НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ХЛАПЕТО И МОРЕТО (10)
Ето че наскоро момчето отново навести приятеля си – морето.
- Отдавна не си идвал, момчето ми. – зарадва се морето, щом го видя.
- Моренце, днес постъпих много лошо. – сподели хлапето.
- Защо, какво направи?
- Правихме отборно състезание в училище. Трябваше да решим 4 задачи по математика и отборът, който спечели, да получи награда. Аз и най-добрият ми приятел бяхме капитани. Техният отбор спечели. Аз толкова се ядосах, че му ударих шамар. Сега той ми е сърдит.
- Ей, хлапе, не е хубаво така.
- Да, знам. Сгреших. Аз съм ужасен приятел.
- Не си. И най-добрите приятели имат ужасни моменти.
- Но не трябва така. Аз пораствам, не съм вече малко момче, не трябва да правя така. Да си добър приятел не означава ли винаги да си добър с приятелите си?
- Поначало да. Но никой не е съвършен. Всеки греши.
- Не мога да разбера защо постъпих така. Аз не правя така.
- Твоята амбиция се е включила, момче.
- Амбиция ли? Какво е амбиция?
- Амбиция е винаги да искаш още и още, да бъдеш все по-добър и по-добър. Понякога забравяш всичко друго и става лошо …
- Че защо ми е да съм амбициозен?
- Всеки иска да е по-добър, по-силен, по-успешен. Това е заложено в човешката природа.
- Това лошо ли е?
- Няма нищо лошо в това да искаш слънцето да грее, трябва само да внимаваш да не те ослепи.
- А шамарът? Той просто … стана. Аз не исках…
- Когато не получаваме нещата, които искаме, се ядосваме, много. Когато искаме да сме достатъчно добри, а не сме, когато искаме да сме силни, а всичките ни слабости доволно блестят – тогаваме ставаме лоши. И ни харесва. Когато удари приятеля си, как се почувства?
- Почувствах се … добре. Силен. – засрамено промърмори хлапето.
Ина ГЕОРГИЕВА
„Галата – рибарската хижа”. Худ. Марио ЖЕКОВ (1898 – 1955 г.). Картината е собственост на Художествената галерия в Добрич.
- Ето, виждаш ли? Шамарът е лесният изход. Всеки има нужда да е добър в нещо, било то и малко, и да знае, че няма да бъде последен, трети или втори, а ще бъде най-добрият. И никой няма да оспори това.
- Но това не е ли много трудно? Да бъдеш най-добрият?
- О, това е дяволски трудно. Толкова болни амбиции се летели към съвършенството, а сега линеят по дъното ми.
- А тези, които искат винаги да са силни?
- Е, тях трябва да ги оправдаем. Имат си своите причини. Но всички сме слаби, моето момче, просто някои го прикриват добре. Всички имаме нужда от някого, за да бъдем силни. Сами … ние сме нищо. Заедно сме всичко.
- Тоест на слабите трябва да се помага?
- На слабите, както и на привидно силните, както и на истински силните - на всички трябва да се помага. Ние всички имаме нужда от помощ.
- Значи заедно можем повече, така ли?
- Да. Пухчетата на глухарчето например, всеки иска да ги разпръсне и да види моментния им танц. Но единствено заедно те могат да запазят очарованието си малко по-дълго.
- А по-слабите?
- На по-слабите трябва да се помага, момче. Силните затова са силни, не за да се бият в гърдите колко могат, а за да помагат на тези, които не могат. Здраво момче да пренесе инвалид по стълбите, виждащ да прочете на сляп ястията в менюто, дете да прегърне вдовица, богат да купи вечеря на просяк - това вече е нещо! Това заслужава уважение. И хората самонадеяно си мислят, че знаят това. Но всеки ден, момчето ми, виждам толкова много примери …
- Какви примери?
- Примери на това как всеки е за себе си, и няма слаби и силни, а всички са просто отделени пухчета на глухарче, чийто момент много скоро ще свърши.
- Какво имаш предвид?
- Отиди и се извини на приятеля си, хлапе. Помоли го за помощ за задачите. И не се срамувай.
- Но аз си ги мога и сам …
- Нищо. Нека да ти помогне. Силата, момче, не се състои в това колко повече имаш от друг, а как би му помогнал да стане по-добър, как би го вдъхновл. Вдъхновение ни трябва на нас, нищо повече.

Ина ГЕОРГИЕВА