НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДА СИ СПОМНИМ ЗА МИНОНОСКИТЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ И „ХРИСТО БОТЕВ“
Миноноските „Христо Ботев” (бивша „Бычок”) и „Васил Левски” (бивша „Черепаха”) са построени през 1877 г. в Санкт Петербург, Русия. Пристигат в Русе през 1884 г. и са зачислени в състава на Дунавската флотилия. Те са в основата на формираната по това време Минна част в Дунавската флотилия. Имат водоизместване от по 20 т. Дължина - 18,84 м.
Широчина - 2,32 м. Газене - 0,88 м. Палубата и корпусът са стоманени.
Катерите са едновинтови, с двуцилиндрова парна машина система „Компаунд”. Скорост: по течението - 7,75 възла; срещу течението - 7 възла (далечина на плаване - до 56 мили). Горят по 60 кг. въглища на час; носят 480 кг. въглища. Характерна конструктивна особеност при тях е това, че в димоходите си имат шумозаглушители, които могат да се използват при приближаването до атакуваната цел.
Имат екипаж от по 12 души. Въоръжени са с по две прътови мини и едно скорострелно малокалибрено оръдие. През Сръбско-Българската война 1885 г. изпълняват задачи по снабдяването и разузнаването.
Имената „Христо Ботев” и „Васил Левски” получават през 1887 г. През 1887 г. на минонската „Васил Левски” са направени изменения на машината и е подменена подводната обшивка на кораба. През Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война миноноските служат основно като патрулни кораби.
След Първата световна война минонската „Хр. Ботев” е в състава на Дунавската полицейска служба. През 1936 г. е бракувана. Корпусът на минонската „Васил Левски” е преобразуван в моторна лодка с бензинов двигател с мощност 60 к.с. и е в строя до 1938 г.
МОРСКИ ВЕСТНИК



Модел на миноноската „Васил Левски“, съхраняван във Военноморския музей.
Миноноската „Христо Ботев“.
Учение на Дунавската флотилия с участието на едната от миноноските и единият от параходите.
Моторната лодка „Васил Левски“ е в строя до 1938 г.