НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТЪРСЕНЕТО НА МОТОРНИЯ КОРАБ „ГАЛАТА“ (1963 Г.)
Сега, когато бе изпълнена задачата на нашите военни моряци и цивилни организации за намирането на останките от падналия край полигона Шабла МиГ-29, си припомних събитията около потъването и последвалото търсене на м/к „Галата“.
В края на месец януари 1963 г. м/к „Галата“ тръгва от пристанище Варна за Балчик, за да товари жито. Няколко месеца преди това за помощник-капитан на кораба бе назначен Михаил Керемедчиев, съвипускник и приятел на зет ми Людмил Шишков и син на татковия приятел и съвипусник от ШЗО Княжево Димитър Керемедчиев. Мишо, Бог да го прости!, започна службата си във Военноморския флот през есента на 1957 г. като лейтенант, но през 1962 г. се демобилизира и го назначиха на работа в БМФ. Последният му „цивилен“ кораб бе злополучният м/к „Галата“...
Излизайки от Варна, морето не предвещава буря. Тя се разразява, когато корабът наближава Балчик. Вятър, студ и суграшица. Надводният борд, палубата, вантите се обледеняват. Корабът бедства. Изстрелват червени ракети. Шофьор на цистерна „Татра“, превозваща суров нефт от Шабла за завод „Леон Танджер“ - Русе, вижда ракети над морето, но не уведомява Военноморската база в Балчик или морските власти във Варна. Получил незначителна пробойна, кораба бавно се пълни с вода. Натрупаният върху палубата, надстройките и вантите лед натежава. Опитът да се спуснат спасителните лодки завършва с неуспех...
На другия ден от кораба няма и следа. Започва търсенето му. Дежурният военен кораб - стражевикът „Дръзки“, е изпратен да търси навътре в морето в южна посока.

Капитанът на „Галата“: Васил Николов Цветков, 32-годишен, капитан близко плаване, на служба в БМФ от 4 години и 9 месеца, командва този кораб от един месец.
Помощник-капитанът Михаил Антонов Керемедчиев, 28-годишен, щурман близко плаване, постъпил в БМФ два месеца и половина преди трагедията, на този кораб е от 15 дни.
Механикът на кораба е Тодор Славов Николов (Добито), 49-годишен, на работа в БМФ от 15 години, на кораба е от две години.
Единият от мотористите: Иван Христов Петушев, 39-годишен, постъпва в БМФ през декември 1962 г. и е назначен на този кораб.
В следващите дни е организирано протралване на Балчишкия залив. На 6.ІІ.1963 г. ни „мобилизират“. Няма тън, няма мън - директорите само изпълняват. На 7.ІІ.1963 г. няколко леководолаза от Аварийната група към Морския клуб на ДОСО във Варна - инж. Антон Беджев, Кирил Лясков и аз, отплавахме с научно-изследователския кораб (НИК) „9 септември“ на Научно-изследователския институт по рибно стопанство и океанография - Варна, чийто ехолот „Атлас“ бе един от най-съвременните в България. Задачата на нашето „звено“ бе да обследваме „закачките“, овеховани от миночистачите КТЩ (катерен тралчик). НИК „9 септември“ обикаляше на осморка около вехите, ехолотирайки дъното. При появата върху ехозаписа на характерни форми, трябваше да подходим, да застанем на котва и да спуснем леководолаз за визуално обследване на закачките.
На първата точка, на траверс на Фар Екрене (вече не съществува), със значителна денивелация (18 m на дъното и 7 m под антената на ехолота) в записа спуснахме Кирил Лясков. На дъното се оказаха големи назъбени скали. На втората точка, вече по-навътре в т. нар. Балчишки залив, бе мой ред. Понеже температурата на водата бе около 4-5 градуса, под водата слизахме със съветските сухи хидрокостюми ГК 2, конструирани за спасяване на екипажите на подводници. Костюмите ГК-2 бяха хидроизолиращи, а за поддържане на топлината обличахме вълнени трика. И този път под водата се оказа скален риф.
Когато се качих на борда и тръгнахме към следващия буй, по посока устието на река Батова, видяхме от десния борд спасителен пояс. Отначало помислихме, че бочките на КТЩ-тата са се сършили и са маркирали закачката със спасителен пояс. Подходихме на малък ход. Върху пояса нямаше надпис, но когато Колята - боцманът на „девятката“, го хвана с канджата и с усилие го отлепи от водната повърхност, всички изтръпнахме. Поясът нямаше въже към дъното! Обърнахме го на палубата и на обратната страна прочетохме м/к „Галата“ - Варна... Надеждата, че корабът е здрав и отвлечен от бурята навътре в морето угасна...
Наредихме се да си правим снимка с пояса, но капитанът се развика от мостика: „Не, не, само това не!“
Чупихме курса към следващия буй, който виждахме по посока пристанището на Балчик, когато по радиото получихме заповед „Отбой“. Военните водолази открили кораба... Направихме поворот и се прибрахме във Варна.
Към края на юни 1963 г., в помощ на назначената експертиза, трябваше да направим подводно фото- и кино- документиране. Бяхме извикани от ДИК (Държавна инспекция по корабоплавана) - Варна. Тогава се случи най-грозната случка в борбата за налагане предимствата на автономната леководолазна техника пред остаряващата техника на средните водолази. Бяхме натоварили вече на определения катер, леководолазните апарати, костюми и оборудване, фотобокс, кинобокс за камерата „Адмира 16“, конструиран от нашите колеги Веселин Недев и Ангел Златанов, и чакаме високопоставени лица от Министерството на транспорта и служители от ДИК. Чакахме час, чакахме два ... най-после дойде служител от ДИК и каза, че се отказват от услугите ни...
Каква дивотия! През февруари Щабът на ВМС ни гласува доверие, като ни включи в търсенето на кораба, а през юни - при несравнимо по-благоприятни условия, ДИК не желаят нашето сътрудничество? По-късно хазяинът на кьошка/вила „Весела“ (на името на майка му), в който живеехме в квартал „Рупи“, капитан Веселин Георгиев - Фоса, назначен за капитан-експерт по разследването на причините за потъването на м/к „Галата“, ми разказа какво бе станало. Колегите ни, средните водолази, които инж. Антон Беджев наричаше „телефонни будки“, са ни скроили този номер. Като научили, че ние ще обследваме потъналия кораб казали: „Леководолазите ли? Те ще се издавят там! Не ги вземайте!“
После (корабът вече беше изваден на док и огледан) попитах Фоса за причините за потъването. Той много мрачен и порядъчно почерпен ми каза само: „Издавили са се като пилци!“

Траян ТРАЯНОВ
Модел на м/к „Галата“, собственост на Регионалния исторически музей - Варна.