НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Някои факти за Варна: (виж таблицата): Динамика на броя на населението за периода 1852 - 2012 г.
(в хил. души). Източник: Wikipedia
Карикаура: сп. „Български воин”
ЖК-то
Друг важен момент е - в какви условия израстват новите жители? Основно в ЖК (жилищни комплекси от блокове). Каква битова култура се изгражда там? Никаква. Как изглеждат  общите части, общото благо - входовете, градинките, стълбищата, асансьорите, детските площадки ...
Най-страшното е, че хората не само свикват с разрухата, но дори им харесва.

Къде са варненците?
Какво се случва с родените в града? Ето няколко реални отговори:

Къде са 22-та ми съученици от I EГ?
Варна - 7 души
София - 5 души
САЩ - 6 души
Германия - 2
Великобритания - 1
Франция - 1
Карнобат - 0

6-7 години след като бях завършил гимназия, срещам един от преподавателите си по англ. език.
- Добър ден, г-н Митев, как сте, как е гимназията?
- Как да е? Подготвяме емигранти...

Друг пример. Тайфата, с която съм израсъл в пешеходната част на града, бяхме 11 момчета един набор. В момента само 1 живее там. За огромно съжаление, разбира се.

Следващ пример. В нашата  жилищна сграда в пешеходната зона на града в периода 1970-1983 г. са родени 5 деца. Днес нито едно от тях не живее на практика там. Един е останал във Варна, останалите са в София, Италия, САЩ и Германия.

Oбщото благо,
или достъпните за всички богатства на природата и достижения на цивилизацията  са измерител за благосъстоянието и културата на едно общество. За „Ганьо”, обаче, няма такова нещо „общо благо”. Той знае само „лично благо”. И търмъчи де що може - и общо, и чуждо.

В рамките на един месец
миналата година:
- Разбиха мазата ни и откраднаха ретро-мотопеда на капитан Асен Дремджиев. Най-тъжното е, че най-вероятно е отишъл за старо желязо.
- Опитаха да влязат с взлом в дома ни.
- Разбиха колата ни, в която нямаше нищо за крадене. Най-глупавото е, че все пак откраднаха алтиметърчето ми, което най-вероятно дори не знаят за какво е. Но това няма значение, щом може да се вземе, се взема.
- Разбиха вилата и гаража. Наред с инструментите, задигнали и надувната лодка, дори и спасителната жилетка „прибрали”.

Та човек няма шанс дори за елементарно лично благо, та какво да говорим за обществено.

Деструкторът
Велизар Илиев (Бог да го прости), преподавател по немски език в ИУ-Варна, разказваше: „А, бе нашият човек не търпи да е ново. Гледам го сега, започнал да дращи, джагърта с ключа си по колоната на новоизградената спирка. Защо, бе? - Ами - ей, така. - Страшно нещо!”

Влизам в умивалното на ротата (докато бях в казармата). Гледам всички 10-тина чешми шуртят, един от матросите - ухилен.
- Защо си отворил всички кранове?
- Е, как, бе? Да набутам армията! (като „гениално” отмъщение за отнетата свобода - доп. мое)
- Ама ти знаеш ли всъщност кого набутваш?
- Армията, кой!
- Не - баща си набутваш! Откъде се издържа армията?
- ‘де ‘ъ знам.
- Ами от данъците, които плащат майка ти и баща ти. Така, че тях набутваш, а не армията.
- Ъ.
Спрях водата.
- Е, ти ся на к’ъф съ нъпраи?

И така нататък, и така нататък. Да смееш ли, да плачеш ли? Реалити шоу не съм гледал, но в реалити формaта, наречен „казарма”, съм участвал и то ми стига за цял живот.

Та голямото предизвикателство във възпитанието на „нашия” човек е как да го направим от деструктор - конструктор. Мъчна работа. Много мъчна.

Доси ВАСИЛЕВ
ОТ ДЕСТРУКТОР - КОНСТРУКТОР
Настоящият текст е отзвук от статията на Теодор Роков 19 януари 2014 г. Разходка по алеята на ... духовното падение


Някои факти за Варна: (виж таблицата): Динамика на броя на населението за периода 1852 - 2012 г. (в хил. души)

Чувството на принадлежност
През 1852 г. от цялото градско население 16 000 жители, българите са били със сигурност малцинство, вероятно не повече от само 3 хил. души. След Освобождението и най-вече след Втората световна война прирастът е изключително голям. Градът  не е свързан с фамилната и родова история, а много често дори и с личната от детството на новите жители. По тази причина те няма как да имат чувство на принадлежност, а оттам и на грижа.