НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СЪДБОВНО СЪВПАДЕНИЕ (ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО 14
ФЕВРУАРИ НЕ БЕ СВ. ВАЛЕНТИН)

Лейтенант Кирчо Киров ядосано крачеше през Морската градина. Преди малко беше изпратил приятелката си Милица до дома й. Както винаги, тя и този път беше отказала да гостува в ергенската му квартира
Милица беше студентка в трети курс на Икономическия институт. Стройна, с платинена вълниста коса и големи зелени очи и подчертано самочувствие и намахано поведение, тя едва ли не влудяваше младия лейтенант. Баща й беше някакво величие във военно-отчетното бюро към общината и това й даваше някакви допълнителни мотиви да държи напористия Киров на безопасна дистанция.
На входната врата на двора на къщата и той се опита да бъде по интимен, но тя решително го отблъсна под претекст, че братчето и ще ги види. Хм, ... ще ги види, промърмори ядно Киров, часът наближаваше 22.00 и братчето отдавна сигурно спеше.
Изведнъж остра болка в корема го накара да спре и той поседна на
близката пейка. През седмицата на няколко пъти се беше случило да го преболи, но той го отдаваше на мускулната треска от последния футболен мач с отбора на Първи дивизион. Болката премина и Киров безпроблемно се прибра в добре подредената му таванска квартира. В



Карикатурата е публикувана във в. „Вапцаровец“ през 1971 г.
Прословутата гемия с прозвище „Баба Яга“ по време на докуване на хелинга на Ремонтно-експлоатационната работилница на Военноморска база Варна, 1967 г.
Карикатурата е публикувана във в. „Вапцаровец“ през 1969 г.
шкафа намери начената бутилка с коняк „Слънчев бряг” и две бутилки оранжада и се зае да оправя ядното си настроение.
На сутринта, както беше строен на кърмата на тралчика за вдигане на флага, коремът отново го присви. Получи разрешение от командира на кораба, яви се в здравната служба и с линейката на базата го откараха в старата Военноморска болница. Тя беше там, където сега модернистично е възстановена нейната фасада в близост до Община Варна.
След проведените преглед и изследвания се оказа, че Киров има криза от апендицит и по спешност го оставиха в болницата. На другият ден преди обяд, след съответната подготовка го положиха и вързаха на операционната маса в разпореждане на хирурга, подполковник д-р Ц-ов и три сестри.
Тогава операцията от апендицит се извършваше с местна упойка. Киров от притеснение се шегуваше със сестрите и дори не усети срязването. След две-три минути д-р Ц-ов възкликна : „Ти си бил много красив бе момче”! Обясняват му, че е имал и преди възпаляване на апендикса, но здравият му млад организъм е преодолял опасността и той бил калциран. В резултат на това възпаляване се получили някакви сраствания и сега трябвало да се оперират и те.
Вместо очаквания половин час операцията на Киров се проточи повече от час. Упойката попремина и болките на Киров станаха жестоки. Скърцаше със зъби и дори го изби на маршови песни. Едната от сестрите състрадателно като на Хаджи Димитър му бършеше потта от челото.
Всичко приключи благополучно, като за награда му показаха зловредния апендикс и лично д-р Ц-ов придружи носилката с Киров до болничното му легло.
Още на втория ден младият лейтенант направи успешен опит и проходи. Сдуши се с един мичман, курсант от Морското училище, опериран от някаква киста и бавно, тътрейки се схванати, ходеха често в едно складово помещение до тоалетните на втория етаж тайно да пушат.
Един ден, тъкмо запалиха цигарите си, от една от тоалетните се чу болезнен стон и разнесе вопъл: „Не..мо..га. а...а!! Лейтенант Киров отривисто и рязко отвори вратата на тоалетната и с отворена уста замръзна вцепенен!
От тоалетната, полу приклекнала, с мокри от сълзи, големи зелени очи го гледаше неговата приятелка Милица ...
И тя като него, два дни след срещата им получила криза от апендицит. Таткото уредил спешното й приемане и опериране във Военноморската болница. И понеже болницата е предимно мъжка, а тя е и цивилно лице, я облекли във войнишка пижама. Долнище с връв вместо ластик и горнище с парцалени вързалки вместо копчета.
Милица влязла в тоалета по нужда, а долнището на пижамата и се изхлузило и паднало в краката и тя схваната от болката не може да се наведе да го вдигне.
Киров и мичманът съобразително започват да се разкрачват и навеждат, като се подпират по стените, понеже и те може би нямаше да могат да се изправят в стремежа им да и помогнат и вдигнат долнището на пижамата.
Милица с плач ги умоляваше: „Моля ви се момчета, не ме гледайте ... обръсната съм.” От присъщото й нахакано самочувствие нямаше и следа. Тя горчиво съжаляваше за прическата си.
Двамата оперирани морски рицари тактично извърнаха настрани глави и вдигнаха долнището на пижамата. Галантно я придружиха до болничната стая. Лейтенант Киров далновидно и умело потискаше напушилият го смях.
...
Капитан-лейтенант Кирчо Киров, позакъснял и подпийнал, бързаше към дома си. Беше се уговорил със съпругата си да поизлязат надвечер на разходка в Морската градина. Вече се смрачаваше и той си представяше разочарованието й. За зла участ, на „Баба Яга”, рейдовата гемия, която отвеждаше свободните от наряд и дежурство офицери и старшини от военния кей до Морска гара, се засече със свой съвипускник от Морското училище, командирован по служба от Бургас. Отбиха се в ресторанта на Морската гара за по едно коняче. После коняците станаха два, три и покрай спомените неусетно отлетяха два часа.
От сергия в градинката до ресторант „Севастопол”, на която вече прибираха цветята, гузен той купи една роза и я скри в ръкава на тужурката си. В коридора с приготвена прическа за излизане, гневно го посрещна жена му, демонстративно се врътна и влезе в кухнята. Киров тактически акостира на фотьойла в хола. С умиление съзерцаваше уютът на новото си жилище. От кухнята се чуваше ядно тракане на тенджери и чинии. Той източи врат и пискливо се провикна: Не .... мо...га!!!
Поотрасналата му вече дъщеря, отклони поглед от телевизора и тревожно го запита: Какво не можеш тате?
-Не мога да не харесвам прическата на майка ти ... -  отговори капитанът и като я целуна нежно по русата косица, измъкна от ръкава си розата и с многозначителна усмивка безстрашно се отправи към кухнята.

МИБЕЛ
Илюстрациите са подбрани от редакцията и с изключение на снимката не кореспондират пряко с темата на разказа.