НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ ЕДИН ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА
СТАРШИНА ІІ СТЕПЕН СТЕФАН МИХАЛЕВ!
Публикува се за първи път!
За пожара на малкия противолодъчен кораб (МПК) № 46 на 9 декември 1973 г.
Наскоро в „Морски вестник” отбелязахме 40-годишнината от мирновременния подвиг на старшина ІІ степен Стефан Михалев (11 декември 2013 г. Почетоха паметта на флотския герой старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров). И преди, и след 1989 г. за този подвиг се пише кратко, с изтъркани фрази, като от написаното не става ясно както какви са измеренията на героичната постъпка, така и не се отговаря на въпроса можеше ли смелият моряк да остане жив ... В официалната (на времето) „История на българския Военноморски флот” (София, 1989 г.) за тази героична проява са отделени само три изречения! Затова помолихме нашия приятел и автор капитан І ранг о.з. Евгени Ценов да ни разкаже подробности за пожара на малкия противолодъчен кораб № 46 на 9 декември 1973 г. По това време капитан-лейтенант Ценов е дивизионен механик в същия този дивизион противолодъчни кораби и макар в деня на инцидента да е в домашен отпуск, е върнат незабавно в поделението, за да направи разследване на случая.
През зимния сезон корабите, базирани в Атия, се отопляваха с брегова пара. Но корабите МПК бяха на водно отопление. Първи кубрик бе в носовата част и контурът за него бе най-дълъг, затова отоплението там не достигаше. За да може той да се отоплява, както и намиращите се зад него боцманска каюта и каюта на механика, на кораба е пуснато калориферното отопление. Вентилаторът му е много шумен. Сутринта, при строяването за закуска (екипажите се хранеха и спяха в брегова казарма), някой е изключил вентилатора, но не е спрял самия калорифер. В него трябва да е следващата защита - топима вложка, която при прегряване се стопява и изключва захранването. Но вместо нея е имало дебела тел от меден проводник...
Дежурен по дивизион е бил командирът на кораба старши лейтенант Василев (Бел. ред.: по-късно известен като „Васко Транзистора” и т.н.) Докато целият дивизион е на закуска, загретият и оставен без циркулация на въздух калорифер стопява алуминиевия въздуховод и той пада върху една койка (легло). Медната тел остава не стопена! От горещите нагреватели се подпалват одеялото и цялата койка. На всеки кораб е имало само по един дежурен по кораб - матрос, командир на отделение, а на брега е помощник-дежурният по дивизион, който е мичман-школник. Той пръв забелязва дима, излизащ от люка на кубрика, и праща дежурния на пирса матрос да провери какво става.
Вахтеният матрос влиза в кубрика и вижда, че димът идва от вратата на лявата каюта. При отварянето на вратата, от свежия въздух тлеещите завивки избухват в пламъци. Помещението е с размери само два на два метра и разгарящият се пожар едва не всмуква матроса ...
Уплашеният млад матрос изтичва по трапа навън, оставяйки вратата на каютата отворена. Така пожарът обхваща и кубрика. Излязъл вече на палубата, матросът дава сигнал с викове „Пожар!”, „Пожар!” По това време екипажите току що са се строили за завръщане. Като виждат дима, всички хукват към корабите си. Най-напред са матросите от МПК № 46, а пред тях - старият набор. Механик на този кораб бе лейтенант Миков.
Пръв до кораба достига старши матрос (посмъртно повишен в звание старшина ІІ степен) Стефан Михалев. Той влиза в щурманската рубка, която е неговият боен пост, слага си противогаза и взема намиращият се на щатното му място хопкалитов патрон. Трябва да се върже със сигнално въже, но няма време. Той влиза в горящия кубрик през дясната - боцманската каюта, която единствена има връзка с кубрика и с щурманската рубка. Стефан много добре разбира каква опасност грози не само техния кораб, но и съседните кораби. Пред горящия кубрик е погребът. В него се намират добре закрепени 60 броя 60-килограмови противолодъчни (противоподводни) бомби за реактивните бомбометни установки, техните взриватели, както и личното оръжие на екипажа и патроните за него.
СТАРШИНА ІІ СТЕПЕН СТЕФАН МИХАЛЕВ!
Публикува се за първи път!
За пожара на малкия противолодъчен кораб (МПК) № 46 на 9 декември 1973 г.
Наскоро в „Морски вестник” отбелязахме 40-годишнината от мирновременния подвиг на старшина ІІ степен Стефан Михалев (11 декември 2013 г. Почетоха паметта на флотския герой старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров). И преди, и след 1989 г. за този подвиг се пише кратко, с изтъркани фрази, като от написаното не става ясно както какви са измеренията на героичната постъпка, така и не се отговаря на въпроса можеше ли смелият моряк да остане жив ... В официалната (на времето) „История на българския Военноморски флот” (София, 1989 г.) за тази героична проява са отделени само три изречения! Затова помолихме нашия приятел и автор капитан І ранг о.з. Евгени Ценов да ни разкаже подробности за пожара на малкия противолодъчен кораб № 46 на 9 декември 1973 г. По това време капитан-лейтенант Ценов е дивизионен механик в същия този дивизион противолодъчни кораби и макар в деня на инцидента да е в домашен отпуск, е върнат незабавно в поделението, за да направи разследване на случая.
През зимния сезон корабите, базирани в Атия, се отопляваха с брегова пара. Но корабите МПК бяха на водно отопление. Първи кубрик бе в носовата част и контурът за него бе най-дълъг, затова отоплението там не достигаше. За да може той да се отоплява, както и намиращите се зад него боцманска каюта и каюта на механика, на кораба е пуснато калориферното отопление. Вентилаторът му е много шумен. Сутринта, при строяването за закуска (екипажите се хранеха и спяха в брегова казарма), някой е изключил вентилатора, но не е спрял самия калорифер. В него трябва да е следващата защита - топима вложка, която при прегряване се стопява и изключва захранването. Но вместо нея е имало дебела тел от меден проводник...
Дежурен по дивизион е бил командирът на кораба старши лейтенант Василев (Бел. ред.: по-късно известен като „Васко Транзистора” и т.н.) Докато целият дивизион е на закуска, загретият и оставен без циркулация на въздух калорифер стопява алуминиевия въздуховод и той пада върху една койка (легло). Медната тел остава не стопена! От горещите нагреватели се подпалват одеялото и цялата койка. На всеки кораб е имало само по един дежурен по кораб - матрос, командир на отделение, а на брега е помощник-дежурният по дивизион, който е мичман-школник. Той пръв забелязва дима, излизащ от люка на кубрика, и праща дежурния на пирса матрос да провери какво става.
Вахтеният матрос влиза в кубрика и вижда, че димът идва от вратата на лявата каюта. При отварянето на вратата, от свежия въздух тлеещите завивки избухват в пламъци. Помещението е с размери само два на два метра и разгарящият се пожар едва не всмуква матроса ...
Уплашеният млад матрос изтичва по трапа навън, оставяйки вратата на каютата отворена. Така пожарът обхваща и кубрика. Излязъл вече на палубата, матросът дава сигнал с викове „Пожар!”, „Пожар!” По това време екипажите току що са се строили за завръщане. Като виждат дима, всички хукват към корабите си. Най-напред са матросите от МПК № 46, а пред тях - старият набор. Механик на този кораб бе лейтенант Миков.
Пръв до кораба достига старши матрос (посмъртно повишен в звание старшина ІІ степен) Стефан Михалев. Той влиза в щурманската рубка, която е неговият боен пост, слага си противогаза и взема намиращият се на щатното му място хопкалитов патрон. Трябва да се върже със сигнално въже, но няма време. Той влиза в горящия кубрик през дясната - боцманската каюта, която единствена има връзка с кубрика и с щурманската рубка. Стефан много добре разбира каква опасност грози не само техния кораб, но и съседните кораби. Пред горящия кубрик е погребът. В него се намират добре закрепени 60 броя 60-килограмови противолодъчни (противоподводни) бомби за реактивните бомбометни установки, техните взриватели, както и личното оръжие на екипажа и патроните за него.
Малките противоподводни кораби (МПК) проект 201 М, за които става дума в този разказ. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров. Източник: „История на българския Военноморски флот” (София, 1989 г.)
Паметната плоча с орелефа на старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров (в ляво) стана неотделима част от мемориала на загиналите военни моряци в Пункта за базиране Атия. Снимката е от архива на Щаба на ВМС.
Евгени Ценов като капитан-лейтенант. Снимката е от архива на автора.
Евгени Ценов с матросите от електромеханичната бойна част (БЧ 5) на МПК 42. Снимката е направена през 1974 г. Снимката е от архива на автора.
През това време матросите са пред люка на кубрика. От него излиза гъст задушаващ черен дим. След малко за момент в тамбура се показва Стефан и им прави знак с ръка. Матросите го приемат като знак, че иска да му подадат пожарен шланг. Минават още няколко минути, но Стефан не се показва. Тогава друг матрос - негов набор и съгражданин, скача в кубрика, намира го и го довлича до тамбура, но той е тесен и вертикален, а Стефан е едър младеж и без въже не могат да го извадят ... Първото въже се скъсва! Успяват да го извадят на втория път. Едното стъкло на противогаза му е счупено.
Тогава на мястото пристига и командирът на кораба. Като вижда каква е ситуацията, той взима правилното решение и с помощта на потопяемата помпа затопява горящото помещение. Така пожарът е ликвидиран. Бомбите не се опират до преградата - те са на повече от метър от нея. Опасността от взрив е предотвратена. После, със същата помпа, помещението е отводнено.
Цената на това обаче за жалост е твърде висока! Натровени са двама матроси. Стефан почива, натровен от задушливите газове...
Стефан беше висок и красив младеж, винаги усмихнат и лъчезарен. Тежестите на службата понасяше с лекота. Беше възпитан. Никога не е проявявал грубост към подчинения си и към младите матроси. Безупречно изпълняваше поставените задачи. Беше истински матрос, истински моряк! За него нямаше лошо време. Действаше бързо и точно при маневра и при отработването на курсовите задачи. Завършил бе морския техникум в Бургас и мечтаеше след завършването на военната служба да започне работа на търговските кораби.
Случаят показа, че на бойните кораби няма индивидуални дихателни апарати за задимена среда. Без тях на практика не е възможно да се влиза в задимени затворени помещения. Наличните на корабите хопкалитови патрони не бяха пригодни за такива места.
Виновните за допуснатите технически нарушения бяха наказани. ВКР и Военната прокуратура не направиха разследване, което да изясни кой самоволно е изключил вентилатора ...
Скоро след нещастието корабите бяха снабдени с по един индивидуален изолиращ апарат, а корабните аварийни партии бяха обучени за работа с него. Със съответна заповед бе забранено влизането в затворени задимени помещения без съответните защитни средства. Хопкалитовите патрони можеха да се ползват само при работа в открити помещения - за корабите това бе горната палуба.
Действията на матросите показаха, че проявяват решителност, смелост, и самоотверженост, без да проявяват страх пред предстоящия риск. Старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров загина, воден от мисълта да спаси кораба и другарите си от надвисналата опасност. Той прояви воинска доблест и инициатива, действайки без да чака заповед от командира си.
Поклон пред паметта му!
Капитан І ранг о.з.
Евгени ЦЕНОВ
Тогава на мястото пристига и командирът на кораба. Като вижда каква е ситуацията, той взима правилното решение и с помощта на потопяемата помпа затопява горящото помещение. Така пожарът е ликвидиран. Бомбите не се опират до преградата - те са на повече от метър от нея. Опасността от взрив е предотвратена. После, със същата помпа, помещението е отводнено.
Цената на това обаче за жалост е твърде висока! Натровени са двама матроси. Стефан почива, натровен от задушливите газове...
Стефан беше висок и красив младеж, винаги усмихнат и лъчезарен. Тежестите на службата понасяше с лекота. Беше възпитан. Никога не е проявявал грубост към подчинения си и към младите матроси. Безупречно изпълняваше поставените задачи. Беше истински матрос, истински моряк! За него нямаше лошо време. Действаше бързо и точно при маневра и при отработването на курсовите задачи. Завършил бе морския техникум в Бургас и мечтаеше след завършването на военната служба да започне работа на търговските кораби.
Случаят показа, че на бойните кораби няма индивидуални дихателни апарати за задимена среда. Без тях на практика не е възможно да се влиза в задимени затворени помещения. Наличните на корабите хопкалитови патрони не бяха пригодни за такива места.
Виновните за допуснатите технически нарушения бяха наказани. ВКР и Военната прокуратура не направиха разследване, което да изясни кой самоволно е изключил вентилатора ...
Скоро след нещастието корабите бяха снабдени с по един индивидуален изолиращ апарат, а корабните аварийни партии бяха обучени за работа с него. Със съответна заповед бе забранено влизането в затворени задимени помещения без съответните защитни средства. Хопкалитовите патрони можеха да се ползват само при работа в открити помещения - за корабите това бе горната палуба.
Действията на матросите показаха, че проявяват решителност, смелост, и самоотверженост, без да проявяват страх пред предстоящия риск. Старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров загина, воден от мисълта да спаси кораба и другарите си от надвисналата опасност. Той прояви воинска доблест и инициатива, действайки без да чака заповед от командира си.
Поклон пред паметта му!
Капитан І ранг о.з.
Евгени ЦЕНОВ