НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











КРИМСКАТА ВОЙНА, ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯТ КРАЙ
160 години от началото на Кримската война

„Няма красива война. Тя е отвратителна дори и когато е справедлива. Но и справедливите войни не са красиви“!
Андрей ПАНТЕВ

Кримската война (1853-1856)* - започната от Русия като руско-турска война за контрол над проливите - Босфор и Дарданели и господство в Близкия изток.
На 21 юни (3 юли) 1853 г. руските войски влизат в Дунавските княжества (Молдова и Влашко). На 4 (16) октомври 1853 г. турският султан Абдул Меджид I (1839-1861) официално обявява война на Русия. На 20 октомври (1 ноември) 1853 г. и Русия обявява война на Турция.
Повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. На 15 (27) март 1854 г. Англия, на 16 (28) март 1854 г. Франция, на 14 (26) януари 1855 г. и Пиемонт-Сардиния се включват във войната на страната на Турция срещу Русия.
Това е началото на Кримската война или войната на Изток. Тя ще бъде белязана най-вече с обсадата на Севастопол, една от най-значимите и най-кръвопролитни военни операции на деветнадесети век.

През пролетта и лятото на 1854 г. Варна е избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите (френски и английски) войски преди отплаването им към западния бряг на Крим.
Изборът на Варна е предопределен от нейните природни дадености. Градът е най-голямото турско пристанище по Западното Черноморие - крепост с шестхиляден гарнизон. Варна е на няколкодневен преход от Силистра и Шумен - големите турски крепости, преграждащи пътя на руската армия към Балкана. При пълното превъзходство на английския и френския флот в Черно море двете крепости стават за руснаците главни обекти в настъплението им към Цариград.
На 11 май 1854 г. с тайна мисия във Варна пристига бригаден генерал лорд де Рос (интендант на английската експедиционна армия в Турция). Целта му е да се срещне с главнокомандващия турската дунавска армия Омер Лютфи паша и да го информира за предстоящата военна конференция във Варна на тримата главнокомандващи.
На 19 май 1854 г. на борда на турската парна фрегата „Шехпер“ (Cheh-Per), във Варненския залив, се провежда съюзническа конференция на тримата главнокомандващи - маршал Арман Жак Льороа дьо Сент-Арно, генерал-лейтенант Фицрой Джеймс Хенри Съмърсет лорд Раглан и Омер Лютфи паша.
От 30 май до към края на август 1854 г. френските и английските войски дебаркират от Галиполи и Скутари (Истанбул) във Варна.
Френските войски - четири пехотни дивизии, начело с дивизионните генерали Франсоа Канробер, Пиер Боске, Принц Наполеон и Ели Фредерик Форе, два полка кавалерия, осем артилерийски батареи и инженерно-сапьорни части, се настаняват на лагери във Варна и на север - в полите на Франгенското плато, край селата Голяма Франга (Каменар), Ени кьой (Куманово) и Джаферлии (Кичево).
Английските войски - една лека, три пехотни и една кавалерийска дивизия, начело с генерал-лейтенант сър Джордж Браун, генерал-лейтенант Принц Джордж, херцог на Кембридж, генерал-майор Джордж де Лейси Еванс, генерал-майор сър Ричард Ингланд, генерал-майор Джордж Каткарт и генерал-лейтенант Джордж Чарлз Бингам лорд Лукан, полева и конна артилерия и инженерно-сапьорни части, се настаняват на лагери във Варна, около нос Галата и на запад от Варна край селата Кадъ кьой (изсел. през 1892 г.), Аджамлер (гр. Аксаково), Кара гюр (изсел. през 1894 г.), Голям Аладън (Страшимирово), Джиздар кьой (Припек), Гевреклер (Калиманци), Сюн бей (Баново), Боаз кесен (Просечен), Кара Хюсеин (Чернево), Девня/Река Девня (гр. Девня), Манастир, Кутлу бей (Неофит Рилски), Ени пазар (гр. Нови пазар).
Главният щаб на войските, интендантството и складовете им се намират във Варна. Всички обществени сгради и по-хубавите къщи (на турци и християни) са заети от съюзническите войски. Турската казарма в града е превърната във военна болница.
Край Варна, Аладън и Девня френските и английски войски очакват заповед за настъпление към Силистра. На 23 юни 1854 г. руснаците снемат обсадата на града и това променя плановете на съюзниците. Идеята за нападение на Севастопол, главната база на руския черноморски флот, става за съюзниците все по-близка и ясна.
От 25 юни до 11 юли 1854 г. два ескадрона на английската лека кавалерия, под командването на генерал-майор лорд Кардиган, предприемат разузнаване от лагера при Девня към Карасу, Расова и Силистра.
На 18 юли 1854 г. в щаб-квартирата на френската армия се провежда втората съюзническа конференция**. На нея е решено съюзническите армии да дебаркират в Крим, да нападнат Севастопол и унищожат руския Черноморски флот. 
От 19 юли до 9 август 1854 г. 3-хилядна кавалерия (6 ескадрона) башибозуци (Spahis d’Orient), под командването на френския генерал Юсуф паша (Joseph Vantini), следвани на 21 юли от френската Първа пехотна дивизия на дивизионен генерал Канробер, тогава под командването на бригаден генерал Леспинас, предприемат настъпление в Добруджа, за да изтласкат отвъд Дунава останалите край Бабадаг, Исакча и Тулча руски части, под командването на генерал-лейтенант Ушаков.
В Галиполи и Варна съюзническите войски са сполетени от холера и дизентерия. Заразата (повалила 5 183-ма французи и 724 англичани) е пренесена от френските войски от Южна Франция - Авиньон, Арл и Марсилия. Само при експедицията в Добруджа башибозуците и французите загубват 3 500 души, повалени от холера. Болестта не отминава и жителите на Варна, които са принудени да бягат в околните села и манастири.
На 10 август привечер във Варна избухва голям пожар, който унищожава една седма част от града и част от военните запаси на съюзниците.
На 5 септември съюзническите войски - 56 053 войници и офицери (28 223 французи, 20 830 англичани и 7 000 турци), 122 полеви и 90 обсадни оръдия, натоварени на 89 военни и 267 търговски кораба, отплават от Варна към Балчик и оттам (7 септември) към Крим. На 14 септември 1854 г. съюзническите войски дебаркират в залива Каламита при Евпатория.
В навечерието и по време на войната населението е натоварено с многобройни ангарии - строеж на укрепления, превоз на хранителни запаси, военни материали и муниции от варненската скеля до Шумен (и от там до Силистра). Многобройни са и реквизициите на храни и фуражи. В писмо до английския посланик в Константинопол (Истанбул) Стратфорд Канинг (Stratford Canning) от 8 август 1854 г. лорд Раглан (Earl Raglan) пише: „Селяните българи, под предлог че може би храните им ще са потребни на османската войска, отказват да ги дават на нашите армии. За да не продават тия селяни храни и фуражи на английските и френски войски, може би така да им е заповядано“.
Войната засилва верския фанатизъм на турците, зачестяват грабежите, убийствата и отвличанията извършвани от разбойници и башибозуци. В писмо от 5 август 1854 г. до Принц Джордж, херцог на Кембридж - командир на английската Първа пехотна дивизия, на лагер при с. Гевреклер, подполковник Алeксандър Хамилтън-Гордън (помощник-адютант) пише: „Жителите на тукашните християнски села често пъти биват нападани от разбойници, които се събират от околните турски села. Питате ни дали можем да направим нещо, за да предпазим това население от башибозушките нападения. Съобщаваме, че в това отношение ние твърде много се опасяваме. Освен това ние твърдо вярваме, че след като се изтеглим от тук, турците насила ще заставят селяните да им дадат парите, които ние сме им дали срещу продадените нам храни“.
На 9 септември 1855 г., след 349-дневна обсада, Севастопол е превзет от съюзниците. Войната, отнела хиляди човешки животи и огромни материални ценности, завършва с Парижкия мирен договор, подписан на 30 март 1856 г.
Във Варна и варненския край остават хиляди безименни гробове, напомнящи за ужаса и безсмислието на войната. През годините по-голямата част от тях са унищожени, други са напълно забравени.
Днес за това отдавна отминало време ни напомнят само паметниците - два френски (от 1888 г. и 1912 г.) и два английски - от 1998 г. (във Варна) и от 2011 г. (в Девня).

Анастас АНГЕЛОВ
_________________
* Крымская (Восточная) война, Kirim Savasi, Crimean War, Guerre de Crimee, Guerra di Crimea.

** Втората съюзническа конференция е проведена в къщата на братя Адолф Салвадор и Емануел Мариус Тедески - седалище на маршал Сент-Арно и щаб-квартира на френската армия. Тя се намирала на днешния бул. „Приморски“ № 23. В конференцията взели участие маршал Сент-Арно, генерал-лейтенант лорд Раглан, адмиралите Дъндъс и Лайънс, Хамлен и Брюа (командващи военните флоти на Англия и Франция в Средиземно (и Черно) море.
Султан Абдул Меджид I.
Император Николай I.
Кралица Виктория.
Император Наполеон III.
Маршал Сент-Арно.
Генерал-лейтенант лорд Раглан.
Омер Лютфи паша.
Адмирал Дъндъс (D. J. Pound, 1856).
Адмирал Хамлен (D. J. Pound, 1856).
L'escadre franco-anglaise. Arrivant au mouillage de Karavarna, 26 Mars 1854.
Principal Street in Varna – Arrival of the Staff. // The Illustrated London News, Vol. XXV, No. 691, July 8, 1854.
Къщата на братя Адолф Салвадор и Емануел Мариус Тедески – седалище на маршал Сент-Арно и щаб-квартира на френската армия.
Varna (Bulgarie), le monument eleve a la memoire des soldats et des marins francais tues pendant la guerre de Crimee. Agence Meurisse (Paris), 1923.