и дори комфортно. Е, сигурно, за да се приеме това за комфорт малкото фантазия нямаше как да стигне. Но както и да е. Понякога и много мъничкото стига.
Бяхме стигнали почти пред Маслен нос, когато ни поставиха задачата. …

Пълният текст на разказа на капитан І ранг от резерва Лъчезар ЛАЗАРОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.