НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар











ПОРЕДНАТА СМЯНА, ПОРЕДНАТА РЕФОРМА, ПОРЕДНАТА ГЛУПОСТ ...
Въпреки многократните декларации на воините от запаса и на призиви от различни места, Министерството на отбраната и Върховният главнокомандващ в „духа на реформата”, поради несъответствие, освободиха от длъжност вицеадмирал Румен Николов. Обяснението бе банално - началникът на отбраната навършва пределна възраст за званието, въпреки че длъжността позволява да му се присвои следващото воинско звание. Под това обяснение се прикрива факта, че властимащите се освобождават от последните възпитаници на съветските и руските академии. На всички е ясно, че за да се оцени работата на един началник, са нужни поне три години (освен ако не е пълен идиот, разбира се). През по-голямата част от първата година на заеманата длъжност той не е в състояние да промени управлението на сложната военна машина и едва на третата година от неговата работа могат да се видят и усетят резултатите от неговото ръководство.
Непрекъснатото кадруване, при което със смяната на политическото ръководство започва смяна и на старите кадри, стана практика, но тя не води до успех. С нея успешно се изпълняват партийни указания от удобни спуснати с парашут началници. Може да са пълни некадърници, важното е да изпълнят възложената им задача. А най-често тя нито е в интерес на ведомството, нито на нацията.
Настолна книга за всеки млад офицер е и трябва да бъде книгата на Ярослав Хашек за приключенията на храбрия войник Швейк. Спомнете си неговите думи за действията на Генералитета. Цитирам по памет: „Войната си вървеше нормално, докато не се намеси Генералният щаб. Той изтегли центъра, десния фланг премести на левия, левия на десния и ние изгубихме сражението.” На всеки нов военен министър, преди да бъде назначен на този пост, трябва да му се подарява тази книга, че дори и да се провери дали я е чел, преди да поеме поста си. Ще излезе по-евтино, книгата не е толкова скъпа и все още я има по книжарниците. Нещо подобно, като губенето на сражението, се прави и у нас непрекъснато през последните повече от 25 години. Непрекъснати реформи. И едва след поредната разбираме, че е грешка.
Няма да се задълбочавам с примери. Ще припомня само за някои от „реформите”, засегнали флота. Да започнем с г-н Луджевата „риформа”. Махнахме навършилите възраст полковници. Добре, но защо трябваше да се уволняват преподаватели от военните училища и военни лекари. В резултат МЕИ (днес Технически университет) Варна откри факултет по корабоводене, нищо, че ръководителят му бе „на възраст” (мир на праха му!), а подготовката на морските кадри в Морското училище се лиши от един от добрите си преподаватели. Дори не знам кой в момента преподава навигация на бъдещите корабоводители. А за военния флот това са бъдещите морски командири.
Всеизвестно е, че още в руската военноморска академия, когато на слушателите е трябвало да се поясни, що е то нулев флот, за пример е даван винаги българският флот. Но този нулев флот осуети плановете на турското военно командуване за десант в тила на българските войски, както и спаси от разрушаване черноморските ни пристанища, и дори нещо повече - извади от строя гордостта на турския флот крайцерът „Хамидие”. През 1915 г. руската черноморска ескадра бе принудена да спре бомбардировката на Варна, а след загубата на ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин” - да промени и плановете си. А през 1916 г. България бе една от малкото страни в света с подводна лодка и свой екипаж за нея.
В своята книга за „Асовете на Втората световна война - съюзници на Луфтвафе” Михаил Зефиров на стр. 322 пише „След началото на бойните действия на Източния фронт, Сталин, явно недоволен от заетата от България позиция, заповядва да се започне срещу нея истинска подводна война. На 10 август 1941 г. в български териториални води се намираха на бойни позиции 4 подводни лодки от Черноморския флот ...” (преводът е мой). От 11 октомври те са вече 5. Минирано е българското крайбрежие. На такава мина се натъква и парахода „Шипка”. Само грешка на съветска подводна лодка, ударила се в собствена мина при погрешна маневра, не довежда до повече катастрофи с наши кораби. Подводницата потъва заедно с непоставените от нея мини. Руските подводници потапят гемиите „Успех” и „Струма”, въпреки, че последната е претоварена с евреи, бягащи от режима на Хитлер.
Не за първи път морето взема жертви от търсещите убежище и спасение. За наличието на позиции на съветски подводници в българските териториални води отбелязва и А. Кудин (и той е руснак, и е имал достъп до съветски архиви), в книгата му за „Неразгаданите мистерии на България”. Той потвърждава , че до март 1942 г., 5 съветски подводници мистериозно изчезват, без да успеят да съобщят за нападение или бедствие и без да се съобщават в сводките на немското командуване. Днес поне за една от лодките със сигурност се знае, че е потопена от българската авиация. Не знам има ли задълбочено проучване от българските историци по тези до скоро считани за „табу” факти от най-новата ни военна история. Както и защо в първите дни на войната от съветски самолети е бомбардиран град Добрич. Не всички открити съветски подводни лодки могат да бъдат обект на изследване от нас, защото по силата на международните морски договори те се водят за военно гробище на съответната страна.
А какво правим ние днес, когато край нас се водят бойни действия, когато някои наши управници говорят за хибридна война срещу нас и т.н.? Ние спокойно ликвидирахме нашия подводен флот поради липса на акумулатори за подводниците. Да си припомним първите години след идването на „демокрацията”. Преди да станем член на НАТО, първи флотът осъществи контакт с бъдещите ни партньори. Няма случай танкове да ходят в друга страна на приятелско посещение (С изключение на американски танкове у нас - бел. ред.). Но за военните кораби това е възможно. При една  от тези визити, когато вече заявихме желанието си да се присъединим към Алианса, при поредното съвместно военно учение американците трябваше да открият и „унищожат” нашата подводна лодка. Разбира се, те се разминаваха в своите „атаки” с мястото, където в този момент е била подводницата. Изводът за големия брат бе, че на нас не ни трябва подводен флот, а и бъдещите ни съюзниците имали такива и те ще ни пазят когато трябва. И така поради липса на батерии, подводниците бяха извадени от употреба. Едната отиде за скраб, другата чака да се реши съдбата й: ще остане ли като музей или ще я оставят да изгние и потъне сама. Не знам до колко е вярно, но казваха, че в акумулаторния завод в Монтана правели акумулатори за чужди дизелови лодки. Но и да не е правил, при толкова акумулаторни заводи не можахме да решим този въпрос.
Добре, ясно! Партньорите от НАТО ще ни помагат. И когато ликвидирахме подводния флот, тогава се усетихме, че противолодъчните екипажи на новозакупените фрегати няма с какво да тренират. Кабинетите ПЛО бяха остарели, а и те бяха пригодени за съветската - днес руската военна техника, а не за НАТО-вската. Ще вземаме от партньорите под наем подводни лодки за тренировка, решиха умните глави, които не са чели за Швейк. Оказа се, че наемът не е по нашия джоб. Нейсе, ще тренират при съвместните учения, дори и в Средиземно море. Ама там солеността на водата и хидроусловията са различни, ама кой да знае, че имало и такива неща.
Сега дойде ред и до нашата авиация. Началото също бе с едно съвместно учение,  при което нашата авиация трябваше да атакува американски кораб, който бе на котва до нос Галата. Не бе тайна, че морската ни авиация бе базирана на летище Балчик, и че всеки излетял от там самолет, веднага бива засечен от локацията. Така и става. Американците засичат двойката щом излита, но след малко тя изчезва от екрана. Когато отново е засечена, е късно, самолетите са „изстреляли” ракетите си. Тайна няма. Американците просто не са вложили в паметта на корабния компютър, че самолетите могат да се спуснат по Батовата и да изчезнат от екрана, а после да се появят от към Камчия. А техните момчета не си правят труда да си мъчат мозъците. Компютърът мисли заради тях. И се започна: няма да има морска авиация, не ни трябват бомбардировачи и т.н. Опустяха летищата в Балчик, Габровница и колко още други. Резервните обраснаха в трева. Докато се стигна до днешната ситуация да нямаме самолети за охрана на нашето небе. А авиозаводът „Бенковски”, който правеше ремонт на двигателите на нашите изтребители, бе продаден на един банкер, като за фалиралата му банка ние още плащаме и на един политик, наскоро купил и бившия завод „Химко”. А Министерството на отбраната търси две години кой да ремонтира двигателите на нашите самолети. Казано е, че каквото сам си направиш и Бог да го иска, не може да ти го стори.
Виждате ли, то охраната на нашето небе, нали е част от небето на НАТО, защо да не го пазим съвместно с нашите партньори. Пък като почнем съвместно, после ще го оставим на нашите партньори и съседи. Така де. Косово и Македония като не си пазят сами небето, нямат ли си небе?! И парламентът одобри това предложение, а военния министър ни убеждаваше, че няма нищо опасно и едва ли ще се стигне до това, но ние да сме готови, дето се казва. А сега си представете, че турски изтребител, охраняващ нашето небе, свали руски самолет, пък бил той и на ръба на териториалните ни води, кого ще вини Русия - Турция или нас? Пък докато ние успеем да уточним пилота имал ли е заповед за стрелба или не и от кого е била издадена тази заповед, то той може да се прибере и в Турция, а там иди го търси. Мисля, че Путин няма да реагира по различно от Сталин и то с пълно основание. Но не е необходимо да чертаем такива мрачни сценарии. Да допуснем, че се получи авария в самолета и пилотът трябва да катапултира. Смятате ли, че той ще жертва себе си, за да предпази някое населено място от падащата машина?! Лично аз смятам, че първо ще катапултира. Управляващите, естествено, забравиха за българските орли, които при подобни случаи загинаха, но не допуснаха машините им да се разбият в жилищни райони. Или допускат, че вероятността натовски самолет да падне върху Народното събрание е много малка. Но ако има такава, то аз съм „ЗА!”
Ние сме и единствената най-богата НАТО-вска държава. Даваме си безплатно полигоните, та когато трябва и пристанищата да ги ползува новия голям брат. Нямаме техника, но дори не си отваряме устата да поискаме. Сакън!! При подарената техника комисионна няма! Да плаща наем за полигоните новия голям брат, защо, нали са ни партньори! Пък понякога безплатно ще боядисат, я някоя детска градина, или дом за сираци. Сега чувам, че безплатно ще правят или поправят моста, водещ към полигона в Ново село. И вие ми казвате, че няма полза от тях ...
Преди около два месеца, когато президентът предложи за конституционен съдия човек, който отказа да подпише Конституцията и не бе съгласен с народния вот за избор на тогавашния президент, напусна поста си на посланик в САЩ, а  после бе забравен за дълго в нашия политически живот, та сега той му намери несменяема работа за следващите 9 години. (Лицето наскоро направи 60 години, та да е жив и здрав. За тази длъжност не се иска нито звание нито има пределна възраст). Писах до редакцията на в-к „Минаха години”. Още повече, че тогава се вдигна шум и по номинацията за мъж на годината (знаете от кого и кой бе предложен). Както им писах, „вярвам, че едва ли ще го отпечатате”, та така и стана. Сърби ме езика да кажа мнението си и за съдебната реформа, още повече, че дълги години имах контакт с хора от системата, а и сега имам познати в съдебната система, но няма как. Ще вкарам в беля редактора, ако се реши все пак този материал да го публикува, защото излизам извън рамките на морето и машините. Но след писмото от Брюксел се чу, че били готови да пратят хора да ни помогнат за това. Та си мисля, на времето ЦК и Живков не успяха да ни направят 16-та Съветска република, та защо да не помолим сега някой друг брат да ни оправи работите. То така и така управляващите мислят само как да могат да си решават бизнес делата и да остават на власт без да бъдат наказани, защо не ги освободим от това им задължение. Нека си останат по местата, а желаещи да ни „помогнат” има много. Пък и сме свикнали на мирно съвместно съжителство. Дори някои ни сочат за пример на другите страни и народи.
Ето например сега - гръцките селяни (пардон, те били фермери), като не е сезон за работа, оставиха тракторите си на нашите КПП-та, затвориха пътищата, сложиха скарите, хем протестират, хем ядат и пият по-евтино. Сега протестирали срещу пенсионната реформа. Ами преди няколко години за какво протестираха. Това и всезнаещите журналисти забравиха. Или им стана навик на гърците. Хем стоят тук на топло, свободно разговарят на майчиния си език с нашите журналисти, защото там до 2007 година на него не смееха и дума да кажат, хем пият вино и ракия и замезват със скара. И правителството пак мълчи. А, вярно бе! Забравих, че на президента родът му е от там, а може да има и негови роднини сред протестиращите, знаеш ли?! Та за това всички властимащи мълчат. Така ще освободим управляващите от това да си блъскат главите, как да правят реформи, при които и Брюксел да е доволен и те де не носят отговорност за кражбите и глупостите които правят, мургавите да има какво да крадат, без да бият и убиват старците и бабичките по селата за 8 лв. и всички да са доволни .
Но да се върнем в началото. Да е жив и здрав новият началник на  отбраната, да са живи и здрави Върховният главнокомандуващ и военният министър! Дано той поне изкара минимум 3 години, защото предстоят нови президентски избори, пък някои предричат и предсрочни  парламентарни. А новите управляващи знаеш ли какво ще направят. Колко му е да го сменят. Причина все ще си намери. И то в рамките на реформата, разбира се. То ние си нямаме и стратегия нито за развитие на страната, нито за външната политика. За всичко Брюксел ще ни каже какво да правим. Дано не бъде летецът, заел най-високия пост в отбраната, подписал заповедта за закриване на бойната ни авиация. Адмиралът не можа да види възраждане на подводния ни флот, няма да бъде в униформа и при отбелязване на 100 години от времето на първата ни подводница, но поне остана мъжко момче.
Евгени ЦЕНОВ