НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











АРЕСТЪТ НА СЪВЕТСКИ ТРАУЛЕРИ В РАЙОНА НА
ПАТАГОНСКИЯ ШЕЛФ (1977 Г.)


Ровичкайки се из Интернет в търсене на интересни четива, попаднах на страницата на Александър Розин (https://alerozin.narod.ru/index.html), озаглавена „Советский флот в войнах и конфликтах «холодной войны»“ (Съветският флот във войните и конфликтите на „студената война“). Поместени са много материали за различни конфликти. В един от тях се разказва за развитието на конфликта между Аржентина и Великобритания и прерастването му във военни действия край Фолклендските острови през 1976-82 год. Това е разказът „Вблизи Фолклендских островов“ (В близост до Фолклендските острови) - https://alerozin.narod.ru/Argen.htm
От първата част на разказа научавам, че през 1977 г. аржентинските ВМС арестуват няколко съветски риболовни траулера и заедно с тях и два български. Ето превода на тази част от разказа (несъществени части са пропуснати и заменени с многоточие):

… През 1977 г. съветските моряци се оказаха заложници на териториалния спор между Великобритания и Аржентина за принадлежността на Фолклендските (Малвинските) острови. …
Насочвайки се за осъществяване на своите планове, аржентинците решават да подкрепят своя суверенитет над морската акватория, като задържат в края на септември и началото на октомври 1977 г. седем съветски и два български траулера. В операция, повече приличаща на военна, са били задействани авионосеца „Veinticinco de Mayo“ V2, крайцера „General Belgrano“ C4 и ескадрените миноносци „Rosales“ D22, „Segui“ D25, „Py“ D27, „Piedra Buena“ D29. В чуждестранния печат даже се съобщава, че операцията се ръководи от главнокомандващия ВМС Аржентина, членът на хунтата, адмирал Е. Масера.
На 21 септември 1977 г. в 19.00 местно време (22 септември 02.00 по московско време), по искане на аржентински ескадрен миноносец промишленият хладилен траулер (ПРТ) на Мурманския риболовен флот „Апатит“ спира ход си, на палубата се качва десант от единадесет военни моряци, въоръжени с пистолети, автомати, картечници и гранати. Те забраняват движението на екипажа, поставят в коридорите и на палубата картечници, запечатват трюма, радиорубката и радиотранслационния възел. Произвеждат щателен обиск на целия екипаж и даже отварят сейфа. От капитан-директора В. Цимбалюк
Аржентинският ескадрен миноносец (разрушител) „Rosales“ D22. Източник: https://www.histarmar.com.ar
Траулерът „Магнит“. Източник: https://hmurp.ru/
Траулерът „Франс Галс“. През 1996 г. при  буксировка за последващо нарязване на скрап в порт Билбао, в резултат на скъсване на буксирното въже е изхвърлен на плажа на Биариц (Франция). Източник:
https://hmurp.ru/
отнемат корабния журнал и картата с прокладката на курса. Капитана и старпома задържат под арест в щурманската рубка.
По същият „сценарий“ в същият ден са били завзети от аржентинските ВМС съветските траулери „Буссоль“, „Теодор Нетте“ и „Магнит“. В 23.42 към съветския траулер „Буссоль“, осъществяващ риболов в юго-западната част на Атлантика, се приближава аржентинският ескадрен миноносец „Rosales“ и на палубата на нашия кораб се качват въоръжени войници. След проверката и извиненията за задържането на кораба, офицерът от охраната моли капитана за разрешение да се свърже със своя кораб. Завършвайки разговора, аржентинският представител неочаквано обявява на капитана, че неговият кораб е нарушил 200-милната зона на Аржентина, че той е арестуван и трябва да отплава в аржентинското пристанище Мадрин. Не обръщайки внимание на протеста на капитана и неговото искане за съвместно уточняване координатите на кораба с цел да се изясни - действително ли съветският риболовен траулер се намира в 200-милната зона на Аржентина, аржентинските военни власти заставят рибарите под заплахата от употреба на оръжие да се отправят към брега.
След пет дни - на 26 септември, аржентинските ВМС задържат калининградския суператлантик „Нерей“. При това даже координатите, съобщени от аржентинският офицер в момента на задържането (това е единственият случай, когато аржентинската страна назовава координатите на кораба във времето на задържането), показват, че корабът се намира извън 200-милната икономическа зона на Аржентина.
Но и това се оказва малко и след още пет дни - на 1 октомври те попълват своите „трофеи“ с мурманските ПРТ „Прокопьевск“ и „Франс Галс“. При това траулера „Прокопьевск“ въобще не е ловял риба, а е стоял на котва и ремонтирал главния си двигател на 16,5 мили от границите на зоната. В този ден са били задържани и българските траулери „Офелия“ и „Аурелия“. При това корпусите на „Офелия“ и „Аурелия“ са пробити от снаряди и получават повреди. Няколко български рибари били ранени, един от тях остава без крак. Когато „Прокопьевск“ приема сигнала за бедствие от „Аурелия“, иска да се отправи към пострадалия кораб, но аржентинските моряци му забраняват. На нееднократните искания на капитана да му разрешат да отиде на помощ на пострадалите, командирът на ескадрения миноносец отговарял: „Ще открием огън“.
И напълно е възможно това да не са били просто заплахи. Както сега е станало известно, през 1977 г. адмирал Е. Масера е заповядал неговите кораби „да потопят кораба, ако е необходимо“. По-късно представител на Аржентина казал, че подобни ответни действия при нахлуване ще бъдат предприети към „всеки друг чуждестранен кораб и във всяко друго място“. Следва да се помни, че това не е първият случай на откриване на огън от аржентинците в тези води. В 1976 г. аржентински есминец е отправил предупредителни изстрели пред курса на английски кораб, намиращ се в спорни води. Действията на аржентинския военен флот се провеждаха на фона на безуспешни претенции на Аржентина към нейните съседи - Чили и Бразилия. Затова флотът (от чийто състав бе назначен министърът на външните работи вицеадмирал О. Антонио Монтес) демонстрира желание да използва своите сили за решаване на конфликтните ситуации. През октомври британците, опасявайки се че аржентинците могат да нападнат намиращият се във водите на архипелага английския военен кораб HMS „Endurance“ и корабите за арктическо разузнаване „Bransfield“ и „John Biscoe“, в началото на ноември изпратиха към островите атомна подводница и 2 фрегати, които останаха там до декември. Съветският союз реши такива мерки да не използва. Още повече, че някои политически наблюдатели свързаха ареста на съветските риболовни кораби и шумотевицата, вдигната по този повод в печата на ред латиноамерикански страни, с изостряне на вътрешно политическата борба в Аржентина и нейните претенции към Фолклендските острови. А да се намесва в противоречията между Аржентина и Великобритания, СССР не желаеше. В последните години икономическите и политическите отношения между СССР и Аржентина укрепваха и се развиваха. И в СССР изразиха съжаление, че има сили в Аржентина, които биха искали да използват международното рибарство за взривяване на нашите търговски, научно-технически и културни връзки. Риболовът е абсолютно мирно занятие. Именно затова така непохватни изглеждаха опитите да го превърнат в обект на изостряне на отношенията между СССР и Аржентина.
Арестуваните съветски траулери бяха ескортирани в аржентинското пристанище Пуерто-Мадрин. Обвиненията, повдигнати към съветските моряци, може с пълна увереност да се нарекат напълно несъстоятелни. Корабите са били арестувани по обвинение във водене на риболов в пределите на 200-милният морски район, в който Аржентина претендира да упражнява своя суверенитет. В хода на процеса даже за аржентинците стана очевидно, че обвинението, предявено към съветските риболовни кораби, е недоказано и е основано изключително на противоречивите показания на военнослужещите. Утвърждаваше се, че първо нашите кораби са били забелязани от самолет на 21 септември на 135 мили от брега и след три часа са задържани - вече на 190 мили. Максималната скорост на нашите кораби с трал - 4,5 възела, пълен ход - 12 възела, възелът, както е известно,- това е миля за час. Така че, по аржентинската версия, корабите са били длъжни да плават със скорост от 14 до 20 възела, което е невъзможно. Курсовете и скоростта на корабите по време на прехода са посочени от аржентинските офицери на следствието, освен това, фактическият курс на всеки е потвърден от записа на курсографа. Използвайки показанията на аржентинската страна за мястото на всеки кораб по време на нарушението, нашите специалисти направиха прокладки на карта и установиха, че плавайки с указаните курсове от тези точки, вместо в пристанището Мадрин корабите са били длъжни да попаднат далеко на сушата. Обратната прокладка от Пуерто-Мадрин е показала, че всички кораби са „дошли“ от точка, която е била посочена от съветските капитани и която се е намирала далеко зад пределите на 200-милната зона.
При задържането на корабите в съответствие с добрата морска практика преди всичко трябва да се направи съвместно определяне на мястото. Когато капитаните на заловените траулери, обявявайки устен протест срещу незаконните обвинения, са предложили да направят съответстващи измервания, това им е било категорично отказано. Може да се предположи, че причината за отказа на аржентинците да определят мястото на корабите при задържането заедно с нашите капитани (което е предвидено и по аржентинските закони) се явява тяхната осведоменост, че нашите кораби са били задържани извън пределите на териториалните води. Във всеки случай на всички искания на съветските капитани за съвместно определяне на мястото аржентинците са отговаряли с отказ. Освен това аржентинските офицери са отказали да разглеждат показанията на ехолота, които ясно са доказвали, че такива дълбочини не съответстват на мястото на задържането, посочено от аржентинската страна. Независимо от това на 21 ноември националният морски префект на Аржентина е внесъл обвинително решение, и нашите кораби са били осъдени на глоба и конфискация на рибните продукти, независимо от това, че всичките аргументи на аржентинската страна са били опровергани от защитата. Подчертавам, всичките рибни продукти, в това число и 1000 тона риба добита с труда на съветските хора до бреговете на Африка и островите Южна Джорджия, рибно брашно и консерви, приготвени в тези райони. Характерно е, че още преди това решение, докато се водеше следствието, в трюмовете на траулерите с пълна сила работеха оценителите на рибните продукти.
Повече от 50 дни стояха съветските моряци в чуждото пристанище. …
За да освободят съветските рибари от ареста, „Соврыбфлот“ още преди внасянето на споменатото решение - на 31 октомври, е дал на аржентинската страна гаранция, в която е предвидено, че, първо ще бъде разтоварена само рибата, уловена на Патагонския шелф, и, второ, цялото разтоварване трябва да бъде извършено за осем денонощия, след което корабите ще напуснат пристанището. Тази гаранция е била приета на 1 ноември. Обаче аржентинците не изпълниха двете условия. От корабите бе разтоварена фактически всичката риба, и аржентинската страна дълго забавяше сроковете на разтоварните работи. Достатъчно е да се каже, че последният съветски кораб напусна Мадрин чак на 22 ноември. Знаейки, колко скъпо струва задържането на траулера само за едно денонощие, не е трудно да се сметне, колко големи икономически щети са били нанесени на корабопритежателите, в резултат на действията на аржентинските ВМС по отношение на съветските траулери, незаконно задържани във водите на открития океан …

Превод от руски: о.з. капитан І ранг Румен ТОТЕВ

Още по темата в „Морски вестник”:
13 май 2014 г. Одисеята на океанския траулер „Аурелия” и екипажа му в Пуерто Мадрин - Аржентина