НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИСТИНАТА ЗА РЕСТАРТИРАНЕТО НА ПРОЕКТА ЗА
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПОДВОДНИЦА „СЛАВА” В МУЗЕЙ

По повод публикацията 17 ноември 2016 г. Представители на морската общност и Община Варна обсъдиха бъдещето на подводницата „Слава“, без да ангажирам институциите, в които работя и членувам (включително Съюза на подводничарите в Република България - СПРБ), не мога да остана безучастен към откровените неистини, подписани колективно от „Източник: Българска морска камара”.
Уважаеми автори на публикацията, писмото до министър-председателя на Република България, предизвикало, цитирам, „голямо учудване на присъстващите”, бе наистина породено от цитирам: „излязла статия на електронен сайт, в който се интерпретират по неверен начин разговорите от предходната среща, че Община Варна няма пари да направи от подводницата музей, и че иска да я нареже, както и че някой е обвинявал СПРБ в бездействие”.
По мое лично мнение, сайтът Moreto.net е уважаван от аудиторията, главно заради своята обективност и безпристрастност и едва ли списващите го люде са си позволили интерпретации точно по тази тема. Това едно, и второ, към участващите в срещата представители на СПРБ, е отправен въпроса: „А вие защо нищо не сте направили?” Спестявам името на господина, но имам двама свидетели, присъствали там.
За повода - толкова. Истинската причина да се обърнем към министър-председателя е три и половина годишното пълно бездействие на Община Варна по въпроса, въпреки усилията на СПРБ. Ето кратка хронология на събитията, пък изводите да си ги прави читателят.
Идеята за превръщане на една от българските подводници в музей бе лансирана от подводното братство във връзка с извеждането от строя на подводница „Надежда”, бордови номер „С-83” на 27 юни 2008 г. и бе приета с ентусиазъм от тогавашното ръководство на Община Варна и Общински съвет Варна. Идеята получи широк отклик в средствата за масова информация, особено във Варна.
В резултат на нашето предложение, със съдействието на Командването на ВМС, ръководството на Общината и с подкрепата на морската общественост, собствеността на подводница „Надежда” бе прехвърлена от Министерството на отбраната на Община Варна.
След извеждането от строя на последната действаща българска подводница - „Слава”, бордови номер „С-84”, на 1 ноември 2011 г., и поради амортизацията на „Надежда”, се наложи мнение за замяна на собствеността, с цел по запазената подводница да стане музей. Министерството на отбраната откликна и на този призив и осъществи размяната в края на 2011 г.
Първият реален акт на СПРБ след размяната бе да сформира работна група, която на 12 януари 2012 г., с придружително писмо изпрати на кмета на Община Варна - г-н Кирил Йорданов предложение за „Задание за разработване на проект и създаване на музеен център „Подводница „Слава”.
За осъществяване на тази прекрасна идея, със заповед на кмета, Кирил Йорданов, № 3093 от 29.08.2013 г. в Община Варна бе създадена експертна група от представители на всички институции, имащи отношение към морето и морските традиции, под председателството на заместник-кмета - г-н Богдан Караденчев, със задача да уточни и предложи дислокацията и начина на експониране на „Слава“. Бяха разработени три варианта за решаване на поставената задача, по отношение на мястото и начина на експониране на подводницата. Експертната група предложи на кмета да възложи на външен изпълнител разработването на предварителни проекти, с цел определяне на целесъобразността на вариантите, както и необходимите по всеки проект финансови средства за последващ избор на най-изгодния вариант.
В резултат на работата на експертната група, след последното известно ни заседание от 4 септември 2013 г., със своя докладна записка г-н Караденчев излага до кмета на Община Варна, г-н Иван Портних шест основни проблема (сред тях няма финансови) и прави девет конкретни предложения със съответните срокове (СПРБ разполага с драфта на документа).





За съжаление, на УС на СПРБ не са известни по-нататъшни действия на експертната група и нямаме информация, дали са разработени проекти за реализиране и финансиране на музея. Членовете на СПРБ винаги са заявявали своята готовност, с безвъзмезден труд да участват в работите по подготовката и поддържането на бъдещия музей, както и да организират кампания за събиране на средства за реализирането му.
По повод публикация  в Moreto.net, от 12 декември 2014 г., относно отправеното от частната фирма „Бон Марин Интернешънъл“ искане за изкупуване на подводница „Слава“ за скрап, с писма до кмета на Община Варна, г-н Иван Портних, и до председателя на Общински съвет Варна, г-н Иван Луков от 13 декември 2014 г. УС на СПРБ отново постави въпроса с опазването на подводницата и превръщането й в музей. За съжаление, отговор на тези писма така и не дочакахме, макар, че административната култура го изисква, в едномесечен срок.
Последният акт на УС на СПРБ за рестартиране на кампанията датира от 4 октомври тази година, когато Инициативен комитет, сформиран за пореден път от УС на СПРБ, с председател - почетният член на Съюза и народен представител, вицеадмирал (р) Пламен Манушев, внесе в деловодството на Община Варна поредното искане за рестартиране на дейността по осъществяване на идеята. Резултатът може да се цитира по Висоцкий: „А в ответ - тишина…”
И за да стане ясно на читателя защо сме писали до министър - председателя, докладвам, че една седмица след сезирането му, с молба за подкрепа на идеята, в офиса на СПРБ получихме копие на писмо на началника на Приемната на Министерски съвет, адресирано до всички институции, до които ние бяхме изпратили копия на нашето писмо, в което им се вменява да проверят сигнала, да предприемат съответните проучвания и да докладват по каналния ред!
Ето я и причината за рестартирането на проекта!
Дано „Морски вестник”, или БМК да са „интерпретирали” и извлението на г-н Коста Базитов, когото искрено уважавам, защото в писмото ни изобщо няма хипотези, камо ли неверни, а целта ни бе не да манипулираме общественото мнение и да настройваме когото и да било срещу Община Варна, а да предотвратим безславната гибел на последната ни подводница - „Слава”, бордови номер „С-84”!
Община Варна е била и ще бъде наш партньор, но няма как да не си зададем въпроса: „Защо, след като, цитирам, „общината сама е потърсила морската общност в лицето на БМК”, не се е обърнала и към СПРБ, въпреки нашите сигнали и предложения?”
И накрая, поднасям своите лични извинения към председателя на БМК - к.д.п. Богдан Богданов за това, че не адресирахме копие на писмото и до него, защото той заслужава това внимание - винаги ни е помагал!

Капитан І ранг (р) Станко Ат. СТАНКОВ,
ветеран - командир на подводница от българските ВМС

Необходимо редакционно допълнение от „Морски вестник”:
Докато продължават дискусиите за бъдещето на подводницата „Слава” като музей, предлагаме на читателите на „Морски вестник” един фоторепортаж, в който се вижда как може да се действа без много приказки.
Повече от 10 години една голяма руска дизелова подводница е експонат в Техническия музей на ОАО „АвтоВАЗ”, Толиати, който мнозина българи знаят и помнят като производител на автомобилите „Лада”, преди това известни с марката „Жигули”. Разстоянието от 2246 км, което подводницата Б-307 (проект 641Б) „Сом” е „проплавала” по континента, е немислимо за нашите мащаби на мислене и действие, но е факт. В публикации в руски сайтове се споменава, че този път е преодолян най-вече с помощта на понтони и буксири. По сушата са изминати само 5 км, със съдействието на девет специализирани армейски влекачи. Очевидно, не искат да си издават оригиналното „ноу-хау”.  По-важното в случая е, че от м. юни тази година подводницата вече е и действащ музей, приема посетители на борда, включена е в част от маршрутите на различни туроператорски фирми.
Б-307 е включена в състава на ВМФ на СССР през м. декември 1980 г. и е изведена от бойния състав през 2001 г. Носила е бойна служба на различни места - от Баренцово до Средиземно море. Командването на ВМФ на Руската федерация взема решение да подари подводницата на музея в Толиати, но федералните власти отказват до одобрят това дарение, като поставят условието музеят да заплати някаква сума. А сумата от 768 000 рубли се оказва символична, на фона на онези 48 милиона рубли, които един московски музей плаща, за да закупи изведена от строя руска подводница от същия проект.
Част от оборудването на „Сом”, което не е с музейна стойност, а може да бъде използвано като резервни части за действащите подводници от проект 641Б, е снето и оставено в базите на флота. Но и без него подводницата си остава оригинален бъдещ музей, който впечатлява със своите мащаби: дължина 91 м, височина 14 м, тегло - близо 2000 тона. Всъщност, по-голям проблем, който ще възникне неминуемо и при нашата „Слава”, е самият процес по превръщането на подводницата в музей. Този процес продължава от м. април 2005 г. до м. юни 2016 г. Повече от 11 години! Проблемите са не само финансови, те са и технически, и организационни, и естетически. Но въпреки това са преодолими. Междувременно, още през 1998 г. на борда на бъдещата подводница-музей, са заснети част от кадрите на популярния и у нас филм „Особености на руския национален риболов”...
Източник: http://fishki.net/