НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Варна преди фотографията:
ВАРНА ВЪРХУ ГРАВЮРА НА ФЕЛИКС КАНИЦ ОТ 1872 Г.
Гравюрата „Stadt und Rhede zu Varna” е публикувана в книгата: Donau-Bulgarien und der Balkan: historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1878. III Band, mit 46 illustrationen im texte, zehn tafeln und einer original-karte, von F. Kanitz. Leipzig, Verlagsbuchhandlung von Hermann Fries, 1879.
Tя е поглед към Варненската крепост и Варненския залив от височините на Франгенското плато. Неин автор е Феликс Каниц [1]. Представени са три от големите бастиони на крепостта - североизточният бастион „Али бей табия“, северозападният - „Илдъз табия“ и югозападният - „Кадир баба табия“. Високо над жилищните сгради се извисяват островърхите минарета на джамии и часовниковата кула (Сахат кула) [2]. В залива - ветроходи и параходи.
През юли 1872 г. Феликс Каниц е във Варна и прави следното описание на града:
„Варна лежи на ниска тераса, непосредствено до вливането на Девненското езеро в морето. От юг на север градът е заобиколен с височини, покрити с лозя и овощни градини. Тази естествена укрепителна линия е с дължина три - четири хиляди крачки. Това помогна много при защитата на града през 1828 г., тъй като старите оръдия с гладки цеви имат малък радиус на действие. Тогава крепостта имаше площ точно половин миля. Западната вътрешна част се състои от турски гробища, а източната част е населена. Тук 25000 жители живеят нагъсто в тесни улички с дървени къщи. Тази населявана част се

Stadt und Rhede zu Varna (Градът и пътят към Варна).
Феликс Филип Каниц (след 1865 г.).
простира от долината до самото море. От византийското управление е запазен един кастел с кули и стени. Твърде малък, за да служи за отбранителна цел, той се използва днес като барутен погреб. Укрепленията на Варна, издигнати в модерен стил, се състоят предимно от земен вал с десет тесни бастиона, предните страни на които се охраняват от по шест оръдия, а късите й флангове от по едно оръдие. Но по тесните проходи по вала при куртината не са поставени оръдия. Тесният ров с иззидан ескарп и контраескарп е предимно сух. Върху стръмната скала към морето задната страна на крепостта е затворена само от една страна. Изцяло липсват постоянни външни укрепления, както и покрит проход. ... На южния фронт, пред каменния мост при изтичането на Девненското езеро, се намира тясно предмостово укрепление. Въпреки че на запад теренът е блатист и мъчно проходим, то от изток той е по-достъпен за преминаване, тъй като морските вълни, както и споменатият отток на Девненското езеро са настлали върху терена много пластове от пясък...
Тъй като повечето от консулите живеят в разположения на възвишение търговски квартал, близо да пристанището, по време на празници е украсен с различни знамена и придобива твърде пъстър изглед. Гледан отдалеч, центърът на повечето турски континентални градове, често с неправилна форма, предлага много живописна картина. Тази гледка е още по-красива при Варна, тъй като градът има красива полукръгла зелена рамка от планини, простиращи се от нос Суганлик до нас Галата. Тази природна красота на Варна се подсилва и от тъмносиния цвят на морето, което дори и в най-спокойни дни е слабо развълнувано и е особено живописно с гледката на многобройните кораби и параходи с разноцветни вдигащи се и спускащи се знамена, и каиците с тесни килове, които весело плуват около тях, с военните кораби на пристанището, както и с белите си крепостни съоръжения - бастиони по стените, портите, огрените от слънце минарета и куполи, натрупани безразборно къщи с керемиденочервени покриви, заобиколени с растителност. Това всичко представлява наистина чудесна, възхищаваща окото картина!
Още през 1855 г. Варна се съвзе до такава степен от руската обсада, че наброяваше вече 16000 души, от които османски поданици бяха 8300 турци, 6100 източно православни християни, 1000 арменци, 30 евреи, заедно със 150 гърци, преселени тук от Елада. В официалните регистри от 1872 г. са отбелязани 1392 мюсюлмански, 1154 християнски и 20 еврейски къщи, като средно във всяка къща живеят по пет души... Според други извори, които заслужават повече доверие, около 1872 г. във Варна е имало 1300 гръцки, 200 български, 200 арменски, 100 католически и 10 протестантски къщи. Като се прибавят и около 800 - 1000 мюсюлмански, израилтянски, цигански и други чуждоземни къщи, то ще излезе, че Варна през 1872 г. е имала около 18000 жители...
Дори и при най-добро желание не мога да твърдя, че някой от множеството паши, който управляваше тук, е направил нещо за разцвета и благоустройството на града. Търговците и корабоплавателите се ядосваха най-вече от това, че пристанищните съоръжения са твърде примитивни, улиците на града са все още без настилка, неосветени, и освен това са много нечисти. Щом по средновековен обичай се затворят портите на града след залез слънце, върналите се от паша стада добитък остават още дълго да се разхождат по улиците на града без контрол от когото и да било. жалката архитектура на държавните сгради, предназначени да съществуват кратко време, не дават подтик и на гражданите да строят по-хубави жилища. Красивите солидни сгради представляват изключение. Дори и складовете за зърнени храни, построени близо до пристанището, представляват дървени бараки, които лесно могат да станат жертва на пожар“. (Дунавска България и Балканът; историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г. от Феликс Каниц. Второ преработено издание. III том с 38 илюстрации в текста и таблици. Превод от немски: Петър Г. Горбанов, Издателска къща „Борина“, София (без година), с. 203-204, 207-208, 211-212; Donau-Bulgarien und der Balkan: historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1878. III Band, mit 46 illustrationen im texte, zehn tafeln und einer original-karte, von F. Kanitz. Leipzig, Verlagsbuchhandlung von Hermann Fries, 1879, S. 195-196, 199-200, 203).

Бележки:
1. Феликс Филип Каниц (Felix Philipp Kanitz) (1829-1904) e унгарски художник график, географ, археолог и етнограф. През периода 1860-1874 г. на няколко пъти пътува из България и проучва основно Дунавската равнина, двата склона на Стара планина и Добруджа. Изследванията си помества в своя труд „Дунавска България и Балканът“ (F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. Historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1875, Band I-III, Leipzig, H. Fries, 1875-79)*; 2-ро поправено и допълнено издание 1880-1882**, същевременно и на френски***.
Феликс Каниц е автор и на първата географска карта на българските области, обходени от него. Тя е озаглавена „Original-Karte von Donau-Bulgarien und dem Balkan. Nach seinen eigenen Reise-Aufnahmen in den Jahren 1870-74 Ausgefuhrt von F. Kanitz. Maassstab - 1:420 000, Zweite Auflage, 1880” (Оригинална карта на Дунавска България и Балканът)****. Първото издание на картата е от 1877 г. (М 1:288 000).
Картата е предназначена да илюстрира съдържанието на второто издание на книгата, да коригира грешките, отразени в старите карти. Тя има размери 143 х 60 см и мащаб 1:420 000*****. Картата има градусна мрежа през 30 минути, означена спрямо нулевия меридиан на остров El Hierro (Ел Йеро) (1634 г.). Това е най-точната карта на Северна България в навечерието на Руско-турската война от 1877-1878 г.****** За нея Феликс Каниц е награден (1877 г.) от руския император Александър II с ордена за военни и граждански заслуги „Свети Станислав“.
* Вторият том е отпечатан на руски език през 1876 г. Вж.: Ф. Канитцъ. Дунайская Болгарiя и Балканскiй Полуостровъ. Историческiя, Географическiя и Этнографическiя путевыя наблюденiя 1860-1875. Санктпетербургъ, Типографiя Министерства Путей Сообщенiя (А. Бeнке), 1876.
** F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. Historisch-geographisch-ethnograpische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879. Zweite neu bearbeitete Auflage. Von F. Kanitz. Band I-III. Leipzig, Renger'sche Buchhandlung, Gebhardt & Wilisch, 1880-1882.
*** Kanitz (F.). La Bulgarie Danubienne et le Balkan (etudes de voyage 1860-1880). Paris, Librairie Hachette, 1882.
**** Л. Лаков. Феликс Каниц и неговата „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“. Софийски университет „Климент Охридски“, Геолого-географски факултет, София, 1981. Вж.: Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка, съхранявана в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. С приложен списък на по-важните карти и атласи. // Известия на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и на Библиотеката на Софийския университет „Климент Охридски“. София, Т. V (XI). 1965, с. 224 (678).
***** Феликс Каниц използва за основа руската карта на капитан Николай Артамонов от 1876 г. в мащаб 1:420 000 (20 листа) - 10 версти (10,6678 км) в 1 дюйм (2,54 см). Вж.: Й. Д. Ковачев. Приносъ къмъ историята на картата на България. // СбБАН, Т. XXIII. София, 1928, с. 35; Л. Лаков. Феликс Каниц и неговата „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“. Софийски университет „Климент Охридски“, Геолого-географски факултет, София, 1981, с. 17.
****** Руското издание на картата в мащаб 1:300 000 (1877 г.) е подпомогнало руското военно командване по време на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г. По нея на Берлинския конгрес (1878 г.) са определени и границите на Княжество България. Вж.: Й. Д. Ковачев. Приносъ къмъ историята на картата на България. // СбБАН, Т. XXIII. София, 1928, с. 33; Михаил Симов. Бил ли е Феликс Каниц агент на руското разузнаване? // Известия на Националния исторически музей. Том XXXI, София, 2019, с. 342-351.
2. Х. и К. Шкорпил. Турските укрепления във Варна (от 1828 и 1834 г.). // ИВАД, II, 1909, с. 49-50, 60-63, 68.

Анастас АНГЕЛОВ
E-mail: an_angelov@abv.bg