НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕИЗВЕСТНА СНИМКА И ФАКТИ ЗА ДУНАВСКАТА ПАРАХОДНА КОМПАНИЯ „ИДАРЕ-И НЕХРИЕ” - РУСЕ
Излизащият в Русе вестник „ДУНАВЪ”, брой № 599 от 8-ми август 1871 г., започва първата си страница със следнaта новина: „Негово Височество Главният веляетски управител, миналата неделя се завърна в средоточието на веляета. Н. Височество понеже страда телесно и ся нуждаеше от лекувание, поиска воля за един месец, за да отиде на баните в Карлсбад в Германия и според Височайшото царско дозволение, което се издаде в тоя случай, Н. Височество остави за свой наместник веляетския дефтердарин (финансист - б.а.) Негово Превъзходителство Тахсин ефенди, на когото повери и възложи до завръщането си управлението на веляетските работи, и миналата сряда тръгна с австрийския пощански вапор (кораб) за предназначеното си място. Директорът на Идаре-и нехрие, Негово Превъзходителство Делявер паша тръгна такожде с Н. В. Главния веляетски управител, за да отиде за Виена, гдето като прегледа поръчаните два вапора за Идаре-и нехрие, ще ги приеме и свали в Русчюк.”
Цитираният брой на вестник „Дунавъ” потвърждава факт за това, че два от корабите на Дунавската параходна компания на Османската империя „Идаре-и нехрие” са поръчани и строени във Виена, както и дава точна информация за срока на завършване на корабите - есента на 1871 г.
Известно е, че идеята за създаване на Дунавска параходна компания на Османската империя е най-тясно свързана с Ахмед Шефик - Мидхат Паша (1822 - 1883 г., прозорлив държавник, образован човек и умен ръководител, станал в последствие велик везир), с решаващата подкрепа на издигналия се на престола през 1861 г. султан Абдул Азис (Абдюлазис 1861-1876). Този владетел с модерно мислене се ангажирал, освен с амбициозната програма за развитие на Османския военен флот, също и с модернизация на търговския флот на империята. В по-далечен план, турската навигация с парни кораби следвало да запълни огромното изоставане на тази втора по-големина дунавска империя, владееща 845 км. от реката, от устието на Тимок до Сулина, на протежението на които транспортът на стоки и пътници дотогава се извършвал само от кораби под чужд флаг. ...
Пълният текст на статията на инж. Николай Генчев (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
Излизащият в Русе вестник „ДУНАВЪ”, брой № 599 от 8-ми август 1871 г., започва първата си страница със следнaта новина: „Негово Височество Главният веляетски управител, миналата неделя се завърна в средоточието на веляета. Н. Височество понеже страда телесно и ся нуждаеше от лекувание, поиска воля за един месец, за да отиде на баните в Карлсбад в Германия и според Височайшото царско дозволение, което се издаде в тоя случай, Н. Височество остави за свой наместник веляетския дефтердарин (финансист - б.а.) Негово Превъзходителство Тахсин ефенди, на когото повери и възложи до завръщането си управлението на веляетските работи, и миналата сряда тръгна с австрийския пощански вапор (кораб) за предназначеното си място. Директорът на Идаре-и нехрие, Негово Превъзходителство Делявер паша тръгна такожде с Н. В. Главния веляетски управител, за да отиде за Виена, гдето като прегледа поръчаните два вапора за Идаре-и нехрие, ще ги приеме и свали в Русчюк.”
Цитираният брой на вестник „Дунавъ” потвърждава факт за това, че два от корабите на Дунавската параходна компания на Османската империя „Идаре-и нехрие” са поръчани и строени във Виена, както и дава точна информация за срока на завършване на корабите - есента на 1871 г.
Известно е, че идеята за създаване на Дунавска параходна компания на Османската империя е най-тясно свързана с Ахмед Шефик - Мидхат Паша (1822 - 1883 г., прозорлив държавник, образован човек и умен ръководител, станал в последствие велик везир), с решаващата подкрепа на издигналия се на престола през 1861 г. султан Абдул Азис (Абдюлазис 1861-1876). Този владетел с модерно мислене се ангажирал, освен с амбициозната програма за развитие на Османския военен флот, също и с модернизация на търговския флот на империята. В по-далечен план, турската навигация с парни кораби следвало да запълни огромното изоставане на тази втора по-големина дунавска империя, владееща 845 км. от реката, от устието на Тимок до Сулина, на протежението на които транспортът на стоки и пътници дотогава се извършвал само от кораби под чужд флаг. ...
Пълният текст на статията на инж. Николай Генчев (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.