НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ВСЕ ПАК – VIVAT!
Разбирам желанието на много колеги да публикуват в най-морския вестник, както и старанието на редакционния екип да публикува различни мнения, но не мога да приема публикации, които звучат подигравателно, да не кажа обидно за Алма матер! Защото точно така звучи заглавието на публикацията от 10 декември на иначе уважавания от всички нас капитан І ранг (р) Румен Тотев: 10 декември 2013 г. Когато се правеха някакви опити курсантите да се броят и за студенти
Като бивш началник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ (2002-2007 г.) ще си позволя да припомня накратко историята на Училището и обстоятелствата около празнуването на студентския празник по времето, когато ние бяхме курсанти (випуск „Опълченски“, 1972-77 г.).
През 1942 г. Училището се преобразува във Военноморско на Негово Величество училище (ВМНВУ) с шестгодишен гимназиален и висш курс на
Мая Вапцарова на патронния празник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, 2006 г.
обучение. Във Висшия навигационен отдел се подготвят специалисти с висше специално морско образование, а във Висшия технически отдел (от 1943 г.) - и кадри с висше специално морско техническо образование.
През 1949 г., по обясними причини, приемник на ВМНВУ става Народното военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”, а от 1956 г. на училището е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”.
През лятото на 2002 г. с указ на Народното събрание Актът за създаване на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е приведен  в съответствие със Закона за висшето образование и Закона за отбраната и Въоръжените сили. Училището е със статут на висше държавно техническо училище.
С една дума от 1942 г. курсантите от Висшите отдели на ВМНВУ, а от 1956 година и всички курсанти на Морско училище са със статут на студенти!
Колкото до 8 декември, по наше време си го празнувахме всички. Вярно, всички нямаше как да сме в гарнизонен отпуск, заради изискванията на едни специални планове, затова ни пускаха без книжки отсреща, в Спортната зала (сега Дворец на културата и спорта), където се провеждаше традиционно студентският бал на варненските младежи. Да, бяхме с униформи, защото беше задължително, пък и престижно! „Мацките“ ни се „лепяха като мухи на мед“, а цивилните ни колеги ни завиждаха…
Нещо повече, ние си празнувахме традиционно и патронния празник - 7 декември. За него ни пускаха с преспиване! Впрочем, този празник беше „позабравен“ през преходния период, докато го възстановихме, ако се не лъжа през 2003 г. В Училището гостува Ивайло Петров и на срещата с курсантите аз, като сравнително скоро назначен началник, зададох на големия поет въпроса: „Как оценявате творчеството на Вапцаров?“ Бях длъжен да го задам - наскоро в списанието „Един завет“ полковник (з) Рухчев бе попитал: „Защо Морско училище още носи името на един терорист?“
Ивайло Петров отговори кратко (излагам по-смисъл, не цитирам): „В поезията на Никола Вапцаров имаше нещо, което го нямаше у никой от неговото поколение поети - онази вяра, онова „мотор-р-рното“, онази романтика, изразена със сурови думи!“ Още съжалявам, че не записахме това някъде в Училището със златни букви!
И днес курсантите са елита на флотската Алма матер. Заради силно редуцирания им състав, курсант се става с бал до десетина стотни под максималния такъв! А по наше време за едно място имаше по над двадесет кандидати и „материала“ също бе отличен! Курсантът е бил и е сред елита на студентите!
Колкото до действията на контраадмирал Дичо Узунов и Гаича, да не мислите, че им е било лесно? Във време на масово „ду?шене“ и „душе?не“?
Така че моля, колеги, по-внимателно с Морско училище. Иначе ще излезе, че чак след като министър-председателят, г-н Пламен Орешарски връчи наградата  „Студент на годината“ на курсант-мичман Ваня Орманова, някои хора разбраха статута на курсанта!
Ама защо ли се учудвам - половината варненци още не знаят, че полковник Петър Димков - Лечителят е бил командир на Осми приморски полк и началник на Варненския гарнизон, автор е на Порталът-паметник на полка, инициатор на създаването на Парка-музей „Владислав Варненчик“ и спасител на къщата-музей на Апостола, а отпосле е придобил признанието „Лечителят“ …

Капитан І ранг (р) Станко СТАНКОВ,
ветеран-командир на подводница „Победа“
от ВМФ на България