НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАПИТАНЪТ НА „АВИОР” - КОРАБЪТ, КОЙТО СПАСИ
МОРЯЦИ ОТ АТОМНАТА ПОДВОДНИЦА К-8
Преди около 14 години, в бр. 17 (137) на „Морски вестник” (13 - 27 септември 2000 г., с. 5) публикувах един интересен разказ на участник в едно необичайно събитие: „Инж. Владимир Стойнов, участник в спасяването на екипажа на съветската атомна подводница К-8: НИКОЙ ОТ НАС ДОРИ И НЕ ПОМИСЛИ ЗА РАДИАЦИЯТА”. Разказът на Владимир Архангелов Стойнов - трето поколение български моряк, повдигаше завесата около едно засекретено на времето събитие: как на 10 април 1970 г. екипажът на българския търговски кораб „Авиор” (по време на това плаване получават радиограма, че имат ново име: „Хаджи Димитър”) се оказва първи на мястото, където е изплавала авариралата съветска атомна подводница К-8 (екипаж от 125 души). По-късно, от публикации в руски сайтове разбрах, че всъщност „Авиор” не е бил първи, а втори. Първи е бил канадският търговски кораб „Глоу де Ор”, който като наближава на 15 кабелта от подводницата, рязко променя курса си и бяга! Позор - дори и Студената война не е отменила стария моряшки закон за оказване на помощ на всеки, който бедства на море!
Капитан на българския кораб „Авиор” по това време е съветският гражданин Рем Германович Смирнов от Мурманското морско параходство, а старши помощник-капитан - българинът Георги Петров. А Владимир Стойнов е четвърти механик, на когото този рейс е първи в неговата кариера. Капитан Смирнов незабавно изпълнява молбата на командира на К-8 капитан ІІ ранг Всеволод Борисович Бессонов да се свърже с Москва, тъй като на авариралата подводница вече няма никакви средства за комуникация.
Радиограмата е „Мълния” (с възможно най-голяма важност и спешност) и гласи: „Моторен кораб „Авиор”. В точката Ш - 48 гр. 10 мин. северна, Д -20 гр. 09 мин. Западна, търпи бедствие съветска подводница”. След като я получават, в Параходство „Български морски флот” реагират светкавично и се свързват с командващия българския Военноморски флот (тогава вицеадмирал) Иван Добрев, който пък се свързва по подводната кабелна телефонна връзка с оперативния дежурен в Черноморския флот на СССР в Севастопол. Така тревожната новина достига до главнокомандващия ВМФ на Съветския съюз адмирал Сергей Горшков, който по това време е зает с ръководството на мащабното учение „Океан” (в него на К-8 е отредена ролята на „противник”). Вместо да предприеме незабавни действия, опитният иначе флотоводец предпочита да води уточняващи разговори с българския адмирал ...
Все пак, макар и часове по-късно, към мястото на аварията се насочва цяла флотилия съветски кораби: „Касимов”, „Саша Ковалев”, „Комсомолец Литвы”, както и хидрографският кораб от Северния флот „Харитон Лаптев”, който изпълнява задачи с разузнавателен характер в региона. От Североморск - базата на атомните подводници, и от района на учението „Океан” към мястото на аварията с максимален ход се отправят артилерийския крайцер „Мурманск” и плаващата база „Волга” (с резервен екипаж). Уви! Закъснялата реакция на адмирал Горшков струва живота на 22 души от екипажа на К-8, които загиват заедно със своя командир, изпълнявайки адмиралската заповед да направят всичко възможно, но да спасят подводницата. Те се отправят заедно с нея към океанското дъно, почти в центъра на Бискайския залив. Заедно с 30-те подводничаря, които загиват при самата авария, броят на жертвите става 52. Останалите са спасени от екипажа на „Авиор” с капитан Рем Смирнов.
До пристигането на първия съветски кораб, на борда на „Авиор” приемат останалата част от екипажа на подводницата, приютяват подводничарите в своите кабини, осигуряват им храна, дрехи, лекарства (и алкохол). А докато трае прехвърлянето им на борда на българския кораб, „компания” им прави американски разузнавателен самолет, който търпеливо кръжи над тях и фотографира бедстващата подводница ...
На 7 април 2011 г., 41 години след гибелта на К-8, в руския сайт https://www.bagnet.org/ бе поместена статията на Сергей Смолянников „Тайная история жизни и гибели „проклятой” атомной подводной лодки К-8” (https://www.bagnet.org/news/world/118945). Тук за първи път бе публикувана снимката на капитан Рем Германович Смирнов, с разрешението на неговия внук Дмитрий Фирсов. Тук за първи път стана ясно, че главнокомандващият ВМФ на СССР дълго време не е вярвал на съобщеното му от вицеадмирал Иван Добрев, че е загубено ценно време в излишни разговори, вместо веднага да бъде реагирано адекватно. Дмитрий Фирсов предава думите на дядо си, че в продължение на цели пет часа са разпитвали съветския морски офицер от командването на К-8, който вече е бил на борда на „Авиор”. Разпитвали са го за семейството на командира на подводницата, за точния адрес на заместник-командира по политическата част, за името на жената на старши помощник-командира ... Компетентните органи са искали да се убедят дали някой не им готви провокация на фона на предстоящото честване на 100-годишнината от рождението на Ленин ... Не са повярвали веднага на своя най-верен тогава съюзник - България! А ако на „Авиор” не бяха видели изстреляните червени ракети от бедстващата К-8? И ако се бяха уплашили от радиацията?
Всъщност, неадекватните реакции на адмирал Горшков (иначе човек и флотоводец с безспорен голям авторитет и заслуги) продължават и след гибелта на К-8. Как можем да определим неговата реакция, че проявилите моряшка солидарност, сравнима с героизъм, български моряци получават от него само по една грамота? Как можем да определим неговата реакция, че за своя професионализъм капитан Смирнов е удостоен с ... бинокъл.
Тогавашното ръководство на българската държава се държи много по-адекватно. Капитан Рем Смирнов е удостоен с ордена „За гражданска доблест и заслуга” и с първия (!) „Медал за заслуги към БНА” - последното на пръв поглед звучи малко странно, но на практика България също участва в учението „Океан” (с военни и с търговски кораби) и това отличие не е случайно.
Внукът на капитан Смирнов е споменал на Сергей Смолянников и имената на някои от членовете на екипажа на „Авиор”. Ще ги цитираме с уговорката, че част от тях са със собственото и с бащиното си име, а не с фамилията си: Георги Петров, Богдан Младенов, Любен Вълкович, Гавриил Спиров, Светослав Илиев (Юрекчиев - бел. А.П.), Владимир Архангелов (Стойнов - бел. А.П.) , Димитър Антонов, Никола Гюрчев, Янко Стоянов, Никола Ангелов, Божидар Милчев, Георги Янков, Стефан Николов. Ако е сбъркал той, бъркам и аз, затова предварително моля да бъда извинен, ако съм изписал неправилно нечие име. И както през 2000 г. отново апелирам към всеки, който е участвал в тази спасителна операция или знае нещо повече за нея, да пише до редакцията на „Морски вестник”! Тази страница от нашата морска история заслужава много по-голямо внимание и уважение.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Илюстрации: https://www.bagnet.org/news/world/118945
МОРЯЦИ ОТ АТОМНАТА ПОДВОДНИЦА К-8
Преди около 14 години, в бр. 17 (137) на „Морски вестник” (13 - 27 септември 2000 г., с. 5) публикувах един интересен разказ на участник в едно необичайно събитие: „Инж. Владимир Стойнов, участник в спасяването на екипажа на съветската атомна подводница К-8: НИКОЙ ОТ НАС ДОРИ И НЕ ПОМИСЛИ ЗА РАДИАЦИЯТА”. Разказът на Владимир Архангелов Стойнов - трето поколение български моряк, повдигаше завесата около едно засекретено на времето събитие: как на 10 април 1970 г. екипажът на българския търговски кораб „Авиор” (по време на това плаване получават радиограма, че имат ново име: „Хаджи Димитър”) се оказва първи на мястото, където е изплавала авариралата съветска атомна подводница К-8 (екипаж от 125 души). По-късно, от публикации в руски сайтове разбрах, че всъщност „Авиор” не е бил първи, а втори. Първи е бил канадският търговски кораб „Глоу де Ор”, който като наближава на 15 кабелта от подводницата, рязко променя курса си и бяга! Позор - дори и Студената война не е отменила стария моряшки закон за оказване на помощ на всеки, който бедства на море!
Капитан на българския кораб „Авиор” по това време е съветският гражданин Рем Германович Смирнов от Мурманското морско параходство, а старши помощник-капитан - българинът Георги Петров. А Владимир Стойнов е четвърти механик, на когото този рейс е първи в неговата кариера. Капитан Смирнов незабавно изпълнява молбата на командира на К-8 капитан ІІ ранг Всеволод Борисович Бессонов да се свърже с Москва, тъй като на авариралата подводница вече няма никакви средства за комуникация.
Радиограмата е „Мълния” (с възможно най-голяма важност и спешност) и гласи: „Моторен кораб „Авиор”. В точката Ш - 48 гр. 10 мин. северна, Д -20 гр. 09 мин. Западна, търпи бедствие съветска подводница”. След като я получават, в Параходство „Български морски флот” реагират светкавично и се свързват с командващия българския Военноморски флот (тогава вицеадмирал) Иван Добрев, който пък се свързва по подводната кабелна телефонна връзка с оперативния дежурен в Черноморския флот на СССР в Севастопол. Така тревожната новина достига до главнокомандващия ВМФ на Съветския съюз адмирал Сергей Горшков, който по това време е зает с ръководството на мащабното учение „Океан” (в него на К-8 е отредена ролята на „противник”). Вместо да предприеме незабавни действия, опитният иначе флотоводец предпочита да води уточняващи разговори с българския адмирал ...
Все пак, макар и часове по-късно, към мястото на аварията се насочва цяла флотилия съветски кораби: „Касимов”, „Саша Ковалев”, „Комсомолец Литвы”, както и хидрографският кораб от Северния флот „Харитон Лаптев”, който изпълнява задачи с разузнавателен характер в региона. От Североморск - базата на атомните подводници, и от района на учението „Океан” към мястото на аварията с максимален ход се отправят артилерийския крайцер „Мурманск” и плаващата база „Волга” (с резервен екипаж). Уви! Закъснялата реакция на адмирал Горшков струва живота на 22 души от екипажа на К-8, които загиват заедно със своя командир, изпълнявайки адмиралската заповед да направят всичко възможно, но да спасят подводницата. Те се отправят заедно с нея към океанското дъно, почти в центъра на Бискайския залив. Заедно с 30-те подводничаря, които загиват при самата авария, броят на жертвите става 52. Останалите са спасени от екипажа на „Авиор” с капитан Рем Смирнов.
До пристигането на първия съветски кораб, на борда на „Авиор” приемат останалата част от екипажа на подводницата, приютяват подводничарите в своите кабини, осигуряват им храна, дрехи, лекарства (и алкохол). А докато трае прехвърлянето им на борда на българския кораб, „компания” им прави американски разузнавателен самолет, който търпеливо кръжи над тях и фотографира бедстващата подводница ...
На 7 април 2011 г., 41 години след гибелта на К-8, в руския сайт https://www.bagnet.org/ бе поместена статията на Сергей Смолянников „Тайная история жизни и гибели „проклятой” атомной подводной лодки К-8” (https://www.bagnet.org/news/world/118945). Тук за първи път бе публикувана снимката на капитан Рем Германович Смирнов, с разрешението на неговия внук Дмитрий Фирсов. Тук за първи път стана ясно, че главнокомандващият ВМФ на СССР дълго време не е вярвал на съобщеното му от вицеадмирал Иван Добрев, че е загубено ценно време в излишни разговори, вместо веднага да бъде реагирано адекватно. Дмитрий Фирсов предава думите на дядо си, че в продължение на цели пет часа са разпитвали съветския морски офицер от командването на К-8, който вече е бил на борда на „Авиор”. Разпитвали са го за семейството на командира на подводницата, за точния адрес на заместник-командира по политическата част, за името на жената на старши помощник-командира ... Компетентните органи са искали да се убедят дали някой не им готви провокация на фона на предстоящото честване на 100-годишнината от рождението на Ленин ... Не са повярвали веднага на своя най-верен тогава съюзник - България! А ако на „Авиор” не бяха видели изстреляните червени ракети от бедстващата К-8? И ако се бяха уплашили от радиацията?
Всъщност, неадекватните реакции на адмирал Горшков (иначе човек и флотоводец с безспорен голям авторитет и заслуги) продължават и след гибелта на К-8. Как можем да определим неговата реакция, че проявилите моряшка солидарност, сравнима с героизъм, български моряци получават от него само по една грамота? Как можем да определим неговата реакция, че за своя професионализъм капитан Смирнов е удостоен с ... бинокъл.
Тогавашното ръководство на българската държава се държи много по-адекватно. Капитан Рем Смирнов е удостоен с ордена „За гражданска доблест и заслуга” и с първия (!) „Медал за заслуги към БНА” - последното на пръв поглед звучи малко странно, но на практика България също участва в учението „Океан” (с военни и с търговски кораби) и това отличие не е случайно.
Внукът на капитан Смирнов е споменал на Сергей Смолянников и имената на някои от членовете на екипажа на „Авиор”. Ще ги цитираме с уговорката, че част от тях са със собственото и с бащиното си име, а не с фамилията си: Георги Петров, Богдан Младенов, Любен Вълкович, Гавриил Спиров, Светослав Илиев (Юрекчиев - бел. А.П.), Владимир Архангелов (Стойнов - бел. А.П.) , Димитър Антонов, Никола Гюрчев, Янко Стоянов, Никола Ангелов, Божидар Милчев, Георги Янков, Стефан Николов. Ако е сбъркал той, бъркам и аз, затова предварително моля да бъда извинен, ако съм изписал неправилно нечие име. И както през 2000 г. отново апелирам към всеки, който е участвал в тази спасителна операция или знае нещо повече за нея, да пише до редакцията на „Морски вестник”! Тази страница от нашата морска история заслужава много по-голямо внимание и уважение.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Илюстрации: https://www.bagnet.org/news/world/118945
Капитан далечно плаване Рем Германович Смирнов
Авариралата съветска подводница К-8, снимана от американски разузнавателен самолет.
Последните часове на авариралата съветска подводница К-8, снимана от американски разузнавателен самолет.
Българският моторен кораб „Авиор”, нарисуван от корабния агент от Бургас Димчо Пишманов.
Орденската книжка на капитан Рем Смирнов (лице)
Орденската книжка на капитан Рем Смирнов (разгърната)
Орденът „За гражданска доблест и заслуга”, който се пази от внука на капитан Смирнов
Орденската книжка на капитан Рем Смирнов е без снимка, но нарочен надпис гласи „Важи без снимка”. Така са връчвали отличия със секретни укази.
„Медал за заслуги към БНА”, връчен на капитан Рем Смирнов с Удостоверение № 1.
Металната табелка, която удостоверява, че бинокълът на капитан Рем Смирнов е от „главнокомандющего ВМФ-СССР”.
Бинокълът, с който адмирал Сергей Горшков награждава капитан Рем Смирнов.
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар