НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТАКА РАЗКАЗВАХА МОРЯЦИТЕ: НО, НЕ ПО ЖОРЖИ
АМАДУ (4)

Няма да е честно и коректно, ако не се спомене за някой и друг флотоводец от ерата на зрелият социализъм, оставил най-малкото поне спомен за времето си, отдадено на морската служба.
Работеха на търговските кораби и такива, които преди това бяха служили под вимпелите, флаговете, гюйсовете, пряпорците, косиците и разните му там други асортименти на военните знамена и след отработване на задължителните срокове, продължаваха на стиймърите в мърчънт флийта. 
Разбира се, всеки човек си носи от рождение, това с което го е дарила майката натура и независимо от промяната на работната среда. Навиците просто си оставаха, а може би и това е причината, така да бъдат запомнени тези персони.
Та имаше един бивш офицер (макар че за мен определено, бивши негри и бивши офицери няма), с особен прякор, измислен от подчинените му и лепнат толкова на място, че служеше повече от име или фамилия. Произходът на прякора му е колкото спонтанен, толкова и точен. Инак напет и снажен морски офицер, с приповдигнато самочувствие и мъничкото съмнение за предходното, породено от съотношението на ЕГН-то и неспирно изтичащото време. И както за петела, гребенът е белега на мачовското, така може примерно и да е перчемът за мъжа. Но когато по гребенчето започнат да остават повече вълма и на темето се заформи площадката на олисяването, идва един момент в който трябва да се реши като Фауст: задръж, продавайки се на рогатия или остави натурата, тя си знае работата.
Така посъветван от по-младите подчинени матроси, да я поспре, като си остриже косата на нула и удари отгоре една контра. Нашият командир предприема решителната си стъпка и то баш в една събота, когато всички сополиви новобранци бързат да се стегнат за гарнизонен отпуск и чинно чакат в строй „мелле“, реда си пред бръснарницата на бай Мето да ги подкастри, ама с „подложката“ - екстра от два милиметра четина в повече, но срещу още 10 стотинки бакшиш.

… в бръснарницата влетял задъхан закъснял курсант…
- Мето, кой е ТОЗИ РЪБ, бе???
Бай Мето извъртял стола, барабар с обекта и застанал в поза „К’во ша кажиш? А?“...
- Другарю курсант, ТОЗИ РЪБ Е ТВОЯТ КОМАНДИР!!! - отговорил сам обектът.
Илюстрация Христо Н. БОТЕВ // De Botte
Но на връщане времето започнало да се разваля и капитанът взел решение да се скрие в залива на Таранто и да изчака депресията… Хвърлили котвата и зачакали времето да утихне. Но на север от Таранто е военновъздушната база на Бриндизи. И бойните изтребители като се вдигат и приземяват, преминават ниско над Таранто. Това забелязал и капитана и в изпълнение на заповедта решил да доложи в спецотдела.
Илюстрация Христо Н. БОТЕВ // De Botte
Седнал флотският на стола, обяснил на Мето с думи прости целта на посещението. Изслушал няколко хвалебствени слова за целесъобразността на предприетото занятие и правилното си командирско и житейско решение. След венцеславната си тирада, Мето му метнал чаршафа, с което окончателно покрил и отличителните му съзвездия по пагоните. Най-напред прекарал една бразда с машинката по диаметралната равнина на ръбестата му глава. Направо като Цезар при Рубикон, за да е сигурно, че вече няма място за откази, сантименти и опити за поправки, след което го ощавил набързо като алпийска ливада. Второто действие се състояло в обилно насапунисване на темето и теглене на първите щрихи с бръснача.
Някъде към средата, когато наполовина обръсната му глава лъщяла вече като тиган на месечина, в бръснарницата влетял задъхан закъснял курсант с две хамсийки на пагоните. Виждайки тила и лъщящото огледално отражение, морският мигом изпаднал в шок. Останалата богато насапунена част от главата и скритите еполети не му позволила да идентифицира обекта и затова попитал с невярващи очи бръснаря:
- Мето, кой е ТОЗИ РЪБ, бе ???
Бай Мето извъртял стола, барабар с обекта и застанал в поза „К’во ша кажиш? А?...
- Другарю курсант, ТОЗИ РЪБ Е ТВОЯТ КОМАНДИР!!! - отговорил сам обектът.
След този, меко казано, диалог, в обръщение се завърта новото име и така си остава до ден днешен. А и по-лесно се идентифицира персоната, особено при наличие на случайни съвпадения на имена.
Вече като старши помощник, Ръбът товарел генерален товар, бакалия - както му казваха професионалистите. Сол, газ, слитъци цинк, хурки и вретена, консерви… и всичко което нашата промишленост можеше да експортира. И тази разнарядка се докарва до кораба с ремаркета -платформи в разсипан безпорядък, изсипва се до борда и трябва да намери мястото си в хамбара или твиндека, според товарният план.
Пристигат първо палетите с компоти … и бум в хамбара. След малко пристигат слитъците цинк, … къде? Хайде отгоре?! Май че,… не трябваше ли обратно ? Брех … майка му … мечка ? „Командирът трябва да е умен и съответен”!
Няма време, старпомът бърше потният си врат, пляска се по челото, та темето му отскача, но ... ръководи товаренето, без да губи темпо и ентусиазъм. А ремаркетата пристигат ли пристигат… После настъпва едно затишие, породено от изпразването на някой склад и след ден се забелязва, че в хамбара слитъците с цинк вече богато се напояват и омекват от компотеният сироп! Ха…??? Ами сега…???
Началникът на отдел „Навигационен”, също бивш военен, строг но справедлив, по силата на обстоятелствата, привиква на „килимчето“ за обяснение старпомът (все пак той също е подписал заповедта за промотирането му в степен старши помощник) .
В голямата зала на отдела, точно в средата, е огромното бюро на Началника, а в периферията покрай стената, под форма на римска кохорта в строй „каре“, са подредени бюрата на отговорните по отделните ресори на корабоплаването.
След формално почукване на вратата, с парадна строева крачка, старпомът застанал мирно на килимчето, изпънал ръце по шевовете на униформата и зачакал Началника да си вдигне погледа и намести рамките на бифокалните си очила.
- А бе, старпом, ти корабно товарно дело учил ли си? - погладил белият си мустак шефът на отдела, за да скрие напиращият го смях
- Тъй вярно, другарю Началник! - отвърнал отривисто Ръбът.
- А, карго план съставен ли е ? - продължили въпросите на белокосия Началник.
- Тъй вярно, съставен, одобрен и заверен от Капитана! - изстрелял старшията.
- Е-е-е, … не трябваше ли компотите да са върху цинка ? - пробягала тънка усмивка.
- Тъй вярно, точно така, първо цинка и върху него компотите! - потвърдил Ръбът.
- Е-е-е,… ами … тогаз… защо ги натовари обратно? - бавно заключил шефът.
- Е-е-е,… ха де…? - учуден се почесъл старпомът по запотеното чело.
Общият смях от карето и трапчинките по краищата на шефският мустак наклонили везните на правосъдието в желаната равнина.
Години по-късно, вече като капитан, Ръбът командва един кораб, с който правят рейс до италианско адриатическо пристанище. Тогава, преди още  да станем приятели с НАТО-вците, една от задачите на капитана беше да следи за присъствие на НАТО-вски кораби и докладва в спецотдела на Параходството, ако е видял такива. Цялата тази кореспонденция се водеше за секретна и честно казано Ким Филби и Щирлиц, ряпа да ядат, кодове, шифрограми, енигми и… аман ти е работата.
Но на връщане времето започнало да се разваля и капитанът взел решение да се скрие в залива на Таранто и да изчака депресията. Напълно правилно решение, точно между „тока“ и „стъпалото“ на „ботуша“, наместо да го блъска и подмята и изгори на халост няколко десетки тона гориво, по-добре на котва. Речено-сторено.
Хвърлили котвата и зачакали времето да утихне. Но на север от Таранто е военновъздушната база на Бриндизи. И бойните изтребители като се вдигат и приземяват, преминават ниско над Таранто. Това забелязал и капитанът и в изпълнение на заповедта решил да доложи в спецотдела. Но за да запази скритност, ако все пак съобщението бъде прихванато и случайно попадне в ръцете на „врага”, да не се издаде местоположението написал следният текст (останал като спомен, защото оригиналът е унищожен): до БМФ … отдел… и т.н. „На котва Таранто. Координати - неизвестни! Облитат ме вражески самолети!... Капитан.”

Капитан Росен ЛОДОЗОВ