НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДИН ОТ НАС: „АКО ЧАШАТА НИ Е МАЛКА, НЯМА ЗАЩО ДА ОБВИНЯВАМЕ МОРЕТО”
или
Съзвездията на капитан Гоцев

Сравнително „пресен” случай, както казва един приятел. Някъде около 1977-1978 г.  Като млад лейтенант в 3-и отделен дивизион базови тралчици пишех редовно във флотската газета и чаках някой да се пенсионира (или да се гътне), за да заема освободеното място в редакцията. Дивизионът плаваше само веднъж-два пъти на месец. Бях описал и четирите кораба, и щаба, и отделни офицери и матроси. Относителният дял на публикациите във вестника далеч надхвърляше тежестта и бойния потенциал на дивизиона в целокупния тогавашен ВМФ.
Поръчаха ми да „се разгърна” и да напиша нещо за екипажа на ПЛК (корвет), както тогава наричаха корабите за борба с подводници от 1-ви дивизион. Приех поръчката и с усещането, че отивам на свиждане с непознат затворник, се замъкнах пред сходнята на вечно люшкащото се ПЛК. Докладваха на командира кой съм и какво искам и ме заведоха при някакъв намусен старши лейтенант, който „учтиво” ме осведоми, че ако има да се пише нещо за „неговия” кораб, сами щели да си го напишат.
Теглих му една наум и се изнесох. След няколко дни пак ми позвъниха от редакцията и подновиха молбата си да възпея този екипаж, щото бил получил някакви похвали, а дописката, която им изпратили, не покривала дори скромните критерии на флотския вестник. Отказах. Обясниха ми, че вече са говорили с командира, той бил съгласен, та ако може, да „спася” броя. Били планирали материала, а нямало кой да го скалъпи. Срок - вчера.
Пак се качих върху гладката палуба на неприятното корито и с оптимизма на пациент със зъб за вадене отидох в командирската каюта. Този път старши лейтенант Иван Гоцев бе по-любезен. Разказа каквото имаше, аз добросъвестно го записах, през нощта натраках някаква тъпа дописка и запълних отредените ми квадратни сантиметри...
После намусеният Гоцев се оказа мой съсед в кв. „Аспарухово”. Заедно с още десетина семейства посрещахме Нова година на тавана на 14-етажните военни блокове, пихме и пяхме на национални празници, но така и не станахме приятели. Самият аз съм достатъчно навъсен и затворен човек, за да харесвам разни меланхолици и мизантропи.
После Гоцев излъчи най-добър разчет за борба с подводници и кораб-първенец на ВМФ в своя клас. Две или три години поред. Вече бях заместник-главен редактор и с удоволствие посетих заслужилия купи и хвалби капитан-лейтенант Иван Гоцев. На чаша чай се разприказвахме и разбрах, че този намръщен офицер с черни арнаутски мустаци наистина обича професията си и следва благородната амбиция да бъде най-добър в онова, което прави. Бе открил и атакувал „неприятелска” подводница при съвместно учение със съветски кораби. С онези грамадни БПК с по 300 души екипаж и мощни силуети, които самите руснаци наричаха „беззъби красавци” поради скромното им въоръжение за бой с надводни кораби. Но хидроакустическите станции (сонарите), торпедата и бомбометите им бяха достатъчно модерни.
В такава неравна битка 60 моряци на Гоцев бяха надхитрили близо 700 съветски бойци с подводния противник. Съветският адмирал, който раздавал наградите и стиснал ръката на Гоцев, започнал да се кара на своите още на разбора: „Не ви ли е срам българите да ви победят с такива стари корита!! Вашта мам..., бля...!” Посмяхме се на ситуацията. Тогава все още смятахме съветските псувни за поощрение.
После започна перестройката. ...
                                                                                  
Пълния текст на този очерк на капитан I ранг о. з. Васил ДАНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.