НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОБАЧЕ, НО ПОНЕЖЕ!
Истина, истина ви казвам, живият класик Янчо (тоест – Аз) наистина бил гениален. Доказателства ли – ето ви поредното „още едно”:
В материала в е-Морски вестник „Люци” от 03 ноември 2009 г. (3 ноември 2009 г. 8 дни до 10 ноември: Люци) е написал: „Мислите, че се притесни ли, Люци? Отнюд!... Ако не бяха завистниците да му пречат - сега всичките можехме да си имаме по една вила с мраморна тераса на брега срещу стария Илион!” А вилите щяха да се пръкнат, ако беше се осъществил замисълът на моряка-наукоед, току що завършил морската академия в Ленинград, да развърне торпедните ни катери на Дарданелското направление.
В края на писанието си съм оповестил и раждането на енигмата Бай Янко, с министерска заповед на „Свинчо”, с която на изпроводяк ми е присвоено партизанското име на Бай Тошо. Люци обаче остана, в очакване да затвори вратата (пак там).
В статията си в Морски вестник от септември 2010 г. „Моите” командващи флота” (4 септември 2010 г. „Моите” командващи Флота) ветеранът-подводничар бате Станко се е отнесъл пренебрежително към оногова, определяйки го безименно като„гений с празна глава”. Очакването да се затвори вратата, което класикът е предначертал, твърде се бави, обаче, понеже нови сведения заливат прогресивното човечество, за нови и нови поЛюци постижения. През септември тази година пенсионерът-адмирал успешно е защитил докторска дисертация, с тема за „националната сигурност”, то се знае. Прилича
Истина, истина ви казвам, живият класик Янчо (тоест – Аз) наистина бил гениален. Доказателства ли – ето ви поредното „още едно”:
В материала в е-Морски вестник „Люци” от 03 ноември 2009 г. (3 ноември 2009 г. 8 дни до 10 ноември: Люци) е написал: „Мислите, че се притесни ли, Люци? Отнюд!... Ако не бяха завистниците да му пречат - сега всичките можехме да си имаме по една вила с мраморна тераса на брега срещу стария Илион!” А вилите щяха да се пръкнат, ако беше се осъществил замисълът на моряка-наукоед, току що завършил морската академия в Ленинград, да развърне торпедните ни катери на Дарданелското направление.
В края на писанието си съм оповестил и раждането на енигмата Бай Янко, с министерска заповед на „Свинчо”, с която на изпроводяк ми е присвоено партизанското име на Бай Тошо. Люци обаче остана, в очакване да затвори вратата (пак там).
В статията си в Морски вестник от септември 2010 г. „Моите” командващи флота” (4 септември 2010 г. „Моите” командващи Флота) ветеранът-подводничар бате Станко се е отнесъл пренебрежително към оногова, определяйки го безименно като„гений с празна глава”. Очакването да се затвори вратата, което класикът е предначертал, твърде се бави, обаче, понеже нови сведения заливат прогресивното човечество, за нови и нови поЛюци постижения. През септември тази година пенсионерът-адмирал успешно е защитил докторска дисертация, с тема за „националната сигурност”, то се знае. Прилича
му, мяза му, дето се вика. Няма като министер Клисарова да вземе да пише за „някои проблеми на някои лечения, свързани с някои болести” я. Ето как се е отнесъл към писанието му рецензентът професор Слатински (и той по националната, таквоз): „Така, както е записано в случая - че обектът на изследване е „националната сигурност с нейната структура, процесът на съвременното планиране и изграждане на отделните й елементи, като интегрирана система”, това не само изцяло би „пасвало” на практически всички дисертации в сферата на националната сигурност, но то надхвърля значително и обхвата на предмета на работата. Разбира се, подобно „свръхопределяне” на обекта на изследването изобщо не поставя под съмнение нито качествата на докторанта, нито резултатите от неговия труд. Посочвам го като важен детайл, защото при внимателно прочитане на дисертацията се създаде у мен впечатлението, че така, както е формулиран всъщност обектът, той отразява намеренията на докторанта да създаде панорамно платно на националната сигурност и като наука, и като практика, докато сетне с формулирането на предмета на дисертацията е казал своята тежка дума научният ръководител и е вкарал изследването в логичното, нормално и прагматично русло - край на цитата”.
Това е положението, брат ми - всички дисертации във вид на панорамно платно на науката, барабар с практиката, с автор - познай кой. И пак се е пръкнал някакъв научен кадър, който му е закрил слънцето в посока Дарданелското направление.
Докато преди години генерал-адмиралът ми изтъкваше достойнствата си, а аз слагах кертици в тефтера, да видим колко пъти ще каже „Аз”, ставаше дума да помогне да се развие онова флотско академично звено, за което тогава отговарях, а той твърдеше, че проблемът не е негов. Сега вече е, защото в Академията са отрязали живо месо от един колега-даскал, за да му натаманят щат баш на Него. Хайде да е хаирлия, дето се вика, тази година малко прасенце, догодина - слон!
Апропо, утре децата по улиците ще пеят „Vivat Akademia! Vivat Profesores!” Или Науката ще напусне залата, за да влезе убитият.
P.S.
Изкушавам се и аз да напиша, че „главният орган на човешкото тяло, здравата основа, на която се крепи душата, това е кесията“ - казал го е Т. Карлайл. Би било пошло, обаче, защото тук в кесия няма кой знае какво. И други генерал-адмирали са пописвали наука, Кирил Косев, например, в амплоа на началник на Главното политическо управление на Народната армия, откри „Победата” през Балканската война, за което съответният научен съвет коленопреклонно му присъди „доктор на науките”. Хвърковатият генерал Манев, покрай ремонтите, с които се беше захванал като началник на Военна академия и той стана „доктор”. Съдействаха му активно - хайде да не казвам кои, че може и да греша, ама много, много активно, понеже... Ама защо и Люци да не може? Обаче, обзема ме клюкарска завист, понеже не мога и аз да подслушвам това-онова, със съответните специални средства. Адмиралът ги разбира тези работи, нали стана известен и като „агент Петков”, та бате Станко написа, че повече няма да му подава ръка. С голя-я-я-мо любопитство бих послушал как се е самопредложил като виден учен или кой е лобирал, баш пък за него, как са се договаряли, как се е пазарил да му „отворят” щат и прочия.
Как да не запееш и ти, брат ми, баш в навечерието на Никулден, „Мамини мили ергени, тръгнали да ергенуват!”.
Янчо БАКАЛОВ, инженер
Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”
Това е положението, брат ми - всички дисертации във вид на панорамно платно на науката, барабар с практиката, с автор - познай кой. И пак се е пръкнал някакъв научен кадър, който му е закрил слънцето в посока Дарданелското направление.
Докато преди години генерал-адмиралът ми изтъкваше достойнствата си, а аз слагах кертици в тефтера, да видим колко пъти ще каже „Аз”, ставаше дума да помогне да се развие онова флотско академично звено, за което тогава отговарях, а той твърдеше, че проблемът не е негов. Сега вече е, защото в Академията са отрязали живо месо от един колега-даскал, за да му натаманят щат баш на Него. Хайде да е хаирлия, дето се вика, тази година малко прасенце, догодина - слон!
Апропо, утре децата по улиците ще пеят „Vivat Akademia! Vivat Profesores!” Или Науката ще напусне залата, за да влезе убитият.
P.S.
Изкушавам се и аз да напиша, че „главният орган на човешкото тяло, здравата основа, на която се крепи душата, това е кесията“ - казал го е Т. Карлайл. Би било пошло, обаче, защото тук в кесия няма кой знае какво. И други генерал-адмирали са пописвали наука, Кирил Косев, например, в амплоа на началник на Главното политическо управление на Народната армия, откри „Победата” през Балканската война, за което съответният научен съвет коленопреклонно му присъди „доктор на науките”. Хвърковатият генерал Манев, покрай ремонтите, с които се беше захванал като началник на Военна академия и той стана „доктор”. Съдействаха му активно - хайде да не казвам кои, че може и да греша, ама много, много активно, понеже... Ама защо и Люци да не може? Обаче, обзема ме клюкарска завист, понеже не мога и аз да подслушвам това-онова, със съответните специални средства. Адмиралът ги разбира тези работи, нали стана известен и като „агент Петков”, та бате Станко написа, че повече няма да му подава ръка. С голя-я-я-мо любопитство бих послушал как се е самопредложил като виден учен или кой е лобирал, баш пък за него, как са се договаряли, как се е пазарил да му „отворят” щат и прочия.
Как да не запееш и ти, брат ми, баш в навечерието на Никулден, „Мамини мили ергени, тръгнали да ергенуват!”.
Янчо БАКАЛОВ, инженер
Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”