НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











В МОРЕТО ИМА ОЩЕ МЯСТО
Не познавам генерал Шивиков от Карловската бригада и сигурно няма да се наложи да се запознаваме. Гръмнаха ни ушите да слушаме как бил злепоставен и как негови подчинени по желание ходели да ремонтират квартирата му в София. Днес прочетох, че той лично се досещал кой го пързаля, макар че признавал деянието си за морално укоримо. Един от форумците във в. „Сега” е написал, че ако той е помагал за ремонта на имот на някой от подчинените си - няма да бъде укоримо. Напипал е жилата, онова парче лой, което лежи между българщината и цивилизацията.
Преди време бях писал в интернет-изданието на „Морски вестник” за едни „примери”, дадени ни от български генерали и адмирали. Когато депутати укорявали военния министър генерал Николаев, че е във „вака” с офицерите от флота за „кюмурената афера” във Варна и че го били хранили, и поили на банкети, той отговаря:
- Аз съм министър, аз им давам банкет, не моите подчинени да ме хранят и поят!
Труден пример е това, как да го следваш, като една генералска заплатка може и да не стига за читав ремонт на апартамента.
Имам близък автомонтьор, който в началото на 80-те години служеше войник някъде в пъклените поделения на Трета армия. По едно време в двора на баща му във Варна кацна тежко ранена „Лада”, а след нея и майсторът, „командирован” от ротния си командир, да я докара до движение, няма майтап. Седя така два-три месеца, докато не го спипаха комендантските на Гевеза.
Баща ми, набор 1922 г., имаше специалност „строителен електротехник”, със свидетелство от занаятчийското училище „Цар Симеон” в София. През 1942 г. го взели войник в 8-ми пехотен Приморски полк, а един делничен ден през 1943 г. ротният му
Баща ми, вместо да си дострои къщата, е тръгнал да се преквалифицира на корабен артилерист, че и нас със сестра ми е повел за ръка.

командир го изпратил без документи до квартирата си, да отстрани някаква повреда в електроинсталацията. На две преки от казармата се отзовал поради невнимание пред файтона с полковия командир, който го повикал при себе си, чул с едно ухо какво го лъжат и му заповядал незабавно да се прибере в ротата. Ротният обаче бил храбрец и след половин час го изпратил без документи пак по същия маршрут. Този път се срещнали с полковника на обратния курс, но дядката слязъл от файтона и извадил сабята си.
- Това беше, свърши се - помислил си баща ми.
Оня наистина го праснал яко, но с тъпата страна на сабята, прострял го на калдаръма и се качил обратно във файтона.
О времена, о началници! Речено е в „Еклесиаст”, всички реки текат към морето, но то не се напълва! Чукай, учи - а накрая нито сме научени, нито натаковани колкото ни се полага. Ще има и още!
Янчо, пенсионер

P.S.
Като старши лейтенант бях изпратен да нося вода на жълтите павета, в отдела на младите перки-водоноски, гаранти за светлото бъдеще. Рипах, драпах - намерих си и квартира. Милата ми съпруга успя да изпрати в контейнер семейната цигания, та да дойде и тя с децата при мен. Контейнерът пристигна, а багажът трябваше да се качи до седмия етаж. Отработена схема, аз самият съм сменял квартири таман в четири гарнизона, а колегите-кашици не ги брояха. Събрахме се пред блока в „Младост-3” обичайните хамали, всичките младши офицери, а аз поканих на купона и оперативния си ръководител в управлението, капитан І ранг. Като дойде с работно облекло и кецове за драпане по етажите - другите колеги се стъписаха, толкова старши и да благоволи да си цапа ръцете заедно с нас! Още един пример, брат ми, да се знае.