НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











РАЗХОДКА ПО АЛЕЯТА НА ... ДУХОВНОТО ПАДЕНИЕ
Малко след поредицата от коледни и новогодишни празници и съпътстващите ги трапези реших да се разходя из морската градина. Така лека-полека стигнах до новоизградената алея на спортната слава. До този момент тя беше един от любимите ми участъци за разходка: нова инфраструктура, широка панорамна гледка, хората са малко по-различни от масовите типажи в централната част на града, тишина, чист въздух - все елементарни и прости неща, на които един нормален човек се радва. Не изминал няколко метра от началото на алеята и една грозна гледка наруши доброто ми настроение: един от постаментите за възпоменателните плочи беше „обезглавен”...
„Ех, поредният простак е избивал комплекси” - си помислих огорчен и продължих. След известно растояние - о, не - още един строшен постамент! Достигайки до края на алеята тази гледка се повтори ощи няколко пъти. Това ме амбицира да заснема настоящата ситуация. Тъжната равносметка е следната: от 10 постамента с възпоменателни плочи 4 са строшени, 4 плочи на оцелелите постаменти са изписани със спрей; почти всички кошчета за боклуци са огънати с ритник (вероятно от нереализирани футболисти), а поставките с пепелници на някой от тях са огънати или счупени.
Най-фрапиращата гледка е на една от площадките с фитнес уреди: единият от тях просто липсва и на негово място сега има дупка със стърчащи останки от крепежн елементи. Искренно се надявам уредът да не е станал жертва на вандалско посегателство, а просто да е свален за ремонт, понеже още през лятото някой „ентусиаст” беше огънал долната му част и тя стържеше по настилката под нея. Дано до лятото, когато ще се навърши една година от откриването на алеята, от нея не остане само асфалтовото покритие.
Понеже тази разходка се случи след празниците, си зададох въпроса -заслужаваме ли подаръци, независимо от кого са направени. Нали тази алея и тези фитнес уреди са за благото на всички варненци и гости на града! Ако на някой не му харесват възпоменателните плочи или смята, че не там е мястото на фитнес уредите, нека не се опитва да ги премахне, а просто да не минава по алеята. Докато вървях и снимах тези „геройства” си мислех за Варна и хората, които днес я обитават.
Неслучайно казвам обитават, а не живеят. Защото да живееш в един град значи да си съпричастен към случващото се в него, да те интересува неговото състояние и облик, да се чувстваш част от този град. А обитаването - това е обратното на всичко, което изписах в предното изречение. Явно Варненците вече са по-малко от мнозинството обитатели на това място. Чудя се на ентусиазма, с който това мнозинство защитава в интернет кандидатурата на Варна за европейска столица на културата. Може би за тях това не е много по-различно от поредното „лайк”-ване във фейсбук или дистанционно гласуване с SMS.
Културата на един град не се определя само от броя на фестивалите и конкурсите, провеждани в него. Тя е произлиза и от културата на хората, които живеят в него, а не само го обитават. Нека бъдем честни - всички искаме Варна да спечели този приз, но дали наистина го заслужаваме?
Теодор РОКОВ
Снимки автора