НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ОБЕЩАНИЯТА
Един корабен зевзек непрекъснато ни съветваше спокойно да обещаваме дори, че ще седнем по гол гъз върху таралеж, ако е изпълнено едно от следните условия: таралежът е бръснат, гъзът е чужд, или - по заповед на Партията.
Виден наш политик за дългогодишното си пребиваване във властта успя да научи една единствена чужда дума - конграчулейшън. Той не изпълни нито едно от обещанията си, защото непрекъснато получаваше конграчулейшънс и така и не успя да проумее, че цивилизованият Запад никога няма да му каже „шейм он ю“, дори когато наистина си го е заслужил, а по - скоро ще чуе „шейм он ми“, както е прието в правовите и културни държави. Как не се намери един смел, но и умен човек у нас, да се провикне „шейм он ю“, докато слушахме безумните обещания на този самозабравил се човек...
Единствен приятелят ми, морякът Валентин Димитров, нарече подкупът с обещания „висша форма на корупция“, ама кой да го чуе. Мъча се да разбера Вальо от моя гледна точка: Как да корумпираш с обещания моряците на кораба, като после няма къде да се скриеш. При нас по корабите, парламент, министерства, президентство, средства за информация, съд и прокуратура - всичко е разположено на сто квадратни метра площ, а министрите, президентите, магистратите и директорите бачкат рамо да рамо с теб, ядат същата храна и търпят същите несгоди. На кораба няма резиденции, частни вили, слугински медии и къщи за гости.
Атанас Николов от Клуба на корабните механици много харесва руската дума „абешчальшчик“. Тя си е и за харесване, но с Наско сме се чудили защо думата няма женски род. Дали защото жените никога не дават лъжливи обещания (да, бе!), или затова, че мъжете винаги лъжат. Тази дума секретарят на Клуба е чул в порт Иличовск, докато е плавал на кораб „Васил Априлов“, и аз справедливо предположих, че най-вероятно моряците от този кораб са били много щедри на фалшиви обещания, но Наско отрича...
Машинният боцман на стария „Богдан“ бе близък познат с ждановската тиходайка (ръка не ми дава да изпиша - проститутка) с „позивни“ Галка Трагикомедията. Боцманът, който имаше гръмка, засукана, та чак огнена фамилия, бе казал на въпросната ... Галина, че е журналист, като обещал, че ще напише в голям вестник за нея, задето тя била горещ фен на театъра, което си личи от прякора й. Тя наистина поработвала нещо свързано с хигиената в местния театър и на два пъти бе подарила на боцмана билети: първият път - за шумен гастрол, вторият - за локална постановка по сензационна книга. Нашият човек естествено нямаше никакво намерение да си губи времето с глупости и ми подари билетите.
Постановката се казваше „Дата Туташхиа“ и не бе лоша, а гастролиращият актьор направо ме изуми с играта си. Години по-късно името му стана световно известно, както и заглавието на местната постановка. Това донякъде обяснява мъжкия род на „абешчальшчик“, защото нищо от обещанията на боцмана с красива (та чак огнена) фамилия не се сбъдна, а благодарение на Галка Трагикомедията опознах бъдещите световни звезди Олег Басилашвили и Чабуа Амираджиби. „Колежките“ на тази Галка освен със смешния прякор я наричаха и „артистката от изгорелия театър“. Изглежда завиждаха за познанствата й с актьори, режисьори, билетопродавачи и „чуждестранни журналисти“...
Тогава бях трети механик на „Богдан“ и е възможно боцманът и да е пописвал за местната преса. Той дори имаше от онези продълговати журналистически чанти, но трябва да призная, че не бе изпълнил нито едно от обещанията си дори към членовете на екипажа, камо ли към някаква ждановска ... тиходайка. Галка бях виждал само от разстояние, но тя ни бе дала билети не за „Млада гвардия“ и „Великият октомври“, а за спектакли на талантливи бъдещи звезди. Боцманът пък се отказа от моряклъка и дълго го срещах по улиците на Бургас, преметнал продълговатата кожена чанта през рамо.
А за да не кажете, че обвинявам в нещо българското морячество, ще ви светна, че великолепният главен механик, тогава още електро-такъв, Павката Лудия, бе купил на същата Галка жива крава от пазара, без да й обещава предварително каквото и да било. Той бил гост на Трагикомедията и когато отказал да пие рано сутринта традиционно предложената водка, се оказало, че в къщата няма и грам от любимото му мляко. За щастие домът на девойката бил с двор, Павката прескочил до пазара и се върнал с жива крава. Историята ми я разказа същият онзи боцман с продълговатата кожена чанта, с цел да представи Лудия Павка като наивен изпълнител на недадени и непоискани обещания, но си мисля, че причината бе най-обикновена ревност.

„Васил Априлов“ пристига във Варна-изток, натоварен не с обещания, а с реални стоки от Иличевск, 1976 г.
Екипажът на „Васил Априлов“ изпълнява обещанието си през 1986 г. да стане кораб с гарантирана територия на качеството и е награден от СО „Воден транспорт“. Защо обаче присъстващите на снимката по този повод никак, ама никак не са щастливи? В средата, с мустаците, е главният механик Атанас Николов.
Космическите кучета Белка и Стрелка.
Никита Сергеевич Кукурузник.
1986 г., на мостика на „Васил Априлов“. Вляво е капитанът Йордан Йорданов, а вдясно - главният механик Атанас Николов. В средата най-вероятно е вуйчо - човекът, отговарящ за обещанията.
Олег Басилашвили.
Чабуа Амираджиби - писател и човек, който държи на думата си!
Катрин Панкол.
Сещам се за още една „красива“ руска дума, която е следващата по степен след абешчальшчик. Думата е „засранец“ и някой може да каже, че си имаме равностойна българска такава - „посерко“, но не мисля, че е така. И като сме тръгнали с рускоезичните чуждици ще ви пробутам още една. Тя пак ми е от Наско Николов и изразява деликатното чувство, което изпитваме, когато даваме неизпълними обещания. Думата е „напрежонка“ и освен, че е красива, е доказателство, че българското морячество разбира от етимология, за което вече съм ви разказвал.
С интересен абешчальшчик се срещнах при смяната на екипажа на бразилския кораб „Мария Оксилиадора“. Колегата, когото смених, бе широко усмихнат филипинец с малко нелогично (поне за мен) поведение. Стори ми се доста странна безпричинната веселост на този човек. Споделих това с филипинските мотористи, но и те изпаднаха в същото „долче фарниенте“, когато стана дума за бившия им шеф. Оказа се, че този весел и очевидно смотан човек съвсем официално е превърнал ироничната руска дума в смисъл на живота си. Цяла година корабът поддържал чартър Южна Америка - Индонезийския архипелаг, като пристанищата непрекъснато се повтаряли, а продължителността на филипинския контракт бе 24 месеца! Във всеки порт немладият главен механик се запознавал с бедна девойка, като й обещавал, че ще се ожени за нея. В този край на света женитбата с улегнал главен механик си е направо шестица от тотото и нашият човек бил радушно  и щедро посрещан от семействата на бъдещите булки. Така и не разбрах защо толкова го харесваха филипинците, но тъй като смяната са проточи няколко дни, успях да попитам тариката дали не изпитва угризения. „Да обещаеш и да се ожениш са две различни неща“ ми отговори човечеца и аз бях принуден да замълча.
Онзи „виден политик“ от началото на текста на няколко пъти обеща да построи магистрала „Хемус“ за нас - варненци, но както казваше филипинеца „да обещаеш и да построиш са различни нища“...
Преди време обещах на другия Наско (от „Морски вестник“) да напиша 250 есета. Хем числото е хубаво, хем не е баш юбилейно. Дължа да отбележа, че д-р Ат. Панайотов нищо не ми е обещавал, но това не означава, че няма да ги напиша! Нито пък, че той ще ги публикува. На Наско Николов от Клуба ще кажа, че есетата вече са написани (в главата ми), така че няма никакъв шанс да ни нарече абешчалшчици.
За едно необичайно обещание искам да ти разкажа, Читателю. Катрин Панкол е между най-известните и продавани днес автори. В заглавията на най-успешните й книги „присъстват“ крокодили, костенурки, катерички и други животни. Запленен от нейното творчество бил и съветският ръководител Никита Хрушчов. При срещата си с нея той толкова се вдъхновил, че обещал да й подари куче, което е летяло в космоса. За разлика от бургаския тарикат с онази чанта, Никита Сергеевич наистина дал на Катрин такова куче. Тук боцманът може да се обади, че за разлика от него, Хрушчов е бил късметлия, защото знаменитата Стрелка скоро след завръщането си от космоса, става многодетна майка. Само, че от това котило той подарява куче на Джаки Кенеди, а не на Панкол. Ясно е, че абешчалшчик не подхожда на Хрушчов, пък и руснаците отдавна го бяха кръстили Кукурузник, заради безумните му обещания да ги изхрани с царевица!
Помните ли култовия лаф от „Куче в чекмедже“? ТАТЕ КАЗА, ЧЕ ЩЕ МИ КУПИ КОЛЕЛО, АМА ДРУГ ПЪТ.
Изключителни абешчалчици се оказаха българските лекари с власт по време на пандемията Ковид 19. Те неочаквано ни обещаваха, че „голяма умирачка ще падне“, „без нас сте мъртви“, „ще настъпите мотиката“ и прочее ужаси. Затова ще им предложа едно далеч по-хуманно и подходящо за униформите, чиновете и професията им обещание:
ТЕЖКО В ЛЕЧЕНИЕТО - ЛЕКО В РАЯ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк