НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПРЕДИ 30 ГОДИНИ В РАДИОПРЕДАВАТЕЛНИЯ
ЦЕНТЪР „КИТКА” НА ПАРАХОДСТВО БМФ

Наскоро дигиталният архив на „Морски вестник” се обогати с интересно попълнение - снимките от радиопредавателния център „Китка” на Параходство „Български морски флот” от преди 30 години. Сред лицата на снимките веднага разпознахме нашия читател, приятел и автор инж. Стефан Димитров. Обърнахме се за помощ към него и сме му благодарни за незабавната му реакция и компетентните му коментари към снимките.  Според него, някои от радиопредавателите, показани там, макар и неработоспособни и неизползвани от години, все още са си на местата. Но вероятно ще бъдат изхвърлени и както сега не можем да намерим почти нищо от станцията „Франга”, така и с тях ще стане. Добре, че са снимките…
Инж. Стефан Йовчев Димитров пред дистанционно управляващо устройство на средновълнов радиопредавател. Тези предаватели бяха използвани почти до 1990 г. (макар и модел от края на 50-те години и произведени 1971 или 1972 г. в бившия Съветски съюз) за работа на честотата за бедствие на морз - 500 kHz. Бяха с много лоши технически характеристики по отношение на стабилността на честотата (без кварцова стабилизация), за което имаше оплаквания от други страни, поради нарушения на Радиорегламента. За това се налагаше да правим собствени подобрения и преконструиране, за да отговарят на изискванията на Радиорегламента, защото никой не даваше пари за нови предаватели. Тогава на такива технически действия се казваше „рационализация” (или жаргонно сред инженерите и техниците - „рац”). Най-вероятно на снимката изпробвам работата на кварцов генератор, който бях направил за този тип предаватели, за да им подобря честотната стабилност. Точно с него те работиха още дълги години. Предавателите бяха лампови, с крайни мощни радиолампи ГУ80, а по-късно произведените - с ГУ81М.
Тя е и най-информативната снимка. На нея ясно се виждат и други две много интересни неща - отляво на трите пулта, със средния от които работя, се вижда радиопредавател с номер 21. Това е прословутата за времето си „Снежинка”. През 1972 г., не точно този предавател, но предавател  от абсолютно същия модел  е монтиран в Радиопредавателен център „Акациите” (той беше във вилата над паркинга на ресторант „Хоризонт” (който паркинг всъщност тогава беше двора на РПЦ „Акациите” - до 1977 г.), части от която бяха доскоро запазени, като подробности за това има в нашата публикация за първите 10 години на Брегова радиостанция „Варна радио” в печатните броеве на МВ от 2002 г., мисля). И тогава този предавател е бил/беше върхът (е, поне на социалистическата техника). Този в РПЦ (Радиопредавателен център) „Акациите” е първият модерен (тогава) предавател, на който започнах да се уча като съвсем млад инженер. Той е с изключително интересна схема, но това е за друга, по-техническа тема. Другото интересно нещо са двата радиопредавателя тип „БРИГ” отдясно на мен. Това са корабните предаватели с най-голяма мощност за КВ - 1,5 кW. Имаше ги много по по-големите кораби на Параходство БМФ. Някои, като „Христо Ботев”, струва ми се, например имаха и по два. Вижда се, че съвсем успешно се ползват и в РПЦ “Китка” като брегови предаватели за връзка с корабите. Те бяха с изключително добри качества. Бяха бракувани и предадени на фирма за вторични суровини преди няколко години.
На снимката е Йордан Георгиев Петков - Данчо Левски. Мир на праха му! Техник в РПЦ „Акациите”, РПЦ „Китка”, телевизонен техник. Радист по корабите. С полувисше образование. Беше много колоритна личност. Дежурен техник на смяна. Също един от участниците в „рац”-овете. Пред него са два пулта - отляво, пред телефоните, е пулт за „развитие” на медния телефонен кабел, с който радиопредавателите се свързваха с РПЦ (Радиоприемен център) Кичево, за да могат радистите (радио-операторите, както е официалното название) да ги използват. През тези години все още нямаше радиорелейна (безжична) връзка между двата радиоцентъра (Китка и Кичево) на Брегова радиостанция „Варна радио”. Този пулт също бе преконструиран от нас. Оригинално той беше от серийно производство на телефонния завод в Банско (имаше такъв), но оборудван и с направен монтаж от Радиозавода - Варна. Когато се увеличиха радиопредавателите, престана да отговаря на изискванията. Тогава с няколко колеги, вкл. колегите на снимките, Данчо Левски и Симеон, го направихме наново, като оставихме само ламарината. Той изглежда една разпределително кабелно табло с букси, но това е отвън - отвътре имаше доста интересни и най-важното нужни електронни решения. Таблото отдясно е специално направено, за да могат да се измерват важни параметри (честотата) на радиопредавателите, и то много важно - от едно място, защото старите предаватели нямаха никакви предвидени средства, даже по един куплунг, в който да се включи уред за измерване на честота - а това е параметърът, за който ни „биеха” контролните станции, ако се отклоним поради повреда в предавател. С това табло рязко снижихме такива случаи, а ги имаше доста. Ето това беше друг „рац”. Много колеги участваха - доста работа, без да се вижда на външен вид и без да се спира работата на радиопредавателите.
Макар и с лошо качество, това е интересна снимка: Данчо Левски настройва радиопредавател тип „ВЯЗь 2М”. Този специално (номер 3 в РПЦ „Китка”) в началото беше инсталиран в РПЦ „Акациите”. През 1977 г. го демонтирахме и преинсталирахме в РПЦ „Китка”. Не работеше от  много години, но си стоеше на мястото до пролетта на тази (2015) година. Сега е демонтиран. Интересен е с това, че макар и с много допотопни компоненти (дори и за времето на производство в края на 60-те години) имаше много модерни за тогава схемни решения. Иначе подозрението е, че като проект/дизайн е започнат в средата на 50-те години по военни модели, но това е само предположение.
Симеон Борисов Сименов. Мир на праха му! Това е друг колега-техник, с когото съм работил дълго време. Той беше бивш военен - армейски капитан, съкратен по Женевските споразумения в началото на 60-те години. Работи в радиопредавателния център до началото на 90-те години, когато се пенсионира. На снимката - подава сигнал за настройка на един от тези средновълнови предаватели, за които споменах, че са с недобри качества в коментара към моята снимка. Заедно с Монката, както му казвахме, правим опити в показания на снимката момент да го подобрим - в случая търсим решение на един проблем, т.н. „залепване” на манипулационното реле, след което радио-операторът не може да ползва радиопредавателя. Чрез друг „рац”, заедно с Монката, решихме проблема по най-простия начин - изхвърлихме механичното и много капризно поляризовано реле и го заменихме с електронно само с два транзистора, ако помня правилно. Но доста време ни трябваше, докато намерим оптималното решение (че и малко критика отнесохме в началото, ама после бяха доволни).
Снимката е с лошо качество, но е интересна с това, че показва врата с управляващите органи на електрозахранването на един от оригинално монтираните (като съвсем нови, макар и произведени през 1969 и 1970 г.) радиопредаватели „Циклон”, с които РПЦ „Китка” започна пробна работа през октомври 1974 и редовна - от началото на 1975 г. Те макар и частично разглобени (много малко) и някои преконструирани от нас през годините с много „рац”-ове са си все още на местата в РПЦ „Китка”.