НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











„ПЕТИ ДИВИЗИОН” - ЕДНА НАВРЕМЕННА КНИГА ЗА ЕДИН (НЕ)
ЗАБРАВЕН БОЕН КОРАБЕН ДИВИЗИОН

„Едно бойно поделение от състава на Военноморска база Варна, компактен, боеспособен и действен елемент от ПРОТИВОМИННАТА ОТБРАНА на част от Северното българско Черноморско крайбрежие” - това е подзаглавието на книгата на о.з. капитан ІІ ранг инж. Димитър Ялъмов, озаглавена „Пети дивизион”.* За неосведомените едно такова заглавие не говори нищо, а за тези от нас, които познаваме дейността на това флотско формирование, е заглавие на една навременна книга, с принос за незабравата на една част от нашата национална военноморска история.
Прави чест на автора, че при повествованието е дал думата на най-компетентните в тази тема - командири и щабни специалисти, създали и командвали дивизиона, като умело е съчетал техните разкази с архивни източници и качествени илюстрации. Текстът е стегнат, без излишни емоции и отклонения, кратките допълнителни пояснения от автора са направени на място. Друго достойнство на книгата е извеждането на преден план на принос на Пети дивизион (5 ОДРТЩ - отделен дивизион рейдови тралчици), който до сега не е представян на широката читателска аудитория: протралването на плавателния канал „Море - езеро” от началото му във Варненския залив до края му - Пристанище Варна-запад, при неговото откриване през 1974 г. През същата година дивизионът изпълнява и важен международен ангажимент на България - протралва новата система за разделно движение на корабите от българо-румънската граница до нос Свети Атанас (гр. Бяла).
О.з. капитан ІІ ранг Димитър Ялъмов не се е вторачил само и единствено в историята на Пети дивизион, защото той не е съществувал самоцелно, а във взаимодействие с други формирования от ВМС, ВВС, Българската армия и Граничните войски. И ако историята на „сиамския близнак” на дивизиона - Бреговата база Балчик, е намерила своето място тук по естествен път, то прави впечатление едно интересно, но много съществено допълнение: бележките по историята на мобилизационната 20-та бригада за противоминна отбрана на река Дунав, взаимодействаща с понтонния полк в Белене и с ПВО (противовъздушната отбрана) на страната. То е направено на място, не само заради сродните задачи, които изпълнява бригадата, но и заради това, че в мобилизационния й състав служат много кадри, получили своята подготовка именно в Пети дивизион. Приложенията в края на книгата са естествен (и полезен като информация) завършек на повествованието, което се „гълта” от читателя за отрицателно време.
А аз в края на тази моя малка бележка бих искал да поясня на читателя, че съм емоционално обвързан (съответно и пристрастен) с темата, защото като флотски журналист много пъти съм бил гост в Пети дивизион и в Бреговата база, плавал съм с рейдовите тралчици, а и никога няма да забравя няколкото рейдови сбора, по време на които съм бил на борда на тези „малки кораби, на които служат големи моряци” (изразът е на о.з. капитан І ранг Иван Калчев - дългогодишен началник-щаб и командир на формированието). Да, „менюто” бе най-често от сухари и консерва „Копърка”, водата за пиене беше лукс, но положителните емоции и соленият моряшки хумор неутрализираха всички неудобства на борда на катерния миночистач, за когото такива „цивилни” понятия като „кухня” и „тоалетна” бяха само пореден повод за безобидни закачки. И сега, когато разказвам спомени за тези години, аз не ползвам толкова често наименованието Пети дивизион, колкото измисленото от мен прозвище „Петата ескадра” с искрено чувство на симпатия и признателност към това, което тези офицери, старшини, матроси и военни служители направиха за Морска България.
Затова ще завърша с обръщението към читателите, направено от о.з. контраадмирал Константин Богданов в предговора на книгата: „Нека от ваше и от мое име отдадем заслуженото на автора за вложените толкова усилия и труд, за да остане в нашите спомени това все още „близко минало”, което не трябва да забравяме и което някои „доброжелатели” биха искали да отмине в забвението”.
Атанас ПАНАЙОТОВ

*Ялъмов, Д. Пети дивизион, Варна, ИК Стено, 2014 г., 104 с.
Първата корица на книгата
Втората корица на книгата