НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЧИЯ Е ИДЕЯТА ДА ПОЛУЧИМ ИТАЛИАНСКИЯ СПАСИТЕЛЕН
КОРАБ „ПРОТЕО”?

През лятото на 1999 г., под ръководството на заместник-началника на Главния щаб на ВМС по ресурсите – контраадмирал Нейко Атанасов, проведохме учение по спасяване на затънала подводница, с главни „действащи лица” – подводна лодка „Слава” и италианския спасителен кораб „Антео”. За трети път правехме тази „хватка” – под формата на учение да осигурим дълбоководно потапяне на наша лодка – задължително след всеки доков ремонт. Преди това два пъти – през 1993 и 1994 г. го бяхме правили с турския спасител „Куртаран” – веднъж в наши, и веднъж в турски води, съответно пред Варна и Ерегли.
Времената бяха трудни, (не че сега са по-лесни, макар че „умни” политици „успешно” угробиха подводния ни флот), Краснознаменният Черноморски флот бе поделен между бившите съветски републики (забележете, само между Русия и Украйна, което идва да покаже, че Грузия не е била такава?), в Севастопол имаше два щаба на флотите, два командни пункта, две военни прокуратури, две комендатури и.т.н… Най-важното бе, че бе безвъзвратно нарушено традиционното взаимодействие между нашите и руските подводничари и всичките ни процедури, включително тези, по осигуряване на дълбоководните изпитания на нашите лодки, бяха отишли по дяволите… Защото такива изпитания се провеждаха ежегодно – междудоковият период на подводниците бе осемнадесет месеца. След всяко докуване следваше пробно потапяне, на дълбочина равна на половината работна (сто и петдесет метра), с последващо пребазиране в Севастопол за дълбоководно потапяне на работна дълбочина (тогава, за клас „Ромео” - двеста и седемдесет метра).
Сами можете да пресметнете, уважаеми читатели, колко са се спазвали времената между доковите ремонти на подводниците ни през деветдесетте години. Какво да се прави – недоимък!
Но да се върнем на темата. Учението се проведе успешно, с използване на миниподводницата на „Антео”, ласкаво кръстена от екипажа „Кълвач”. Основното й предназначение бе диверсионно, но можеше да „вади” по един-дваме души от дълбочина. Моя милост тогава, бидейки заместник-командир на Военноморска база Варна, бе в ролята на началник на щаба на ръководството на учението. Подробно съм споделил историята на това учение преди години на странците на обичания ни „Морски вестник”.
Неоценима помощ ми оказа капитан І ранг Тодор Илиев, тогава шеф на аварийно-спасителната служба на флота, който бе на борда на „Кълвач”-а по време на спасяването. Без неговата помощ италианците не можеха да се оправят – заради отвратително малката видимост под вода (около седемдесет и пет сантиметра тогава) и непознаването на конфигурацията на кърмовата ни палуба.
Вече не помня дали в хода, или след учението, Тошко ми подсказа идеята: „Кептън, италианците имат стар спасител на име „Протео”. Дали нашите началници не могат да го поискат?” Докладвах това предложение на Началника на Главния щаб (тогава длъжността на Командващия, простете на Командира - сега) на флота.
Благодаря на капитан ІІ ранг (р) Миглен Шишков за публикацията 4 януари 2014 г. Как преди 10 години получихме кораба „Протео” от ВМС на Италия (1)
Дължах на капитан І ранг Тодор Илиев това изявление. Идеята бе негова! Усилията после, очевидно на много хора, доведоха до успеха! Оказа се, че има защо – „Протео”, с български екипаж реализира много неща за пръв път в историята на нашите ВМС!
Честита годишнина на екипажа и на всички служили на „Протео”!

Капитан І ранг (р) Станко СТАНКОВ
На борда на миниподводницата на „Антео”, ласкаво кръстена от екипажа „Кълвач”. Снимката е направена по време на съвместното учение с българската подводница „Слава”, 1999 г.
Миниподводницата на „Антео” поема към очакващата я българска подводница „Слава”. Снимката е направена по време на съвместното българо-италианско учение, 1999 г.