НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПАРАХОДЪТ „ФЕРДИНАНД I“ ПО ЛИНИЯТА КОНСТАНТИНОПОЛ - ВАРНА - СУЛИНА - ГАЛАЦ*
Параходът „Фердинанд I“ (Ferdinand I / Ferdinando Primo)**, собственост на австрийската компания „Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft” (DDSG), е построен в корабостроителницата на Триест, под надзора на инженер Винченцо Поли (Vincenzo Polli) [1]. Спуснат е на вода на 1 февруари 1836 г. (първо плаване - 17 март 1836 г.) [2]. Той е колесен товаро-пътнически параход, с водоизместване 308 т (товароносимост 141 т), и размери: дължина 144.5 фута, ширина 31.5 фута, максимална дълбочина на газене 7.5 фута [3]. Задвижване - две колела, два хоризонтални едноцилиндрови парни двигателя „Boulton and Watt” (Soho Foundry, Birmingham), с обща мощност 100 к. с., захранвани с пара от два котела, изгарящи по един тон въглища на ден. Скорост - 13 английски мили (1 609,347 м) в час (в морето 8.5-9 английски мили) (в допълнение корабът има две мачти и ветрилно стъкмяване). „Фердинанд I“ има 16 кабини (първа класа), 50 седящи места в общ салон (втора класа) и пътници на палубата (трета класа) [4]. Цена на парахода - 153 964 гулдена [5]. Капитан Джон Томас Еверсън (John Tomas Everson) (втори капитан Франческо Маломбра (Francesco Malombra) [6]. Екипаж - триестинци, венецианци и далматинци [7]. „Фердинанд I“ е един от 7-те кораба на австрийската параходна компания (Royal Imperial Privileged Danube Steam Company) за превоз на пътници и товари по линията Виена - Константинопол (Истанбул) - Смирна (Измир) - 1836 г. (от 1839 г. и до Александрета (Искендерун) [8]. В експлоатация до 1864 г. [9].
От 7 май 1836 г. параходът „Фердинанд I“ плава по линията Константинопол - Варна - Сулина - Галац*** (450 мили) [10]. При първото си плаване параходът изминава разстоянието от Константинопол до Галац за 64 часа [11]. От Константинопол до Варна параходът плава около 22 часа и след престой от 3 часа продължава за Галац - два дни и половина (57 часа под пара) [12]. През лятото на 1839 г. параходът „Фердинанд I“ плава по линията Браила / Галац - Сулина - Варна - Константиноп - събота 8 и 22 юни, 6 и 20 юли и 3, 17 и 31 юли - обратно от Константинопол към Галац и Браила - понеделник - 3 и 17 юни, 1, 15 и 29 юли и 12 и 26 август [13].
Мненията на пасажерите за парахода „Фердинандо Примо“ са различни:
„Фердинандо Примо“ е хубав мощен кораб с два двигателя, всеки с по петдесет конски сили“ (Notes of a Voyage by Steam from Constantinople to Pest, by the Danube, in the Autumn of 1836, by a British Officer. // The United Service Journal and Naval and Military Magazine, 1837, Part I. London, Henry Colburn, p. 155).
„Нашият параход бе „Фердинандо Примо“, добре познат на пътниците из Изтока като един от най-добрите съдове на австрийската компания; корабът е под командването на спретнат дребен капитан, който не пропуска възможност да накара „света“ около него да разбере, че той е британски моряк и знае добре привилегиите и важността, които вървят с това“ (The Danube. By Brother Peregrine. Part I. // Fraser’s Magazine for Town and Country. Vol. XXII, November, 1840, No. CXXXI, p. 560).
Чарлз Уилям Стюарт (Вейн), пътувал през ноември 1840 г. на борда на „Фердинанд I“ от Галац за Константинопол, пише: „Този кораб е с мощност от сто коня. „Фердинанд“ не е нито достатъчно голям, нито по никакъв начин адаптиран за превоз на пътници през Черно море“ (Charles William Vane, Marquess of Londonderry. A Steam Voyage to Constantinople by the Danube and Rhine in 1840-41 and to Portugal, Spain &c in 1839. In two Volumes. Vol. I. London, Henry Colburn, Publisher, 1842, p. 352-353).
За продължителността на пътуването от Константинопол до Виена, с австрийската параходна компания, братя Пелегрини пишат (1840): „Днес, на 31 август, ние завършихме пътуването си с параход нагоре по Дунав - от Константинопол до Виена; едно пътуване, което, въпреки случайните му развлечения, никой от компанията никога не би желал да повтори. Ние бяхме участници в него за тридесет и три дни, включително карантина; което прави двадесет и три дни действително посветени на самото пътуване“ (The Danube. By Brother Peregrine. Part II. // Fraser’s Magazine for Town and Country. Vol. XXII, December, 1840, No. CXXXII, p. 694).
За частта от пътуването си с „Фердинанд I“ от Сулина до Константинопол (1840) Франсис Ане Вайн (Frances Anne Vane Londonderry) пише: „В шест часа на следващата сутрин капитанът реши, че ще направим опит да преминем през плитчината; и това бе изпълнено успешно, но не и докато не ни разтревожи силен трясък и като проверихме какво става, установихме, че един от сандъците на перките е бил отнесен от ветроходен съд. Веднъж излезли, ни посрещнаха попътен вятър и спокойно море; и, след като убедихме капитана да не отива до Варна или Кюстендже, където бе избухнала холера, ние се насочихме към Константинопол и навлязохме в Босфора около два часа в сряда, три седмици след отпътуването ни от Виена; изключително труден период и, със сигурност, пътуване, което не ми се иска да повторя“ (A narrative of travels to Vienna, Constantinople, Athens, Naples, &c. By The Marchioness of Londonderry. London, Henry Colburn, Publisher, 1844, p. 92). ...
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Параходът „Фердинанд I“ (Ferdinand I / Ferdinando Primo)**, собственост на австрийската компания „Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft” (DDSG), е построен в корабостроителницата на Триест, под надзора на инженер Винченцо Поли (Vincenzo Polli) [1]. Спуснат е на вода на 1 февруари 1836 г. (първо плаване - 17 март 1836 г.) [2]. Той е колесен товаро-пътнически параход, с водоизместване 308 т (товароносимост 141 т), и размери: дължина 144.5 фута, ширина 31.5 фута, максимална дълбочина на газене 7.5 фута [3]. Задвижване - две колела, два хоризонтални едноцилиндрови парни двигателя „Boulton and Watt” (Soho Foundry, Birmingham), с обща мощност 100 к. с., захранвани с пара от два котела, изгарящи по един тон въглища на ден. Скорост - 13 английски мили (1 609,347 м) в час (в морето 8.5-9 английски мили) (в допълнение корабът има две мачти и ветрилно стъкмяване). „Фердинанд I“ има 16 кабини (първа класа), 50 седящи места в общ салон (втора класа) и пътници на палубата (трета класа) [4]. Цена на парахода - 153 964 гулдена [5]. Капитан Джон Томас Еверсън (John Tomas Everson) (втори капитан Франческо Маломбра (Francesco Malombra) [6]. Екипаж - триестинци, венецианци и далматинци [7]. „Фердинанд I“ е един от 7-те кораба на австрийската параходна компания (Royal Imperial Privileged Danube Steam Company) за превоз на пътници и товари по линията Виена - Константинопол (Истанбул) - Смирна (Измир) - 1836 г. (от 1839 г. и до Александрета (Искендерун) [8]. В експлоатация до 1864 г. [9].
От 7 май 1836 г. параходът „Фердинанд I“ плава по линията Константинопол - Варна - Сулина - Галац*** (450 мили) [10]. При първото си плаване параходът изминава разстоянието от Константинопол до Галац за 64 часа [11]. От Константинопол до Варна параходът плава около 22 часа и след престой от 3 часа продължава за Галац - два дни и половина (57 часа под пара) [12]. През лятото на 1839 г. параходът „Фердинанд I“ плава по линията Браила / Галац - Сулина - Варна - Константиноп - събота 8 и 22 юни, 6 и 20 юли и 3, 17 и 31 юли - обратно от Константинопол към Галац и Браила - понеделник - 3 и 17 юни, 1, 15 и 29 юли и 12 и 26 август [13].
Мненията на пасажерите за парахода „Фердинандо Примо“ са различни:
„Фердинандо Примо“ е хубав мощен кораб с два двигателя, всеки с по петдесет конски сили“ (Notes of a Voyage by Steam from Constantinople to Pest, by the Danube, in the Autumn of 1836, by a British Officer. // The United Service Journal and Naval and Military Magazine, 1837, Part I. London, Henry Colburn, p. 155).
„Нашият параход бе „Фердинандо Примо“, добре познат на пътниците из Изтока като един от най-добрите съдове на австрийската компания; корабът е под командването на спретнат дребен капитан, който не пропуска възможност да накара „света“ около него да разбере, че той е британски моряк и знае добре привилегиите и важността, които вървят с това“ (The Danube. By Brother Peregrine. Part I. // Fraser’s Magazine for Town and Country. Vol. XXII, November, 1840, No. CXXXI, p. 560).
Чарлз Уилям Стюарт (Вейн), пътувал през ноември 1840 г. на борда на „Фердинанд I“ от Галац за Константинопол, пише: „Този кораб е с мощност от сто коня. „Фердинанд“ не е нито достатъчно голям, нито по никакъв начин адаптиран за превоз на пътници през Черно море“ (Charles William Vane, Marquess of Londonderry. A Steam Voyage to Constantinople by the Danube and Rhine in 1840-41 and to Portugal, Spain &c in 1839. In two Volumes. Vol. I. London, Henry Colburn, Publisher, 1842, p. 352-353).
За продължителността на пътуването от Константинопол до Виена, с австрийската параходна компания, братя Пелегрини пишат (1840): „Днес, на 31 август, ние завършихме пътуването си с параход нагоре по Дунав - от Константинопол до Виена; едно пътуване, което, въпреки случайните му развлечения, никой от компанията никога не би желал да повтори. Ние бяхме участници в него за тридесет и три дни, включително карантина; което прави двадесет и три дни действително посветени на самото пътуване“ (The Danube. By Brother Peregrine. Part II. // Fraser’s Magazine for Town and Country. Vol. XXII, December, 1840, No. CXXXII, p. 694).
За частта от пътуването си с „Фердинанд I“ от Сулина до Константинопол (1840) Франсис Ане Вайн (Frances Anne Vane Londonderry) пише: „В шест часа на следващата сутрин капитанът реши, че ще направим опит да преминем през плитчината; и това бе изпълнено успешно, но не и докато не ни разтревожи силен трясък и като проверихме какво става, установихме, че един от сандъците на перките е бил отнесен от ветроходен съд. Веднъж излезли, ни посрещнаха попътен вятър и спокойно море; и, след като убедихме капитана да не отива до Варна или Кюстендже, където бе избухнала холера, ние се насочихме към Константинопол и навлязохме в Босфора около два часа в сряда, три седмици след отпътуването ни от Виена; изключително труден период и, със сигурност, пътуване, което не ми се иска да повторя“ (A narrative of travels to Vienna, Constantinople, Athens, Naples, &c. By The Marchioness of Londonderry. London, Henry Colburn, Publisher, 1844, p. 92). ...
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
„Ferdinand I”, 1843.
