НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТ ИСТОРИЯТА НА ДУНАВСКАТА НИ ФЛОТИЛИЯ: ОСВЕН БОТ № 1, СМЕ ИМАЛИ И БОТ № 2…
В том 1 на „Омаяни от кораби мъже“ (Варна, ИК „Морски свят“, 2006) известният наш изследовател инж. Иван Алексиев подробно разглежда „Бот № 1 (1882 г.). Първият метален кораб, построен в България“ (с. 144 - 158). Дълго време смятах, че темата на практика е изчерпана и няма какво още да се добави към вече публикуваното. При работата ми по друга тема ми са наложи отново да разгърна ръкописа на „История на Дунавската флотилия от 1.VІІІ.1879 до 1.Х.1935 г.“ (Русе, 1935 г.) от капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Сава Иванов.
Когато достигнах до абзаца, в който се споменаваше за строителството на Бот № 1, се зачетох по-внимателно. Веднага попаднах на нещо, което потвърждава тезата на инж. Иван Алексиев, че плавателният съд е построен през 1882 г., когато за старши механик на работилницата, на мястото на поручик Машнин е назначен запасния щабс-поручик инж. механик Павел Изотов. Следва малък, но достатъчно красноречив текст, който цитирам дословно: „Освен текущите поправки на корабите, парните катери, шлеповете и гребните лодки, в работилницата на Дунавската част през тази година (1882 г. - бел. Ат. П.) изработиха един железен бот, наречен № 1, който заедно с друг подобен железен бот (подч. от мен - Ат. П.), дълги години обслужваха нуждите на Морската част, като носеха каменни въглища, пясък, чакъл, тухли и други строителни материали за нуждите на Флотилията“ (с. 117 от екземпляра, съхраняван във Военноморския музей).
Толкова! Нито дума повече за Бот № 1. Сава Иванов не е сметнал за необходимо да коментира повече събитието, поставило началото на металното корабостроене в България и е „първото по-сложно изделие на българската метална индустрия“ (Ив. Алексиев, с. 153). Е, ботът е железен, построен е през 1882 г. Добре. Но тук изведнъж се появява „друг подобен железен бот“, за когото Сава Иванов само споменава, че го има и че се използва заедно с Бот № 1. Нито дума за това откъде се е появил, нито пък кой го е построил.
Пак при работа по друга тема ми се наложи да прегледам изображенията от личния фотоархив на капитан І ранг Иван Михайлов (1887 г. - 1962 г.), който командва Дунавската флотилия (тогава под наименованието Дунавска речна полицейска служба) от 15.08.1924 г. до май 1931 г.). За него вж. статията на д-р Мариана Кръстева „Свободните зидари в България през първата половина на ХХ век - свидетелство на един морски офицер”, публикувана в печатното издание на „Морски вестник”, бр. 370 от м. август 2012 г.: https://morskivestnik.com/
Гледал съм ги много пъти, но този път ги прегледах по-внимателно. Откъде ги имам тези изображения? От неговата (на капитан І ранг Иван Михайлов) дъщеря, г-жа Мария Хермова (светла й памет!). Тя даде възможност на Военноморския музей и на „Морски вестник“ да сканираме тези снимки. Сега за две от тези снимки.
На първата от тях виждаме, че за плаващ пристан ведетите „Взрив“ и „Капитан-лейтенант Минков“ използват не традиционен понтон, а плавателен съд, с остра кърма и с характерно за речните кораби перо на руля. Инж. Алексиев цитира мнението на Тремол Иванов, което не е подкрепено с документ, че Бот № 1 е използван в по-късните години именно с тази цел. Но като си припомним, че Тремол Иванов е бил командир на кораб в Дунавската флотилия през 1937 г. и при раждането на цар Симеон ІІ пише в „Морски преглед“ за салютите, дадени от корабите й в чест на това събитие, можем да приемем, че той може и да не си измисля този факт.
На втората снимка виждаме същото това плаващо съоръжение (вдясно), като на борда му е изписано „І“ (може да е Бот № 1, но може и да означава нещо съвсем друго). Обаче в лявата част на снимката се вижда „друг подобен железен бот“… Поне подобна конструкция!
Разбира се, не мога да твърдя все още нищо с категоричност, освен това, което ни съобщава Сава Иванов: ботовете са всъщност два. И понеже са несамоходни, те не влизат в списъчния състав на корабите от Дунавската флотилия като отделни единици, а под общия знаменател на понтоните и другите подобни съоръжения. Вторият бот би могъл да бъде и сред подарените от Русия несамоходни плавателни средства и по подобие на него да е построен нашият, българският Бот № 1. Защо не? Но и това си остава само работна хипотеза.
Атанас ПАНАЙОТОВ

На първата от снимките виждаме, че за плаващ пристан ведетите „Взрив“ и „Капитан-лейтенант Минков“ използват не традиционен понтон, а плавателен съд, с остра кърма и с характерно за речните кораби перо на руля. Архив на капитан І ранг Иван Михайлов.
На втората снимка виждаме същото това плаващо съоръжение (вдясно), като на борда му е изписано „І“ (може да е Бот № 1, но може и да означава нещо съвсем друго). Обаче в лявата част на снимката се вижда „друг подобен железен бот“… Поне подобна конструкция! Архив на капитан І ранг Иван Михайлов.
Може би първият вариант на модел на Бот № 1, изработен от варненския корабомоделист Владимир Кондов без каквито и да са чертежи или конструктивни данни.
Окончателният вариант на модела на Бот № 1, изработен от варненския корабомоделист Владимир Кондов също без каквито и да са чертежи или конструктивни данни.