НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ИНЕАДА - РАЙСКО КЪТЧЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ЧАСТ
НА ТУРЦИЯ

Топъл очерк за море и хора, които само дядовците ни още помнят

Градчето Инеада се намира в северната част на турското Черноморие, само на десетина километра от граничното българско село Резово. От едната му страна се простира широка 15-километрова плажна ивица, а от другата граничи с вековни дъбови гори и живописни езера. Броят на жителите му е около 2 000 души, които се изхранват с рибарство, туризъм и вероятно с горско стопанство.
Доколкото разбрахме, най-многобройните туристи идват през лятото от България, но градчето привлича и посетители от големите турски градове.
Местните хора са изключително мили и говорят само турски. С нашият речников запас от трийсетина турски думи успявахме да се разбираме чудесно с тях. Самото градче не блести с особен ред, но пък спокойствието е навсякъде. То се излъчваше не само от девствената природа, а и от хората, от котките и кучетата, от кравите, легнали на плажа, даже от една лисица, която невъзмутимо си стоеше на пътя. Тук хапнахме най-пресните сафрид и барбун, които бяхме опитвали. Починахме си чудесно от ритъма на големия град, насладихме се на чистото море и прекрасната природа.
На няколко километра северно от Инеада, близо до рибарския кей се намира селцето Лиманкьой. Спряхме колата до местното кафене и незабавно получихме покана за чай и кафе. Не можехме да обидим местните жители и седнахме отвън да си побъбрим с тях. Собственикът, пълничък и червендалест мъж, пъргаво ни донесе два чая. После подаде ръка и се представи - Асан. Представиха се и няколкото симпатични старци, седнали около нас, Когато Хасан чу моето име, направо подскочи - „Милена - Дарик радио!!! Милена!!!” Бързо се шмугна вътре и след секунди изскочи с някакъв хартиен плик. Показа ни снимка на щастливи българи, които играеха хоро и пак заговори възбудено - „Милена - Дарик радио! Пролет - Дарик радио!” В плика имаше и кратък българо-турски речник от 10-ина думи, написан на ръка. Хасан го налегнаха мили спомени, очите му се навлажниха. Сподели ни колко обича „булгар кайси ракъ” и ни изброи видовете риба, които вадеха тук - „сафрид, барбун, лефер, карагьоз, кефал ...” Записахме си телефона на Пролет, за да й предадем много поздрави от Хасан. След още много сладки приказки ни изпрати сърдечно, без да ни вземе пари за чая.
Както се казваше в един стар български филм, „хубав край, хубави хора” ...

Милена ВАСИЛЕВА
Снимки автора