НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











МЕДИАТОРСКО
Четохте ли, видяхте ли ги днешните (вчерашните, ланшните) вестници? Ако ли не, поне телевизия сте погледали, сутрешните предавания, или сте чули нещо по радиото в колата, докато сте бързали за работа. А какво видяхте и чухте помните ли? Мерзост, мерзост и мерзост, мама му стара! Кой кого обрал, излъгал, злепоставил, набил, застрелял, дал на прокурор, наругал, наритал, на кого му смъкнали фланелката, кой си бил изкривил душата, на кого феновете таквоз, против кого протестиращите иначе ... Аман бе, хора, всичките ли сте луднали или само аз!? Няма ли нещо хубаво да е станало, нещо ведро и радостно ... Или времето ни е болно, барабар с нас?
Обаче, имало е и други времена на тази земя, че и други хора май. В светлото недавно няма как да е нямало, я нещо дивно, я нещо славно. И поборници е имало, и патриоти, някои са оставили и потомци. Ето един Иван Стоянович - Аджелото (тур. аdjele - припрян, нетърпелив), например. Деец на Съединението, който първи съобщава за него по телеграфа, съратник на Захари Стоянов. Синът му, Петър Стоянович, е брилянтен експерт в тютюневата индустрия, а внуците му, Иван и Жана, са наши съвременници (вече покойници) и светила на културния фронт. Правнукът пък, Петър Стоянович, неотдавна оглави не друго, а министерството на културата.
За какво ги каканижа всичките тези уйдурми ли ще ме попитате? Наскоро попаднах на клипче с гостуването през месец март 1997 г. на Иван Стоянович - младши, писател и кинокритик, в предаването на Тодор Колев „Как ще ги стигнем”. Там той от душа изпя една популярна през тридесетте кризисни години на миналия вестник булевардна песничка, нещо като символ-верую на народонаселението от Шоплука, дядовците на днешните протестиращи по столичните улици и площади. Само две вулгарнички стихчета, да ме прощавате, ама май всички сме в тях, барабар с борбите и несгодите на целокупното патриотично воинство. Ето ги тука отдолу, стихчетата, а който не иска да разбере, аферим и верселям!

Ебем ти времето развратно
Ебем ти всичко живо на света
Ебем ти радост, щастие, утеха
в този мерзостен живот!

Ебем ти власт и управия
Ебем ти ред, законност, свобода
Ебем ти тази скотска орисия
В наща шибана страна!

P.S.
Вие сега да не вземете да ми повярвате, скъпи читатели! И на мен не ми се вярва, че дедите са били чак дотам проницателни, и са избирали мисионерската поза, при която човек може да се извиси и телесно, и душевно. Който не верва като мен, нека да надникне на този интернет-адрес: https://www.youtube.com/watch?v=Sqw1HVOrdQQ

Бай ЯНКО
Седналият е Иван Стоянович - Аджелото.
Петър Стоянович в предаването „Всяка неделя”.