НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НИЕ, „МОРЯЦИТЕ” - ЧАСТ ІІ

3. Талисманът
В онова далечно време Военноморският ни флот имаше и хидрографен кораб. Той беше вързан вляво от стоянката на торпедните катери. На фона на зловещите по форма и бързи като съдържание катери, хидрографът си беше обикновен дървен рибарски кораб. Ама боядисан във военния сив цвят, с необходимите апаратура, съответния флаг и двадесетина морски с холандки и клош панталони, той се превръщаше във военен. И - си отиде (хидрографният кораб) по реда, там, където отиват всички кораби, само че остана в моряшкия фолклор с талисмана си.
Сред срочнослужещите морски на „хидрографа” беше и радистът му - Стефан. Първото впечетление от него беше ужасно не моряшко. Беше дребен, вечно брадясал, с непропорционално дълъг и оръфан отдолу шинел и с два номера по-голяма барета, покрита с всички мазни неща на света. Лентата на баретата пък беше вързана на възел - недопустимо предизвикателство към морския шик тогава. Нито един от няколкото му последователни командири не успя да измени, или поне да подобри този вид. Може би пък въздействаха талантите му - всяко състезание по радиотелеграфия той печелеше с голяма преднина и то небрежно, някак дори аристократично. И нямаше повредено изделие с радиолампи, кондензатори и бобини, което да не заработваше след няколко часови негови усилия.
Но освен тези все пак традиционни качества, той имаше и едно уникално - той беше известен на повече от половината Военноморска база Варна като Смеш. Рядко прякор можеше да изразява по-точно същността на човек. Дали преобладаваше някаква артистична дарба или пък извираше неистов стремеж за публично признание трудно можеше да се установи, а и нямаше кой да се замисли. Важното беше, че той неизменно беше инициатор, или поне главен участник във всички весели дивотии случващи се в това време. А те бяха много. 
Хладна вечер. Луната излиза от морето зад вълнолома голяма и червена, малки вълнички се плискат в корпусите на вързаните за кея военни кораби и приспивно ги поклащат. Въжетата поскърцват, а от отворените светлици извират светлина, дим от цигари и тук там по някоя сочна ругатня. Моряците на „хидрографа” са се събрали в кубрика. Едни дремят по койките в напразни опити да прочетат нещо, други шумно играят бридж белот, пушат долнопробни цигари „Арда” и се наливат с поредната адска смес - медицински спирт, изтъргуван от медиците, разреден и ароматизиран с подръчни материали. Идилична почивка след труден ден - бяха се върнали от занятие.
За вечно неспокойния дух на Смеш-а обаче това е непоносимо мирно. Измисля пъклен план. От боцманския склад (той можеше да отключва всякакви ключалки) задига една червена „димка”. Възпламенява я и я пуска по стълбите в кубрика. Кълба от червен пушек изригват от отворените светлици и илюминатори, а и от стълбата. В тях се носят и съответните ругатни и стотици не печатни думи. В пристъп на гениалност Смешът решава да помогне на процеса още малко - намира и хвърля долу и един противогаз.
- За да се сбият за него - откровено пояснява той при „следствието”.
Бъркотията долу наистина се увеличава, заедно с червения пушек - вече обхванал целия кораб. Скоро от вратата изкачат първите спасили се, последвани от останалите кихащи и кашлящи, с насълзени очи и сквернословещи усти. Събират се и неизбежни сеирджии от съседните катери. Ентусиаст салага мъкне даже пожарогасител.
След около час димът се е разсеял, разочарованите кибици - прогонени, с по няколко цигари са оправени вкусът и дишането и идва ред на разбора.
- Да, имаше димка.
- Появи се и ЕДИН противогаз - почеркът е познат.
- Самият Смеш не е сред пострадалите.
- A, ето го, крие се зад варела на брега.
Кратко преследване и Смешът е заловен и изправен пред трибунала. Интензивно следствие, искрено и гордо самопризнание, съд - всичко (не точно в този ред) за осем минути. Присъдата - „табани“ - десет броя удари по подметките с тояга се изпълнява веднага.
Справедливостта възтържествува. Смешът е оставен вързан за пейката, а комисия отива за оглед. Щетите се оказват огромни. По бялата лакова боя на стените
Авторът - проф. Божимир Давидов, актуална снимка.
Авторът - Божимир Давидов, като матрос-катерник. Снимка: личен архив.
„И - си  отиде (хидрографният кораб) по реда, там, където отиват всички кораби“... Снимка: архив „Морски вестник“
Описаната в спомена история няма как да видите сред тези репортажни снимки, но и втова няма нищо странно - едното е пропаганда, а другото - живият живот ... Илюстрациите са от: „Албум от нагледни пособия за политическите занятия в Българската народна армия”, Свитък ІІ, Държавно военно издателство, 1959 г., тираж 6500
и тавана на кубрика има огромни червени петна. Също - по илюминатори, перденца, завивки и изобщо по всеки предмет, вкл. и по безценната бутилка с медицински спирт. Нещо по-лошо - опитите да се избърше, измие, изстърже червената напаст поне от стените, водят до по-живописното й размазване, но в никакъв случай до намаляването й.
Комисията задълбочено обсъди ситуацията. Очевидното решение - да се ударят още десет „табана“ на виновника беше абсолютно необходимо и справедливо, но не и продуктивно. Сутринта, като дойдат офицерите, щеше да стане скандал, в който заедно щяха да  го отнесат и виновни, и невинни. Практиката го беше доказала безусловно. А когато случаят се разнесе по щабове и седенки - току ще има още наказания и накрая ще пострада и командирът, а той определено не заслужаваше такава съдба. „Съветът на мъдреците“ постанови - „почваме“.
Куцукайки, Смешът пак „отключи“ склада - този път за добри дела. Шест души си разпределиха участъци от кубрика и подлата червенина беше закрита от няколко пласта снежно бяла боя. Всичко текстилно беше накиснато с щедри дози перилни неща в един варел, а новобранците търкаха палубата и надстройката отвън - както им се полага. На Смеша бяха отпуснати: кофа с морска вода - за да си кисне натъртеното и наченат пакет „Арда“ - за да надзирава отблизо процеса ...
Сутринта за вдигането на флага на кораба пристигнаха офицерите и старшините. Прясно измитата дървена палуба излъчваше свежест, а от отворените светлици на кубрика се носеха миризми на сапун и боя. Командирът на кораба предпазливо слезе долу. Отдавна беше в морето и смяташе, че няма какво да го изненада в този живот, но такова нещо не беше виждал. Всичко дървено в кубрика беше грижливо боядисано в бяло. Мокрите завеси и постелки капеха, но грееха с оригиналните си цветове, които никой не беше виждал от времето на построяването на кораба. Бронзовите части бяха лъснати до блясък.
- Ми, то, много опушено и мръсно ни беше, та решихме да си го освежим - беше простодушното обяснение на Неделчо - тарторът на старата служба, в отговор на въпросително заканителния поглед на командира.
Възникна проблем. Такава самоинициатива Военноморският флот не познаваше от както беше създаден. И нямаше да види и в бъдеще. Със сигурност имаше нещо гнило. Но ако започне следствие, кой знае какво щеше да изскочи. От друга страна фактите са налице, обяснението им звучи някак правдоподобно, дори и похвално. Може би и „нагоре“ щяха да повярват. Нямаше как - ситуацията трябваше да се приеме. А може би и да се използва...
След вдигането на флага, командирът пред строя похвали доброто дело, каза, че така всички примерни моряци трябва да се грижат за корабите си, смънка нещо за социалистическата собственост и - обяви по пет дни домашен отпуск за целия екипаж. „Служа на народната ... “ изреваха ошашавените моряци, включително и двамата подкрепящи Смеша и самият Смеш, предвидливо скрити на задната редица.
След това на моряците се възложиха дневните задачи, а офицерите и старшините слязоха на брега по техните си работи. Веднага след като последният офицер се скри зад ъгъла, се чу силен плясък - Смешът беше хвърлен във водата - заедно със шинела и грозната си барета.
Станчо Попът (баджанакът му бил клисар, та отбираше от религиозни и морално-етични въпроси) приготвяше куката и обясни изчерпателно на сеирджиите от съседните торпедни катери:
- Това си е и наказание (вместо още десет табана), и лечение (морската вода лекува натъртено), и радост (пет дни отпуска не са шега), и задоволство (че ни се размина скандала), абе изобщо си го обичаме Смеша - той си ни е талисманът на кораба.
Хвърли фасът си във водата и отиде да лови импрегнираната от мазнина барета - собственикът й вече го бяха измъкнали и преоблекли и го пояха със адската спиртна смес - срещу настинка.

Ние, „моряците” - част І

(Следва)

Проф. Божимир ДАВИДОВ