НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ДАЛИ ДА ГИ ДАМ, ЧЕ КАК ДА ГИ ДАМ ...
Пустото лудо и младо от една игрива песен, искало и искало армагани, а тези дето ги имат – чудят се, как да му ги дадат, като утре и то няма да е в първа младост. Същото се отнася и за тримата (петимата) видни еднакво от всички страни деятели и застрелшчици на морската идея, в най-широк контекст, за които бившият главен редактор на в. „Димитровска вахта” написа, че празно няма. Няма ниша, в която да не са си навряли нахално носовете и няма бунище, което да са се посвенили да разровят. А разровят ли го – мирише. И сега кой е виновният, бунището, което смърди или този, който го рови?
Ако се открие рубрика „Що е „Морски вестник” свършил”, по аналогия на отколешната на в. „Стършел”, ще видим, че далеч преди да се случи нещо значимо в нашата Майчиния -  вестникът вече е писал за него. Има ограничения само в областта на изкуството, тъй като вниманието на маститите автори е ангажирано преди всичко с цирка, по обясними причини. Нищо не е оставено без внимание и никой не е забравен, разлистете старите броеве и сами ще се убедите. Има прогнози, които са се сбъдвали, има предложения до Оногова, за които скоро става ясно, че, ех, ако бяха се съобразили ... През целия този многогодишен публицистичен шквал се проследява една идейка – ние сме Обратни! Дори ако всички са наопъки, ние непременно ще сме на терсене. Европа си трепе евреите – ние ги спасяваме. Добрите бомбардират Белград – ние ги псуваме. Победените монархии прегръщат републиканската идея – ние си избираме царя за министър-председател. Демокрацията е блага вест – ние се крием в миша дупка! Навсякъде социалистите са лява партия – у нас раждат десни политики и прочия.
Историята на Европа през последните два века е история на търсене на формула за Европейски съюз. Наполеон Бонапарт е поставил началото, а след като нагласил начело на множеството европейски държавици свои роднини – тръгнал да мачка Русия. Знаменателно е, че е пренебрегнал България, по обясними причини. То тогава
Дали да ги дам, че как да ги дам ...
Следизборен коментар на Туко Рамирез Ел Команданте.
и Полша е нямало на картата, но тях не ги е пренебрегнал. Скоро обаче евроскептиците се мобилизирали и заедно с Русията му видяли сметката.
През следващия век Адолф Хитлер също наложил формула за обединена Европа, на фона на скорошната „блестяща изолация” на Великобритания. Този път и България била включена в „банковия съюз”, от който имала ползи колкото и сега, „беден ли си дядо попе ...” Когато си беден, в компанията на богатите няма начин да не си обратен. Новите евроскептици пак опряли до Русията и новият ред на Хитлер бързо приключил с новия ред на „плана Маршал”. И двата мащабни опита имали един кусур - работели главно за своя патрон, а всички други бързо били обладавани от скепсис. Под натиска на потенциалния нов „патрон”, САЩ, който декларирал невиждани свободи: с наши кредити стройте, произвеждайте, обновявайте и създавайте каквото ви душа иска, но ще купувате само от нас, неколцина видни европейци съзряли перспективната формула, „общ пазар”. Там за нас нямало място, защото пак сме били от обратната страна. А когато заимало - оказало се, че Европейският съюз вече е разяждан от скепсис - ние обаче отнюд! И Европата пак, за кой ли път, била припознала за враг Русия, за разлика от нас, които ... Или както било казало кучето, „то на мен какво ли ми е наред, та и топките ми да са отпред!”
На последните евроизбори в страните-стълбове на европейската идея имало политически земетресения по линия на евроскептицизма, а у нас - обратното. Нямаме нито един евродепутат, който да е от партия-евроскептик, защото и такава партия си нямаме, всички сме „За” и „Одобрям!” На фона на 6 милиона млади германци, които са без работа, защото техните работни места са заети от „нас”, по-ниско платени, дискриминирани и пренебрегвани. И при 1,5 милиона работни места от България, които се разпълзяха по Европата, а ние ги гоним с просешка тояга в ръка. При тези дадености как да не заговориш за Украйна и колко сме путинофоби, то тук аслъ ни е силата.
Възникват и нови явления, нуждаещи се от анализ: ако 35 % от народонаселението гласува „за” партиите-европеисти (обратно на новия полъх), как да се определят останалите 65 %, обратните на обратните?
Точният текст май не е „че как да ги дам”, а „даваш ли, даваш”. И краят на тази песен е известен - Йово на курбан, а хубава Яна на гурбет, с изглед към червен фенер.

Бай ЯНКО, от близкото отвъдно