НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 
ТОРПЕДНИЯТ КАТЕР ПРЕД ВОЕННОМОРСКИЯ
МУЗЕЙ И НЕГОВИЯТ СЪБРАТ В ТУТРАКАН

За торпедния катер проект 123К („Комсомолец”), издигнат на постамент за вечни времена в гр. Тутракан, вече е писано в „Морски вестник” (19 април 2009 г. Кораби на постамент: Торпедният катер в Тутракан). Но новоиздирени документи и снимки ни дават повод отново до се върнем към тази тема. А и за торпедния катер, също проект 123К, издигнат на постамент пред Военноморския музей във Варна, е писано твърде малко.
Торпедният катер в Тутракан е издигнат и открит официално на 9 септември 1984 г., а торпедният катер пред Военноморския музей - през пролетта на 1985 г. Поради ред субективни и обективни причини, които няма да разглеждаме в тази публикация, защото вече са описани в по-горната статия, в Тутракан е поставен торпеден катер, докаран непосредствено от тогавашната 10 Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол, а във Варна - торпеден катер, докаран от Отряда гранични катери във Видин. В интерес на истината, и „видинският” катер преди това е служил също в Созопол и във Варна (преди пребазирането на дивизиона торпедни катери в Созопол).
Документите и снимките, които сега обнародваме, са от личния архив на о.з. полковник Тодор Станев, дългогодишен служител в Тила на ВМС, който е отговорник за операцията по транспортирането на торпедния катер от Русе до Варна - от Видин до Русе катерът плава по река Дунав (на собствен ход или на буксир - това тепърва предстои да бъде уточнено). За целта полковник Тодор Станев разработва план, който е утвърден от капитан І ранг Стоянов - началник на поделение 44540-12 (отдел „Специално морско снабдяване”). Към подготвителния етап на операцията е привлечен и Владимир Павлов - служител на Военноморския музей, който се среща със Сава Узунов от Тутракан, от когото събира сведения и подробности за транспортирането на торпедния катер от Созопол до брега на река Дунав.
Сведенията, дадени от Сава Узунов, са твърде интересни. Маршрутът на транспорта не съвпада с този, който всеки един от нас би избрал, ако иска да пътува с лек автомобил от Созопол до Тутракан: Созопол - Приморско - Ясна поляна - Маринка - Бургас - Караново - Карнобат - Сливен - Гурково - Килифарево - Търново - Лясковец - Горна Оряховица - Драганово - Сушица - Попово - Ломци - Разград - Дурач - Исперих - Дулово - Силистра - Коларово - Тутракан. „Маршрутът разработи Главното управление на пътищата - София, въз основа на предоставените данни за товара” - записва Владимир Павлов. Очевидно, товар с дължина 24,70 метра, трудно ще премине по завоите на пътя Бургас - Варна, особено тези над Слънчев бряг. Вероятно по подобни съображения за етапа Гурково - Килифарево е предпочетен не главният път, а обиколните „връзки”.
Не бива да подминаваме и още едно изречение в сведението: „Височината (посочена е 518 см, бел. авт.) е с камиона заедно и не е точна, тъй като умишлено я дадохме по-малка”. Защо? Обяснението вероятно се посочва в изречението: „Разрешение получихме и от „Енергоснабдяване” - София, КАТ - София, и от БДЖ - София. Разрешението от БДЖ бе необходимо, защото при Г. Оряховица и Разград се пресичаха ж.п. линии с високо напрежение, което в момента на преминаването на товара беше спряно”. Очевидно, „предварителното разузнаване” е установило, че ако е била посочена по-голяма височина на товара, операцията е била под въпрос. С две думи: благородна лъжа ...
На пръв поглед планът, съставен от полковник Тодор Станев е лаконичен, но е достатъчно подробен и дава яснота за същността на операцията. Той получава съответните разрешителни от Главното управление на пътищата - София, и от Окръжното управление на МВР - Русе, като височината на товара вече е 5,50 - 5,60 м. Ангажираната техника се състои от: влекач и панеловоз (едно транспортно средство) от предприятието „Транстрой” - Варна („Краз” с регистрационен номер ВЕ 9381), лек автомобил с повишена проходимост УАЗ 469 и товарен автомобил с повишена проходимост УАЗ 452. Маршрутът, разрешен от МВР - Русе, е Русе - Писанец - Разград - Звегор - Шумен. От Шумен до Варна пътят не е толкова труден за подобен транспорт. През цялото време на операцията: от укрепването на товара в Русе, до разтоварването му във Варна, в екипа на полковник Станев има и специалист - такелажник.
Полковник Станев е съхранил и снимки от подготовката на катера в Созопол. Те са ценни за историята, защото са запечатали картини от флотския район в Созопол, в това число и от ремонтно-експлоатационната работилница (РЕР), където е подготвен катерът преди транспортирането му към Тутракан. Всичко това, което виждаме на тези снимки, вече го няма!
Всички документи и снимки ще постъпят във фонда на Военноморския музей - там, където им е мястото. Дано и други последват примера на о.з. полковник Тодор Станев! А защо третият торпеден катер проект 123К изчезна завинаги от Созопол, където бе вдигнат на постамент, е въпрос на друга публикация.
О.з. капитан ІІ ранг Вичо СТАНЕВ
О.з. капитан ІІ ранг Атанас ПАНАЙОТОВ

Снимките и документите са от личния архив на полковник Тодор СТАНЕВ.
О.з. полковник Тодор СТАНЕВ.
Изведен от строя торпеден катер проект 123К върху жп платформа във флотския район на 10 Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол, поглед към десния борд, 1984 г.
Изведен от строя торпеден катер проект 123К върху жп платформа във флотския район на 10 Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол, поглед към левия борд. На заден план се вижда част от Созопол - старият град, 1984 г.
Поглед отблизо към торпедния катер преди възстановяването му в РЕР.
Първата страница от утвърдения на 1 април 1985 г. план за операцията по транспортирането на торпедния катер от Русе до Варна.
Втората и третата страница от плана за операцията по транспортирането на торпедния катер от Русе до Варна.
Сведението, което служителят на Военноморския музей във Варна Владимир Павлов взема от Сава Узунов от Тутракан на 11 март 1985 г.
Документ от предварителната подготовка за транспортирането на бъдещите експонати във Военноморския музей - торпедният катер проект 123К, вертолетът Ми 4ПЛ и миночистачният катер проект „Пампулов”.
Искането, което прави Тила на ВМС до Главното управление на пътищата, 2 април 1985 г.
Талонът, който получава полковник Станев от МВР - Русе на 4 април 1984 г. Разрешението важи от 4 до 7 април 1985 г. само в светлата част от денонощието: от 07.00 до 19.00 ч.
Изведен от строя торпеден катер проект 123К върху жп платформа във флотския район на 10 Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол, поглед към кърмата, 1984 г. Катерът е докаран до входа на РЕР.
Поглед отблизо към възстановения в РЕР торпеден катер.
Изведени от строя два торпедни катера проект 123К върху жп платформи във флотския район на 10 Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол, 1984 г.
Издигнатият на постамент пред входа на Военноморския музей торпеден катер проект 123К в наши дни. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК.