НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВАРНА ВЪВ „ВЕСТНИК НА АВСТРИЙСКИЯ ЛОЙД“ - 1844 ГОДИНА
„Вестник на Австрийския Лойд“ (Journal des Osterreichischen Lloyd) излиза в Триест (Triest) от 1835 до 1848 г. на немски (и на италиански език - „Giornale del Lloyd Austriaco, di notizie maritime e commerciali”). В броя си от 6 януари 1844 г. вестникът публикува информация за Варна и за корабокрушението на австрийската бригантина „Тоскана“:
„България.
Пристанищно строителство и търговски регулации във Варна.
Увеличаваща се търговия на България.
Разправя се, че турското правителство е обмисляло да направи по-достъпен опасния риф край Варна с разчистване на съществуващите препятствия за корабоплаването и също така да предприеме пристанищно строителство, чието изпълнение е бил решил още султан Махмуд по време на престоя си във Варна. Построяването на пристанище във Варна би било от голяма полза за вноса и износа на България, както и за корабоплаването край югоизточния бряг на Черно море, и всички са се надявали, изпълнението на този план да не бъде провалено от финансовото състояние на Турция. Неотдавна турското правителство е приело правилник за мерки и теглилки, ред за комисионните възнаграждения и регламент относно сключването на договори за корабоплаване и търговия във Варна. Тези целесъобразни мерки са получили дължимо признание от мислещата част от търговското съсловие и се е очаквало, местните власти ще имат достатъчна воля и сила да ги поддържат. Морската търговия на Варна, Бургас, Балчик, Созопол, Ахтиоли и други по-малки места по българското крайбрежие непрекъснато се увеличава. През есенните месеци повече от 200 корабни товари със зърнени култури са изнесени оттам, а в страната все още има три пъти повече стоки, готови за износ [1]. Голяма част от товара отива директно до Триест [2] и Венеция. Посочените рифове са най-често препятствие за турските и гръцки кораби. В допълнение към лодките на Дунавската корабна компания през есенните месеци там акостират също 10 австрийски търговски кораби, а много европейски търговци, включително г-н С. Гопчевич [3] от Триест, имат от известно време свои агенти или филиали във Варна.
Корабокрушение.
На 24 октомври край разположения недалеч от Варна, между Месембрия и Ахтиоли, нос Емона, австрийският търговски бриг [4] „Тоскана“ [5] претърпява корабокрушение. Капитан А. Роко Мартинолич [6] и екипажът, с изключение на писаря на кораба, който потънал под вълните, са имали късмета да се спасят. Тъй като във Варна няма австрийско консулство, корабокрушенците се обръщат към създаденото там преди година френско вицеконсулство [7], което с голяма отзивчивост им изпраща барки и прави необходимото за спасяване и оказване на помощ на корабния екипаж. Целият товар, зърнени храни, за съжаление, потъва, но капитан Maртинолич, който ръководи спасяването, успява да спаси част от корабните дневници, устройства и вещи на стойност от 30 000 пиастра, които предмети са съхранявани в служебните помещения на френското вицеконсулство. Останките от корабния корпус и котвите, чието спасяване би изисквало значителна подготовка, са продадени на търг в състоянието, в което са се намирали за 3 000 пиастра. Резултатът от процеса на целия инцидент след приспадане на всички разходи и такси е в размер на 12 488 турски пиастра, които са изпратени от споменатото френско вицеконсулство на кралското френско посолство в Константинопол за по-нататъшно транспортиране до техните собственици...
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
„Вестник на Австрийския Лойд“ (Journal des Osterreichischen Lloyd) излиза в Триест (Triest) от 1835 до 1848 г. на немски (и на италиански език - „Giornale del Lloyd Austriaco, di notizie maritime e commerciali”). В броя си от 6 януари 1844 г. вестникът публикува информация за Варна и за корабокрушението на австрийската бригантина „Тоскана“:
„България.
Пристанищно строителство и търговски регулации във Варна.
Увеличаваща се търговия на България.
Разправя се, че турското правителство е обмисляло да направи по-достъпен опасния риф край Варна с разчистване на съществуващите препятствия за корабоплаването и също така да предприеме пристанищно строителство, чието изпълнение е бил решил още султан Махмуд по време на престоя си във Варна. Построяването на пристанище във Варна би било от голяма полза за вноса и износа на България, както и за корабоплаването край югоизточния бряг на Черно море, и всички са се надявали, изпълнението на този план да не бъде провалено от финансовото състояние на Турция. Неотдавна турското правителство е приело правилник за мерки и теглилки, ред за комисионните възнаграждения и регламент относно сключването на договори за корабоплаване и търговия във Варна. Тези целесъобразни мерки са получили дължимо признание от мислещата част от търговското съсловие и се е очаквало, местните власти ще имат достатъчна воля и сила да ги поддържат. Морската търговия на Варна, Бургас, Балчик, Созопол, Ахтиоли и други по-малки места по българското крайбрежие непрекъснато се увеличава. През есенните месеци повече от 200 корабни товари със зърнени култури са изнесени оттам, а в страната все още има три пъти повече стоки, готови за износ [1]. Голяма част от товара отива директно до Триест [2] и Венеция. Посочените рифове са най-често препятствие за турските и гръцки кораби. В допълнение към лодките на Дунавската корабна компания през есенните месеци там акостират също 10 австрийски търговски кораби, а много европейски търговци, включително г-н С. Гопчевич [3] от Триест, имат от известно време свои агенти или филиали във Варна.
Корабокрушение.
На 24 октомври край разположения недалеч от Варна, между Месембрия и Ахтиоли, нос Емона, австрийският търговски бриг [4] „Тоскана“ [5] претърпява корабокрушение. Капитан А. Роко Мартинолич [6] и екипажът, с изключение на писаря на кораба, който потънал под вълните, са имали късмета да се спасят. Тъй като във Варна няма австрийско консулство, корабокрушенците се обръщат към създаденото там преди година френско вицеконсулство [7], което с голяма отзивчивост им изпраща барки и прави необходимото за спасяване и оказване на помощ на корабния екипаж. Целият товар, зърнени храни, за съжаление, потъва, но капитан Maртинолич, който ръководи спасяването, успява да спаси част от корабните дневници, устройства и вещи на стойност от 30 000 пиастра, които предмети са съхранявани в служебните помещения на френското вицеконсулство. Останките от корабния корпус и котвите, чието спасяване би изисквало значителна подготовка, са продадени на търг в състоянието, в което са се намирали за 3 000 пиастра. Резултатът от процеса на целия инцидент след приспадане на всички разходи и такси е в размер на 12 488 турски пиастра, които са изпратени от споменатото френско вицеконсулство на кралското френско посолство в Константинопол за по-нататъшно транспортиране до техните собственици...
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Journal des Osterreichischen Lloyd, IX Jahrgang, Triest, Sonnabend den 6. Januar 1844, Nro 2.
