НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГЕРОИТЕ
С прошедшим днем героев Втори юни!
Преди време моят приятел капитан Александров ме информира, че като представител на световната морска организация (ІМО), ще предложи за годишна награда един български моряк. В края на миналата година капитан Алекс ми каза, че неговата номинация - морякът Едуард Тавитян е отличЕн от генералния секретар на ИМО с похвално писмо за изключителна смелост. Момчето бе скочило в ледените води край Халифакс, за да спаси човешки живот. Властите и медиите в Канада вече са наградили подобаващо нашия човек за доблестната му проява, а ІМО поздравява България за достойната номинация.
Едуард Тавитян несъмнено е герой, но за мен такъв е и Александър Александров - капитан и член на Клуба на корабните механици. Не зная дали Сашко, както аз наричам капитан Алекс, е проявявал от онзи вид героизъм, който така обичат медиите, но съм свидетел как той води дългогодишни войни в тегавия и неприятен океан на бюрокрацията, нещо, за което му връчвам личната ми награда за здрави нерви и яко дупе.
А то герои в моряшкия фолклор - с лопата да ги ринеш. От капитан Фос, та до Черното Гоче, всички имат достоверни героични постъпки в моряшкия си живот.
Виж, Ваньо Героя всъщност не бе извършил нищо героично. Ако обещаете, че няма да се раздрънкате по канижели и салети, ще ви споделя, че на поредния кораб, където бяхме заедно, той заспа в кенефа и голям зор видяхме докато отворим заключената отвътре врата, защото сънят на камериера бе много дълбок и подсилен с цяла бутилка уиски. Няма справедливост в този живот: Митьо бе наречен Шишето, ама колко пиеше той, на главният механик Сашо му излезе прякор Салама само затова, че често отваряше хладилника за нощна закуска, а Ваньо бе провъзгласен за герой, макар, че трудно ще се намери нещо героично в постъпката му!
Един съвипускник обявихме за герой. Бе се женил пет пъти и все - неуспешно. Първите четири „половинки“ го бяха напуснали, а последната - не, защото той си отиде от този свят, преди тя да успее да го стори.
Има и жени - герои, естествено. В броя си от 11.02.21 вестник „Труд“ пише:" Ариана Гранде вече е с повече рекорди на Гинес от „Бийтълс“... Не визирам цитираната г-жа (или г-ца) Гранде. Истинският герой в случая е българската журналистика, на която препоръчвам съвсем безкористно няколко заглавия: „Веско Маринов подобри рекорд на Елвис Пресли за авторски заглавия в национални класации“ и „Биков направи повече публикации от Шекспир в периодичния печат“.
Невинаги съм обичал големите началници в БМФ, но признавам, че те всичките бяха моряци, а някои от тях - неглупави хора и дори - истински герои. Днес е далеч по-интересно - моите колеги от българските корабоплавателни фирми имат не началници, а собственици на върха на бреговата пирамидална структура. Там вече срещаме не моряци, а бизнесмени, политици, митничари, хора от спорта и шоу бизнеса, но никога - истински герои. Голям избор и за любов, а и за омраза! 
Та малки герои ли са самите моряци? Нагледахме се на музиканти, спортисти и политици, които хленчат, че не могат да играят в „един отбор“ с този или онзи. Пита ли някой моряка кой да бъде назначен в неговия отбор? Пита го - грънци! Пращат му който и както попадне, и той да му мисли. Имало е непреодолими несъвместимости в корабните команди, но в болшинството случаи моряците са се справяли. И това ако не е героизъм!  
В Морско училище старият кокал периодично си правеше пародии на „тържествените вечерни проверки“ и там старшината на ротата патетично докладваше на изпълняващия командирската роля, че „в строя присъстват всички, с изключение на геройски падналите в борбата с уставите, кашиците и глупостта“. Тогава от строя един гробовен бас произнасяше трите имена, чин и родно място на изключения герой, а възторжен баритон правеше кратко описание на въпросния героизъм, виновниците за изключването и непременно - информация за настоящия социален статус на героя. Запомнил съм, че тези „герои“ вече бяха станали видни учени, писатели, артисти, музиканти и дори - официални герои на НРБ. И до днес помня имената на някои от героите, особено на онези, които бяха мои „градски“ и декларирам, че тези „вечерни проверки“ са най-тържественото, адекватно, актуално и вълнуващо нещо, което е посвещавано на героите. Ние не чувахме имена от читанките и паметниците, а такива на хора като нас, и това ни караше и ние да се чувстваме потенциални герои...
Трябва да уточня нещо: канонизирането на оня Ваньо, дето заспа в кенефа, не бе баш заради описаното от мен събитие. Няколко дена след случката се запуши задбордния тръбопровод от мивки и тоалетни. На кораба настана смрад и суматоха. Машинджиите разглобиха част от тръбопровода, но резултат нямаше. Тогава отворихме фекалната цистерна, изчистихме я със стиснати носове и открихме, че изходящият отвор е

1942-а когато учителите бяха герои. На табелата, която държи ученичката, е написано: „Поклон пред теб, учителю герой! Безсмъртен с подвига си оставаш за вечни времена“.
1967-а. С Кольо Шопа (клекналия) пред паметник на колеги - герои...
Билжо: Герой е моят татко, герой ще съм и аз.
Големи и малки герои.
Пред двореца на героя Хо Ши Мин.
Целият ни випуск сме герои, но истински е този вляво...
запушен от черни, мъжки, трикотажни гащи. Ваньо отказа да са негови, макар, че всички улики сочеха към него. Тогава капитан Петранов, който се радваше като дете на събитията, събра целия екипаж в салета, а специална комисия тръгна по кабините за преглед на моряшкото бельо. Комисията констатира, че бельо от вида черен трикотаж е било открито единствено в кабината на въпросния Иван. Е, как да не е герой. Оказа се, че той е изпразнил „личната си фекалка“ още преди да стигне до тоалетната, където впоследствие щеше да заспи. Някои се опитаха да кажат, че напиването с насиране не е ЧеПе по корабите, но повечето настояваха, че хвърлянето на обемистите черни, трикотажни и т.н. гащи в клекалото, е достойно за квалифициране като героизъм.
За присъждането „геройска“ степен на Ваньо най - голяма роля изигра Алекси Филипов Алексиев - приятел и автор на „Морски вестник“. Алекси, тогава като втори механик, имаше записано в служебната си характеристика, че отговаря за ремонта и поддържането на корабната фекална система. Той ръководеше цялата операция по откриването и идентифицирането на черните, мъжки и т.н. гащи и ми се стори, че докато екипажът бе лют и гневен, Алекси тайно се наслаждаваше на събитията...
Бързам да предупредя бдителния читател, който ще опита да се изкара герой за моя сметка: Случката е от 1971-а, сложните системи за очистване на трюмни и отходни води не съществуваха, МАРПОЛ не бе влязъл в сила, а горецитираната „фекалка“ бе най-обикновен неголям утайник. Поради това морячеството с чиста съвест присъди титлата „герой“ на Иван. Години по-късно, когато детайлите около това събитие бяха забравени, човекът си носеше званието без никакви притеснения и дори с известно чувство за гордост. В сравнение с други герои дори можем да наречем Ваньо Героя скромен човек.
Това ми напомня за „стълбището на героите“ още на входа на БМФ, където дълги години ни посрещаха техни портрети. Дали някога ще се намери моряк, който ДА РАЗКАЖЕ ГЕРОЙСКИТЕ ИСТОРИИ НА ТЕЗИ МОРЯЦИ?
... И за да не каже някой, че се правя на герой, ще припомня, че за двама от портретите съм писал неколкократно. За единия - с усмивка, за другия - не толкова!
Нека се похваля, че от нашия випуск си имаме истински герой. Николай Лефтеров Николов упражняваше героична морска професия и бе преживял наистина спиращи дъха случки. Погребахме го неотдавна и аз си спомних как Кольо Шопа дълги години се грижеше за випуска и изпадналите в беда приятели. Двамата с Шопа преди много години бяхме на гости на капитан (по-късно полковник) Гевезов - тъст на нашия приятел Станко Янев и герой от военноморския варненски фолклор. И двамата си бяхме пийнали, косата и брадата ми бяха расли на воля поне две години, а речникът на лейтенант Лефтеров бе много далеч от Дисциплинарния устав и елементарното благоприличие. Оказа се, че дъщерята на Гевеза е тихо и скромно момиче, а той самият учтиво ни пълнеше чашите с чудесното си домашно вино. Герой ли е гарнизонното страшилище Гевезов? Категорично - да! Та на негово име е наречена популярната днес мъжка прическа „а ла гевез“. То е все едно планета да нарекат на твоето име, че дори и повече, защото планетите никой не ги вижда, а прическата „а ла гевез“ е ежедневно пред очите на варненци.
С прошедшим праздником, товарищи герои!

Сл. ПЕШКОВ - моряк