НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРЕПОСТТА КАЛИАКРА ВЪРХУ РИСУНКА НА ЖУЛ ЛОРАН ОТ 1846 ГОДИНА
Ксавие Омер дьо Ел (Xavier Hommaire de Hell) [1], френски инженер, геолог и географ, натоварен с научна мисия от френското правителство, преминал през октомври 1846 г. на път от Константинопол (Истанбул) през Варна за Галац и Яш. В експедицията си той е придружаван от художника Жул Лоран (Jules-Joseph-Augustin Laurens) [2], който прави над хиляда рисунки (една от тях и на крепостта Калиакра) [3].
Част от пътните записки на Ксавие Омер дьо Ел от 1846 г. са публикувани през 1853 г. от френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (L'Illustration, Journal Universel), придружени с гравюри на художника Жул Лоран. В четвъртата част на тези записки, публикувани на 3 септември 1853 г., със заглавие „Екскурзия до северните брегове на Черно море“, Дьо Ел пише и за крепостта Калиакра [4].
„Тъй като времето стана наистина много лошо, за да продължим пътуването си по море, аз уредих сметката с нашите гръцки гребци и ние потеглихме от Варна на 6 октомври с два коня и една старинна араба (нещо като двуколка) под водачеството на един правителствен гаваш и един стар арабаджия - и двамата истински еничари“ [5].
По-нататък в бележките си Дьо Ел пише:
„В едно малко село наехме коне, за да отидем да посетим генуезката крепост в Калагрия. Тя се издига забележително на края на един нос, чиито варовити стръмни склонове са мъчнодостъпни. Цитаделата особено, кацнала на върха на носа, е като че ли отделена от брега, с който все пак се свързва от линия стени, защитени с две кули. Срещу портата има втора стена с бойници. Вътре сред всякакви безформени отломъци се виждат куполът на турска баня и много кладенци, издълбани в скалата. Забелязах четири, сред които един, иззидан, достига до голяма дълбочина. На хвърлен в него камък са необходими пет секунди, за да стигне дъното. От двете страни на една порта са поставени два барелефа: единият е на воюващ конник, а другият на мъж, държащ за повод животно, чийто вид е трудно да се определи [6]. Императорският орел на Късната империя също е изобразен на фасадата.
Тази кратка разходка за малко не излезе скъпо на господин Лоран, чийто твърде капризен кон, отклонявайки се опасно от пътеката над пропастта, го принуди да го остави сам да се върне в конюшнята“ [7]. …

Пълния текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

Jules-Joseph-Augustin Laurens.
Jules Laurens - Kalagriah, chateau genois. 7 aout 1846.