НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ХЛАПЕТО И МОРЕТО (8)
- Здравей, скъпо моренце!
- Хей, здравей, хлапе! Радвам се, че наминаваш отново… изглеждаш щастлив.
- Така е. Влюбен съм! – ухили се хлапето.
- О, влюбен значи – подсмихна се морето – браво на теб. Нима разбра какво е любов?
- О, да. И е прекрасно. Защо всички се карат толкова, да се обичат е толкова по-хубаво.
- Кажи им го на тях.
- Аз съм много щастлив. Искам да нацелувам всички   - и мама, и тати, и просяк, и куцащ гълъб. И ги обичам всичките!
- Така е. Красиво е да обичаш.
- Днес обещах на моето момиче, че винаги ще бъдем заедно.
- Обещал си значи, така ли?
- Ами да! Аз ще си спазя обещанието и тя го знае.
- Не е хубаво да се обещават такива неща, момчето ми.
- Но защо?
- Защото нещата се променят.
- Как так се променят? Аз съм сигурен. Аз знам.
- Но си все още малък.
- И какво като съм малък? Големите, само защото са големи и трябва да знаят повече от мен ли?
- Не, разбира се. Но, виждаш ли, любовта не е просто нещо.
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
- Но защо? Аз обичам нея, тя обича мен. Какво е сложното?
- Има ... усложнения. Множество усложнения.
- Какви?
- Много са. Може да заобичаш някое друго момиче.
- Как мога да заобичам някое друго момиче?! Аз обичам само нея.
- Но големите често го правят.
- Значи нищо не разбират. И не могат да обичат.
- Може би. Има и друго.
- Какво?
- Не е толкова лесно двама души да останат заедно завинаги.
- Но защо?
- Това е като да редиш пъзел. Всеки елемент си има само един пасващ другар. Може да опитваш и с други, но накрая виждаш, че само изкривяващ краищата им. Понякога много ти се иска два елемента да си паснат, но просто не се получава, нали?
- Да.
- А правилните си пасват почти веднага - отгоре, отдолу, накрая стават едно.
- Но … в моите пъзели винаги има изгубени елементи.
- Във всеки пъзел има. Винаги има елемент без другарче.
- И човек без другарче?
- Да.
- Но това е много тъжно.
- Така е. Но няма как.
- Но аз открих моето елементче! Сигурен съм.
- Всички в началото са сигурни.
- Ти имаш ли елемент?
- Не, аз съм от тези, които са си загубили пасващата част.
- А имал ли си?
- О, да, имах. Но това беше отдавна, много отдавна.
- Значи казваш, че хората не могат да обичат?
- Не им се получава добре, в последно време.
- Но защо?
- Виждаш ли, чистата любов е цял герой в днешно време. Тя трябва да се бори с толкова много неща - клишета, ревност, страх, гордост.
- Нима любовта трябва да прави всичко това?
- О, да, това и още много. А най-лошото е, че накрая често не бива оценявана.
- Как така?
- Получава се така, както когато имаш нов парфюм. Отначало му се радваш, мислиш си колко прекрасно ти приляга, миришеш го, милваш го и си мислиш, че никога няма да го замениш. Защото е твоят. След време свикваш с него и не го забелязваш, любовта ти става навик. Накрая се сещаш за него, когато са останали само няколко капки. Накрая той свършва.
- Значи любовта свършва?
- Любовта свършва, когато хората решат.
- Но как така?
- Ще разбереш, като пораснеш, има още толкова неща, които не разбираш.
- Ако наистина е така, аз не искам да ги разбирам! Не искам да ставам голям! Не искам да спирам да обичам!
- Недей тогава. Обичай! Това е първото и най-важното нещо, на което всеки един човек трябва да е способен.

Ина ГЕОРГИЕВА