НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЕДИН ЗАБРАВЕН ПРИНОС НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ
НАЙДЕН НАЙДЕНОВ (1904 – 1988)

Капитан далечно плаване Найден Найденов (1904 – 1988) е сред изявените деятели на Морска България в средата на миналия век. Животът и делото му са описани в очерк на Невяна Димитрова в Годишника на Военноморския музей – том. VІІІ, Варна, 2013 г., с. 142 – 155 (Годишник на Военноморския музей - Том VІІІ). В очерка има един малък пропуск, за който ще разкажем на читателите на „Морски вестник” сега.
През 1957 г. в София е издаден пълния текст (на български и на френски език) на „Международна конвенция за защита на човешкия живот по море, 1948 г.” Изданието е ведомствено – на Министерството на транспорта и съобщенията, а издателството – забравеното вече Държавно издателство „Формуляри и регистри”. Книгата в обем от 17 коли (272 стр.) е отпечатана в Държавната печатница „Георги Димитров”. Именно тук, в издателското каре, намираме интересната информация: „Редактор: капитан инж. Найден Найденов”.
Редактирането на подобно издание изисква изключителна ерудиция, езикови познания и опит в съответната област. Едва ли тогава биха могли да намерят по-подходящ човек от капитан Найден Найденов! Той е сред питамата оцелели от 32 души на борда след гибелта на парахода „Варна” (25 декември 1929 г.) в Мраморно море, а и опит в корабоплаването изобщо не му липсва. Той владее отлично и френски език – има едногодишен плавателен стаж във френската параходна компания „Сосиете женерал трансатлантик” (1928 – 1929 г.), по време на който осем пъти пресича Атлантическия океан.
Защо едва през 1957 г. излиза текста на конвенцията, приета на 10 юни 1948 г. в конференцията, състояла се в Лондон? Покана за участие в конференцията България получава в края на 1947 г. В поканата е посочена целта на конференцията: ревизия на Международната конвенция за сигурността на човешкия живот на море (1929 г.). От Дирекция „Водни съобщения” предлагат на правителството да не се изпраща представител, тъй като не смятат да искат промени в конвенцията и поради наложените валутни ограничения. Аргументът за неучастие на т.н. „народнодемократични страни” не е издържан, тъй като СССР, Полша и Югославия изпращат свои представители. Така или иначе България ратифицира тази конвенция едва през 1956 г. (Повече по въпроса виж в Кръстева, М. Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 – 1949 г.).
Затова през 1957 г. се появява на бял свят и пълният текст на конвенцията като официално издание у нас. А приносът в тази насока на капитан Найден Найденов е наистина безспорен и достоен за уважение.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Редакционното каре на изданието
Капитан далечно плаване Найден Найденов (1904 – 1988)
Корицата на официалното издание
Титулната страница на книгата