НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОДВОДНИЧАРИТЕ ОТБЕЛЯЗАХА 70-ТА
ГОДИШНИНА ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА
БЪЛГАРСКОТО ПОДВОДНО ПЛАВАНЕ

На единадесетото годишно отчетно събрание на Съюза на подводничарите, проведено на 20.04.2018 г., ветераните отбелязаха 70-та  годиш-нина от възстановяването на българското подводно плаване с историческа беседа  от о.з. кап. II ранг Димитър Върбанов (виж по-долу текста) и спомен за онова време от контраадмирал Румен Попов (служил на „Малютка“, а по-късно командир на С-42 „Слава“ от проект 613). Освен това в духа на подводничарските традиции събранието изрази твърдата си решимост да продължи борбата с общинската администрция в гр. Варна и с подкрепата на морската общественост да реализира проекта „Подводница „Слава“ - музей“.

70 години от възстановяването на българското
подводно плаване

След проведени секретни преговори през 1947-1948 г. между съветското и българското правителство се взема решение, заедно с другите кораби, с които се въоръжава българския военен флот - ескадрен миноносец, преследвачи на подводници и други, да се приемат на въоръжение и подводници и торпедни катери. Toва става независимо, че както  Ньойският (1919 г.), така и Парижкият мирен договор (1947 г.), забраняват на България да има подводници.
С пис­мо № 1670 от 27.03.1948 г. на щаба на Морските войски, подписано от  временния им командир капитан II ранг Бранимир Орманов, започва събиране на офицери, а по-късно и на старшини и матроси за формиране на т.н. група „А”, която е предназначена за усвояване и получаване на торпедни катери и група „Б”, предназначена за усвояване на подводното дело. В състава на групите има общо около 80 офицера, а група „Б” включва 120 офицери, старшини и матроси. За командир на група „Б”  временно е назначен мичман І ранг Минко Стаевски, а след като групите се разделят, командир е старши лейтенант Венцеслав Карагюлев (от 01.06.1948 г.).
На 13. 04. 1948 г. вечерта групите се качват на съветския параход „Белороссия” и след два дни пристигат в Одеса. Зачисляват ги на храна и парично доволствие в специална военна част към Първи и Втори отделни дивизиони подводни лодки на Одеската военноморска база. Започва изучаване на предмети по специална програма: руски език, а от началото на  май 1948 г. и навигация, двигатели с вътрешно горене, химическа защи­та, устройство на подводница, електронавигационни уреди, артилерия и торпедо. На 12 юни  групата („учебная команда”) е отведена в Арбузная гавань, където се разполага на плаващата база „Очаков”. Към левия борд на „Очаков” са застанали четири подводници от XV серия, тип М („Малютка”) от Втори отделен дивизион подводни лодки с бордови номера: М-202 „Рыбник Донбаса”, М-203 „Иркутский рыбак”, построена през 1943 г., М-204, построена след войната и влязла  в строя през 1947 г. и една подводница от XII серия, която изпол­зват за зарядна станция. Командир на дивизиона е капитан II ранг Павел Сухомлинов. Занятията се водят на „Очаков”, на подводниците и в брегови помещения и кабинети. Заедно с устройството на подводниците, започва отработването на борбата за живучест, провеждането на тренировки по торпедни атаки и усвояването на индивидуалния спасителен апарат ИСА-М, който осигурява чист кислород за дишане и възможност за излизане на по­върхността от потънала на 60 метра подводница.
В края на октомври 1948 г. се провеждат теоретични и практически изпити, след което членовете на българската група започват плавания с подводниците като дубльори на съветските екипажи. В процеса на обучението поради несправяне с работата командирът капитан - лейтенант Венцеслав Карагюлев е заменен през  юни 1949 г. от капитан - лейтенант Недялко Милушев. За началник на щаба е назначен капитан-лейтенант Минко Стаевски, а за ЗКПЧ - капитан-лейтенант Никифор Новаков.
През 1952 г. за подготовката на българските екипажи е създаден 85-ти отделен дивизион подводни лодки с командир кап. ІІ ранг Анисим Е. Емец и началник на щаба - кап. ІІ ранг Борис А. Вешторг., а групата е преместена от плаващата база в брегови помещения. В установения ежегоден ритъм на подготовка, след усилени занятия и тренировки в базата, следват рейдови сборове (за месец - два) край бреговете на Крим за отработване на курсовите задачи и провеждане на артилерийски и торпедни стрелби. Към лятото на 1953 г. българските подводничари вече са усвоили своите задължения по различните разписания и грамотно управляват поверената им техника, а командирите от всички степени са допуснати до самостоятелно управление на бойните части и подводниците.
През септември 1953 г. за командир на дивизиона е назначен капитан III ранг Матей Матев, а за началник на щаба (по съвместителство) - капитан-лейтенант Любомир Сапунджиев. През юли 1954 г. М-202 и М-204 извършват кратко посещение във Варна, а след завръщането им в гр.Одеса е взето решение за безвъзмездното предаване на дивизиона на българската държава. Започва денонощна работа по окончателното окомплектоване на подводни­те лодки с всичко, положено по щат и описи, по привеждане на материалната част в техническа годност и вид, съответстващ на най-добрите традиции на съветския воен­номорски флот и добрата морска практика. Сутринта на 16 август трите подводни лодки и спомагателния кораб „Миус“ напускат пристанището на Одеса и се отправят към бреговете на България. Около обяд на 17 август 1954 г., по реда на бордовите номера, подводните лодки безшумно влизат в Пристанище Варна и застават на кея, където до 2011 г. се базира подводният дивизион на българските ВМС.
Това е краят на един забележи­телен период по усвояването на азбуката на подвод­ното плаване от българските моряци. След шест години подготовка в Одеса, под непос­редствената опека на съветските подводничари, българските им колеги поемат сами отговорност­та за по-нататъшното изграждане и развитие на своя подводен флот.
В 09:00 часа на 18 август 1954 г. в база Варна на подводниците тип М („Малютка“) тържествено са спуснати военноморските флагове на СССР и са вдигнати военноморските флагове на НРБ. Подписани са документите за приемане на трите подводници (М-202, М-203 и М-204) и за включването им в състава на Българския военноморски флот под номера съответно М-41, М-42 и М-43. Със Заповед на Министъра на народната отбрана на този ден е създаден Осми дивизион подводни лодки (8 одпл). Денят се отбелязва като празник на българските подводничари.
За първи командир на вече българския дивизион е преназначен капитан III ранг Матей Иванов Матев, за началник на щаба - капитан III ранг Любомир Йорданов Сапунджиев (ВРИД) и за ЗКПЧ - капитан III ранг Васил Петранов. Първите командири на подводници са: капитан-лейтенант Тодор Христов Георгиев

Капитан-лейтенант Недялко Милушев - първият командир на дивизион подводници. Одеса, 1949 г.
Ритуал по спускането на съветските и вдигането на българските венноморски флагове. Военноморска база Варна, 18.08.1954 г.
Съвместният екипаж на М-202. Български командир е старши лейтенант Тодор Георгиев (на вторият ред най-вдясно). 23.02.1954 г.
Васил Лазаров и Румен Попов - бойни другари и бъдещи командири на подводници.
Трите подводници тип „М“ на пирса в база Варна
Подводно братство - завинаги!
Ветерани от „Малютките“ на празника на подводничарите, 18. 08. 2009 г. В средата (с очилата) е о.з. капитан I ранг Илия Мазнев.
„Малютка“ излиза на плаване. Картина на художника Христо Петров - Морския, 2016 г.
на М-202 (41), капитан-лейтенант Илия Илиев Мазнев на М-203 (42) и капитан-лейтенант Тодор Стоянов Неделчев на М-204 (43). Общо командирите на „Малютките“ са 15. От 1955 г. командир на дивизиона е капитан I ранг Петър Ив. Петров, а началник на щаба - капитан III ранг Илия Мазнев.
Със завръщането в България напрежението в работата, което съпътства екипажите от началото на лятото, не само не намалява, но възникват нови проблеми, свързани с това, че подвод­ните лодки са предадени с положената техническа документация, но без документи,  които организират експлоатацията, подготовката и бойната им дейност. С помощта на съветските специалисти и благодарение на това, че старшините и матросите знаят наизуст  книжки „Боен номер“ и много от инструкциите, към началото на зимата реконструкцията на „Организацията на службата“, ПУАБ (Правила за обслужване на акумулаторните батерии), НБЖ (Наставление по борба за живучест), НБД - ПЛ (Наставление за бойната дейност на подводните лодки) и други е завършена. Това дава възможност да се пристъпи организирано към отработване на първите курсови задачи.
След сдаването на курсова задача К-1 започват първите самостоятелни плавания в над­водно положение. Когато обаче назрява необходимостта да започнат потапяния и плава­ния под вода се оказва, че няма специално проверени за мини и други подводни опаснос­ти полигони. Тогава се взема решение като подводен полигон отначало да се използва Варненското езеро, където се сдават първите курсови задачи. Въпреки ограничените възможности на езерото за провеждане на пълноценна подготовка, екипажите придобиват съществени  практичес­ки умения. Междувременно са подготвени необходимите полигони за подводно плаване източно от Бяла - Обзор и полигон за изпитателни торпедни стрелби в Север­ния Несебърски залив. Почти до края на 1955 г. се плава само в надводно положение, след което в открито море започват и  подводни плавания. През лятото на 1956 г. се провеждат и първите съвместни учения с нашите кораби - преслед­вачи на подводници.
„Малютките‘ са в бойния строй до 1958 г. (М-43 - до 1960 г. като плаваща зарядна станция). На тях са положени основите на следвоенното подводно дело у нас, на тях са обучени стотици подводничари. В ежегодните курсови задачи, плавания и тренировки екипажите придобиват все повече увереност, навици и умения в управлението и бойното използване на подводниците. На 12.09.1958 г. на смяна на „Малютките” идват две подводници от ново поколение - С-41 „Победа“ и С-42 „Слава“ от проект 613. Дивизионът подводни лодки се превръща в неделима и важна част от военния ни флот. Следващите поколения подводничари развиват подводничарските традиции, съхраняват историческата памет и  с признателност и благодарност почитат първопроходците.

о.з. кап. II ранг Димитър ВЪРБАНОВ
зам. председател на Управителния съвет на Съюза на подводничарите