НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ОТКРИТО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА „МОРСКИ ВЕСТНИК”

Уважаеми г-н Главен редактор,

Прочетох статията 3 февруари 2015 г. Как се пише юбилеен сборник на випуска с автор к.д.п. Орлин Станчев и се присъединявам към неговите положителни умозаключения за капитан Димитър Симеонов (Симича).
Аз също считам, че Симича не заслужава да се говори за него с негативизъм, защото дори само приносът му за изграждането на Планетариума в двора на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и плеядата от изтъкнати морски капитани, негови ученици от Техникума по корабостроене и корабоплаване, са достатъчен неръкотворен паметник за този човек. А той имаше и много други достойнства!
Може би странният му характер и конфликтната му личност да са създавали някакъв негативизъм в околните, но следва да се отчита, че точно конфликтните личности са тези, които не се притесняват да казват истините в прав текст и са моторът на прогреса. Те са хората, които нарушават битовия и замръзналия мозъчен комфорт на ленивците, тези които предпочитат безконфликтното „Проживяване” и движение по течението. Но още патронът ни Никола Вапцаров на прощалната вечеря при завършване на Морското училище, в словото си накрая казва една пророческата мисъл: „Господин капитан, господа офицери и преподаватели, ние се разделяме. Нека се разделим простени. Ние не искахме днес да огорчаваме, искахме да поправяме. Защото действително е необходимо, защото иначе с грядущите ще имате конфликти, конфликти, не проявени в реален смисъл, но вътрешни, дълбоки, трагични.”
Е, какво виждаме след 80 години? Нима не сме свидетели на една духовна разруха, която ни съпътства в момента, която започва с безразличие, което ни води към пълна морална деградация? За това особено много помага заобикалящия ни амбициозен примитивизъм. Аз определям нечестните неща казани за Димитър Симеонов в така наречения „Юбилеен сборник” точно като примитивизъм, а от науката се знае, че хитруванията, увъртанията не са ум, а примитивизъм. Мисля, че близките на Симича, следва да се гордеят с него, защото беше смел, честен и достоен човек. Между другото, капитан Симеонов бе уволнен от ВМС по политически причини, защото на разяснително политическо мероприятие пред офицерския състав на дивизиона малки преследвачи на подводни лодки „МО” в Балчик (Симеонов служеше на тях) си бе позволил да каже, че проектът за изграждането на Кремиковци е утопия. С желязна руда от Алжир, с превоз до „Софийско равно поле” - няма да има сериозен икономически ефект и още допълва: „След много години, в този комбинат в Кремиковци ще се гонят мишките!” Е, не беше ли прав? Аз не знам кой е автор на памфлета срещу Симеонов-Симича, не виня издателите на сборника, защото между тях не е този, който пише негативните драсканици, но ако бяха малко по-бдителни, нямаше да се допусне да се пишат такива неща, не само защото Симича не заслужава подобно отношение, но и дори само за това, че той не е между живите. „Пешата птица” отлетя от този свят …

К.д.п. Никифор ГЕРЧЕВ,
випуск 74 на ВВМУ (1955-1959 г.)
Снимките са от дигиталния архив на „Морски вестник”
Димитър Симеонов като курсант във Висшето военноморско училище.
Димитър Симеонов - такъв, какъвто ще го запомним.
Стенопис от Планетариума на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Съоръжението, с което флотската алма матер се гордее и днес, нямаше да бъде възможно без изключителните усилия, положени от Димитър Симиенов.
февруари 2015 г.