НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар











ДА СИ СПОМНИМ ЗА „ЛЕДЕНАТА „КАТЯ-ЗЕТ”
(СЛУЧАЙ ОТ ПРЕДИ 10 ГОДИНИ)

Мразовитото Черно море остана зад кърмата на кораб „Катя-Зет”. Януарските ледени вълни кротнаха с навлизането  на кораба през канала Керч в Азовско море и корабът се насочи към пристанище Мариупол. Морето посреща кораба дружелюбно, но вярно на своя зимен нрав, разстила ледена мъгла пред курса над все още „топлите” води на морето. Северният вятър Борей напористо нахлува и леденият му дъх започва да извайва леден покров - изумително явление, познато на мореплавателите с внезапната  си ледена атака. На борда всичко все още е спокойно, но след получено предупреждение, че ледовете са сковали подстъпите към пристанището, капитан далечно плаване Янчо Николов насочва кораба си към пристанище Бердянск. Там още ледените мародери не са струпали своите барикади.
Малкото братче на Черно море - Азовско море, често е проявявало своите капризи. Със своите 39 х. кв. км площ то е единайсет пъти по-малко от батко си, но сто пъти по-коварно от него през зимата. Моряците познават коварните му капризи. Мощният приток на реките Дон и Кубан прави Азовско море почти сладководно, а средната му дълбочина - едва от седем метра, благоприятства бързото му охлаждане. Около три месеца през зимата морето е покрито с плътна ледена обвивка.
В древността Азовско море е било известно под името Палуде. Вероятно и тогава е палувало, за да си заслужи името. В по-нови времена са го наричали Сурожкое море, защото е продължавало да бъде сурово и коварно. Но морякът го е покорявал на волята си, защото е роден от морето и откърмен от стихията.
Макар че и в пристанище Бердянск севернякът Борей е пришпорил ледената си вихрушка и по своя воля разхожда ледените полета из морето, корабът натоварва 7800 тона коксуеми въглища за пристанище Бургас и отплава към канала Керч за Черно море. Влошаването на времето, поривистите ветрове и „своеволието” на ледовете тук са често явление. Грижите за безаварийно плаване дават основание на капитана на кораба Янчо Николов и украинския пилот на борда да отправят искане до капитана на порта за съпровод от два влекача до чистия фарватер.
В известен момент пристанищните власти считат, че метео обстановката позволява на „Катя-Зет” да проведе самостоятелно плаване и разпореждат на своите влекачи да прекратят проводката. Отклонено е искането на капитана и пилота за продължаване съпровода на кораба.
Само след час „ледените мародери” сковават безпомощно кораба в коварните си обятия. Останал без ход, дрейфащите ледове се превръщат в реална угроза за плавучестта на кораба. Отправените искания за  съдействие към портовите власти в Бердянск, Мариопол и Керч „аргументирано” са отказани.
Капитанът обявява обща авария и търси съдействие от влекачи извън акваторията на Азовско море. Откликва частна фирма и два мощни влекача се отправят към далечния кораб. През това време ветровете сменят посоките си, ледените блокове обгръщат кораба, снасят го към плитчини и той засяда. Плаващо ледено поле, с дебелина около 8 метра, се опитва да превърне 11 410-тония кораб в айсберг. В резултат на нови настойчиви призиви на капитан Николов, портовите власти в Мариопол задействат своя щаб и под командването на капитана на пилотската служба на помощ се отзовава още един влекач.
Да отложим за малко хронологията на събитията. Не съм подвластен на емоции, но в морската ми практика и мен ме е газил ледоход в зимните води на Средния Дунав, а години след това, когато плавах в Гренландско море, ледовете се възправиха срещу пътническия кораб „Варна” и ние не можахме да продължим своето плаване в протока между Исландия и Гренландия. Световната метеорологична организация класифицира 157 вида и подвида ледени маси. Колко от тях се отнасяха за Азовско море не гадая, но ако си представите как ледоходът се е опитал да облъхва „Катя - Зет” с ледения си дъх и да прехвърли високия му борд, ще придобиете представа за коварството на леда и на глъбините. Екипажът на кораба проявява истинско самообладание и мъжество и под ръководството на капитана спасяват себе си, кораба и стоката.
За още едно самообладание, загриженост и експедитивност ще стане дума. Ръководството на варненската морска фирма Varna Shipping and Trading (VST), която менажира кораба, учредява моментално свой щаб, който ежеминутно, до щастливия завършек
февруари 2016 г.
Beaching - най-тъжната страница от биографията на кораба.
„Катя Зет” по време на поредното си преминаване през Босфора (2002 - 2006 г.). Снимката е направена от агент на фирмата VST.
Поглед към мостика на кораба.
Поглед към машинното отделение.
Спасителната лодка № 1 на „Катя Зет”.
Подход към мостика. На заден план се виждат пристанищни съоръжения в порт Мариупол.
на аварийната обстановка, следи, координира, ръководи и обезпечава всичко необходимо за ликвидиране на общата авария. В щаба вземат участие морските специалисти на VST, под личното ръководство и настойчивост на управителя на фирмата капитан далечно плаване Веселин Генов.
През това време, корабът за 12 часа успява да премине около три морски мили, попада на ледена зона с дебелина на леда над 1 метър и понесен от дрейфащите ледове, повторно засяда. Поривистият вятър наслагва ледени блокове на палубата на кораба и той изпитва силни удари и тласък. Винтът и рулят на кораба са напълно блокирани от ледените маси. Мощната ледена грамада не допуска дори спасителните влекачи до борда на кораба. Запасите на „пленника” от дизелово гориво, питейна вода и хранителни припаси намаляват и два от влекачите се промъкват до Бердянск … и ги доставят …
Спасителната операция продължава няколко денонощия със съвместните усилия на трите мощни влекача. Те упорито разбиват на отломки ледовете около борда, подмиват грунда под кораба и с малък ход му проправят път през ледовете до чисти води. Двайсет и пет дневната ледена одисея на кораба приключва успешно. Морякът и този път се оказва по-силен от ледената стихия и корабът акостира в Бургаското пристанище.
На тържествена вечеря в залите на фирмата в град Варна фирменият оперативен щаб, членовете на екипажа и ръководството на Българския морски съюз, взаимно се поздравиха с успешния завършек на плаването.
Присъстващите се запознаха с филмов и фото материал на одисеята. Председателят на Българския морски съюз к.д.п. Атанас Йонков - бивш генерален  директор на Параходство „Български морски флот”, секретарят капитан Дачев изразяват задоволството на морската общественост от действията на фирмата и мъжеството на екипажа за покоряване на морската стихия. Капитанът на кораба Янчо Николов изказа благодарност за своевременните действия и вниманието на фирмата, самообладанието на екипажа, а управителят - к.д.п. Веселин Генов, награди персонално целия екипаж с оригинални възпоменателните знаци за достойно изпълнен дълг.
Тук можем да завършим одисеята на кораба и сполетялата го беда. Но фактите налагат още едно признание. Българският морски съюз, с подкрепата на споменатата фирма, създаде един невероятен филм, който  под името „Ледената Катя” бе прожектиран многократно пред българската общественост. Фирмата подари копие от филма на Висшето военноморско училище, на много морски организации, с което по достойнство показва, че морето отстъпва пред героизма и себеотрицанието на българските моряци.

Васил ДАЧЕВ
Снимките са предоставени от фирмата VST