НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
УТИ И ПРИЯТЕЛИ СГРЯХА ДЕНЯ НА ДВЕ ХИЛЯДИ
БЕЖАНЦИ
Студеният предколеден ден стана празник за близо 840 сирийци, намерили закрила в софийския квартал „Военна рампа”. От ранна утрин дворът и околностите бяха огласени от кръшните ритми на песни и танци, които бежанците носят със себе си от опустошената родина.
Три часа труд и майсторлък хвърлиха Ути Бъчваров и екипът му, докато заври грамадният меден казан, излят специално за готвача-шоумен. Около двеста килограма филе от африкански сом потънаха във врящата вода. Ути добави задължителните картофи, моркови, лук, целина и подправки, които само той си знае.
Хубавият повод отприщи жаждата за празник у прокудените хора и те затанцуваха като у дома си. Най-доволни бяха децата, за които Държавната агенция за бежанците и спомоществователите на събитието бяха приготвили малки лакомства.
Видите ли стъпките на тези свободни по дух мъже и жени, притиснали раменете си като стена, веднага разбирате, че народ като сирийския скоро няма да бъде победен. За тях с пълна сила звучат безсмъртните Яворови слова:
„Изгнаници клети, огломка нищожна
от винаги храбър народ-мъченик ...”
В някои ритми и фигури сирийските танци имат общи елементи с българските. Който не го е знаел до днес, може да се увери при следващи общи празненства. В обширната Османска империя хората не само са се клали. Култури и етноси са общували, обменяли са ценности и взаимно са се обогатявали. Без официални решения и повели. Български търговци са стигали чак до остров Цейлон, неведнъж са минавали през Сирия и са излагали стоки на богатите й пазари. Китните възрожденски къщи, с които толкова се гордеем, са родени в ума и от ръцете на архитекти и строители от днешните Ливан, Йордания и Сирия. Светът е толкова малък. И не се знае какво ще се случи утре. Редно е да помним, че за жалост и най-богатият и преуспяващ народ в един злощастен ден може да се превърне в бежанец...
Щом рибената чорба бе готова, повече от половината бе преляна в очукани войнишки баки, които заминаха за „Овча купел” и за „Враждебна”, за да стоплят деня на още близо хиляда и двеста човешки същества.
Веселието във „Военна рампа” продължи още час. Никой нямаше за къде да бърза. Събитието бе отразено подобаващо само от Българската национална телевизия и от ... един вестник.
- Поканихме повече от 70 медии и конкретни журналисти, които уж толкова милеят за съдбата на бежанците - заяви с огорчение д-р по социология Чирпанлиев. - Ако някой бе нападнат или две деца се бяха сбили, щяха да ми строшат телефона от обаждания, но за подобно предпразнично и радостно събитие българските медии сякаш нямат сетива. Почти през ден се срещам с журналисти от европейски, американски и азиатски вестници и телевизии. Удивителни са осведомеността и коректността им. Контрастът със самодоволството на нашите е очебиен.
Ръководството на ДАБ изказа благодарност на Ути Бъчваров и на верните му приятели, на „ЕЛМЕТ” ЕООД и на г-жа Спаска Делчева, на всички, които донесоха и споделиха празника си с прокудените, но несломени чеда на сирийския народ.
Васил ДАНОВ
Специално за „Морски вестник”
БЕЖАНЦИ
Студеният предколеден ден стана празник за близо 840 сирийци, намерили закрила в софийския квартал „Военна рампа”. От ранна утрин дворът и околностите бяха огласени от кръшните ритми на песни и танци, които бежанците носят със себе си от опустошената родина.
Три часа труд и майсторлък хвърлиха Ути Бъчваров и екипът му, докато заври грамадният меден казан, излят специално за готвача-шоумен. Около двеста килограма филе от африкански сом потънаха във врящата вода. Ути добави задължителните картофи, моркови, лук, целина и подправки, които само той си знае.
Хубавият повод отприщи жаждата за празник у прокудените хора и те затанцуваха като у дома си. Най-доволни бяха децата, за които Държавната агенция за бежанците и спомоществователите на събитието бяха приготвили малки лакомства.
Видите ли стъпките на тези свободни по дух мъже и жени, притиснали раменете си като стена, веднага разбирате, че народ като сирийския скоро няма да бъде победен. За тях с пълна сила звучат безсмъртните Яворови слова:
„Изгнаници клети, огломка нищожна
от винаги храбър народ-мъченик ...”
В някои ритми и фигури сирийските танци имат общи елементи с българските. Който не го е знаел до днес, може да се увери при следващи общи празненства. В обширната Османска империя хората не само са се клали. Култури и етноси са общували, обменяли са ценности и взаимно са се обогатявали. Без официални решения и повели. Български търговци са стигали чак до остров Цейлон, неведнъж са минавали през Сирия и са излагали стоки на богатите й пазари. Китните възрожденски къщи, с които толкова се гордеем, са родени в ума и от ръцете на архитекти и строители от днешните Ливан, Йордания и Сирия. Светът е толкова малък. И не се знае какво ще се случи утре. Редно е да помним, че за жалост и най-богатият и преуспяващ народ в един злощастен ден може да се превърне в бежанец...
Щом рибената чорба бе готова, повече от половината бе преляна в очукани войнишки баки, които заминаха за „Овча купел” и за „Враждебна”, за да стоплят деня на още близо хиляда и двеста човешки същества.
Веселието във „Военна рампа” продължи още час. Никой нямаше за къде да бърза. Събитието бе отразено подобаващо само от Българската национална телевизия и от ... един вестник.
- Поканихме повече от 70 медии и конкретни журналисти, които уж толкова милеят за съдбата на бежанците - заяви с огорчение д-р по социология Чирпанлиев. - Ако някой бе нападнат или две деца се бяха сбили, щяха да ми строшат телефона от обаждания, но за подобно предпразнично и радостно събитие българските медии сякаш нямат сетива. Почти през ден се срещам с журналисти от европейски, американски и азиатски вестници и телевизии. Удивителни са осведомеността и коректността им. Контрастът със самодоволството на нашите е очебиен.
Ръководството на ДАБ изказа благодарност на Ути Бъчваров и на верните му приятели, на „ЕЛМЕТ” ЕООД и на г-жа Спаска Делчева, на всички, които донесоха и споделиха празника си с прокудените, но несломени чеда на сирийския народ.
Васил ДАНОВ
Специално за „Морски вестник”
Магьосникът Ути, потомък на Стоян Бъчваров, приготви рибена чорба, която бежанците и гостите във „Военна рампа” дълго ще помнят.
Танците са не само начин за отмора и веселие. В тях са кодирани темпераментът, светоусещането, самочувствието и достойнството на народите.
Не издържа на изкушението и председателят на Държавната агенция за бежанците, варненецът Николай Чирпанлиев. Хвана се на танц, приличащ на Право хоро и не се пусна до края на мелодията.
Рибената чорба на Ути достигна до всички.
Усмивка, която означава много.
Празникът, споделен с мнозина, става истински празник.