БЪЛГАРАН С ГОЛОГАН
Ходих на театър, като за последно. Ние със съпругата ми мислехме, че е за последно през тази година, а то се оказа, че извъобще! Театърчето беше екстра, както и друг път е бивало. Събрали се един файтон софийски актьори, барабар с файтонджията. Между тях и едно знаково име, то се знае. Избрали си пиеска, водевилче нещо, комедийка и така. Декорчето им семпличко, постановката им ниско бюджетна, но при пълна зала и талант си имат хората, дума да няма. Обаче, след представлението, докато ни се кланяха, а ние им пляскахме благодарно, знаковият актьор ни спря и вика: „Искам да ви поздравя всичките”. И ни поздрави като за последно, на майтап ли беше, на сериозно ли, обаче вика: „Поздравявам ви с последните настъпващи празници и с последната ви Нова година, защото на Българията и туряме катинара и дотука!”
„Кьопек-диване, викам си, може и така да е, ама тъй приказва ли се пред толкова народ?” И то баш пред Рождество. Забравихме ли, че Господ е бил българин, а синът му какъв трябва да е? Я вижте как се мени светът и все към добро. В тази зала преди 30 години аз слушах, че сме захванали възродителен процес сред българските..., таквоз, а излезе друго. Едно време тука беше Домът на флота, сега пак е нещо друго. И театър такъв нямаше, „Българан”, а сега - всичките сме вътре, и прочия.
Не я вярвам аз, каквото съм чувал в тази зала – друго е ставало. И като така, честито Рождество, Бог се роди, Коледо и ще пребъдем, няма как, черен гологан губи ли се!?
Булгар ЯНЧО – инженер
Икона „Св. Троица” от параклиса „Покров Богородичен” в манастира „Св. Петър и Св. Павел” край Арбанаси. Иконопис: Б. Димитрова, 2008 г.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК