НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВЕЛИКИТЕ
Сигурно сте забелязали, че имената на почти всички велики българи са били изписвани гордо по корпусите на родните кораби: Левски, Ботев, Вазов, Раковски, Бенковски, Смирненски, Вапцаров, та чак до Антон Прудкин, за който само Нептун знае колко е българин, и „Петимата от РМС“, който поради невъзможното произнасяне, превод и спелуване, бяхме прекръстили на „Файв терористен“ и „ЕвтимАта“. 
Не помня социалистическите ни моряци от ВМФ да са  кръщавали шумно свой голям и популярен кораб на велик човек. Идва ми на ум само „Георги Димитров“, но там ударението падаше върху ескадрения миноносец, а не величаеше вожда и учителя.
Военните кораби обикновено разпознавахме по абревиатури и номера. Имена имаха стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“, а винаги бе приятно да си спомним и да не забравяме „Храбри“, „Шумни“, „Летящи“, „Строги“ от преди 110 години, и последвалите ги „Безстрашни“, „Напористи“, „Бдителни“!!! Това звучеше по мъжки красиво, но и уважително към миналото! Каква гордост и красота имаше в имената на българските военни кораби! Гледам, че традицията с тези имена продължава.
Винаги съм се възхищавал на сполучливите имена на корабите от българския ВМФ. Затова с изненада прочетох, че най-новият военен научноизследователски кораб щял да се казва „Свети свети Кирил и Методий“. Не може да се отрече кураж на военните моряци! Елементарната маркетингова логика повелява като за начало изборът да почне от велик морски командир или любим даскал от Морското, поне за този кораб. Името на солунските братя ми се чини малко „тежичко“ за кораба, но се надявах поне постройката и оборудването му да са от най-високо качество.
В самото начало на този текст трябва да призная какво чувствам: добър край не ни чака! То е защото някои морски началници побързаха да се изложат. За мен е повече от ясно, че това име няма да остане, но биографията на плавателния съд вече е очернена. В морската традиция дори само като не се счупи бутилката шампанско в борда, се счита лоша поличба, какво остава за грешка с името...
Впрочем, видяхте ли подписа на споменатия в статията на Ат. Панайотов мичман върху картичката? Нека не се заблуждаваме - умни моряци е имало и преди повече от сто години, и това ни задължава да сме особено отговорни и взискателни днес.
Знаете ли, невероятният подпис и скромното „мичм Зидаров“ поставени върху великолепната картичка, вероятно получена след направено дарение за построяване на учебен кораб преди сто години, може би щях да подмина, ако не бе поместената по-долу снимка. На нея актуални морски и научни дейци получават не дарения, а звания! От текста се вижда, че те вече си имат барем по пет от най-високите такива в България. Нямам нищо против мъжете на снимката, но за мен великият е мичманът, който има само едно „мичм“ пред името си, първата му медийна изява е посмъртна, но в точния момент, благодарение на д-р Панайотов, докато мъжете от снимката от години са непрекъснато по всички вестници и телевизии.
Тук се сещам, че нещо не е както трябва. Защо измисляме име на кораб, за който не знаем почти нищо? Защо начело на идеята стоят хора и институции, които не са свързани с навигация и експлоатация на кораби? Май пак ни вземат за канарчета (салаги)!
Името не прави кораба, момчета! Моряците го правят, а като гледам цената, на която ще го купите, той (всъщност - ТЯ) или не става за суровия район на плаване, или е толкова стар, че ще е по-добре да не качваме морската ни младост на него. Да не забравяме, че изхвърленият „Академик“ е на 44.
И кой ви излъга, че Българския антарктически институт, Софийския Университет, Българската Православна Църква и дори любимото Морско училище, могат да избират, купуват, стопанисват и експлоатират какъвто и да е кораб. Толкова трудно ли беше да попитате поне хора като Стоян и Орлин, но не за името, а какъв да е кораба, как, от кого и за колко да го купите? Тези момчета цял живот са управлявали, менажирали, поддържали, строили, купували и ремонтирали кораби. Или това щеше да помрачи ореола на вашата слава и величие? Не за пръв път „поучавам“ изброените по-горе институции и съм сигурен, че пак няма да ме чуят (прочетат). Те отдавна престанаха да чуват невървежните идеалисти, специалисти и професионалисти, особено онези, които нямат титли, звания и постове пред името си, но защо начетените, опитни и умни моряци мълчат?   
Пак ще го напиша: Разговорът за този пръв по ранг, вид и клас кораб в родното корабоплаване, трябва да започне от качествата и характеристиките му, а не от името, консорциумите, титлите и усвояването на европейски пари.
Сигурен съм, че никой български моряк не може да се мери с ордените, званията и титлите на Христо Пимпирев, но ще го помоля да спре да говори глупости, защото още когато той беше малко момче, българските моряци, с български кораби посещаваха Пунта Аренас и Ушуая, пресичаха и Магелановия, и Дрейк покрай Хорн. И така, както никой моряк не би си позволил да дава оценка на научните му изследвания, нека и той не оценява труда на българското морячество по географска, професионална, национална и световна значимост, защото е ясно, че няма никакво понятие за това. А нашият коскоджамити адмирал да не стои и мълчи до него, а да му каже, че не само антарктиците, но и „ний (моряците) сме дали нещо на света“...
Дано се окажа лош пророк, но като гледам как тръгна цялата идея, ще си позволя да споделя моята прогноза за бъдещето на българския военен научноизследователски кораб. Скоро той ще се окаже пренает от чужда компания, ситуирана на несъществуващ адрес на малко островче. После в морския екипаж ще се появят само руски и украински моряци, после ще започнат проблеми със заплатите, оборудването и снабдяването, като непрекъснато за виновници ще се набедяват спонсори, верига от наематели и спрени европейски програми. Това вече го видяхме и преживяхме няколкократно!  
Колегите от Българския ВМФ дали помнят как завърши едно подобно тяхно приключение с плаването на ЕМ „Г. Димитров“ до Албания от преди повече от 60 години. Случаят се преподаваше в Морското от самите участници в това плаване и съм изумен от сходствата с бъдещото плаване на „Св. св. Кирил и Методий“. Същата липса на професионализъм, знания и опит, същите патриотарски лозунги и пози, и същото нехайство за човешкия живот. Аз съм моряк от друг флот и си позволявам да кажа, че няма нищо общо между плаването в близките нам морета и това в Южния океан. При това разликата е много по-голяма от тази в солеността на Черно и Средиземно море! 
А какво да кажа за целокупната морска общност, която от десетилетия гледа безумията в националната морска политика. Не е ли време дружно да извикаме като в оня любим български филм: Стига простотии бе, колеги!  
Ако трябва все пак да кажа моето мнение - ВАПЦАРОВ е добра идея, но и славните военноморските командири - също! На един моряк никога, дори само от уважение към великите, не би му дошло на ум името на създателите на азбуката, а ние, търговските моряци, между нас си щяхме да наречем кораба „Хитър Петър“, защото военната служба там няма да е от най-суровите, на борда ще има и девойки и ще се плава до екзотични пристанища и райони.
А ако ще робуваме на родната политика, то би могло да кръстим кораба „Велика България“, или най - добре - „България на всички морета, океани и полюси“.
Накрая, вече за кой ли, но не за последен път - един непоискан съвет: ДОБРЕ БИ БИЛО ДА КРЪЩАВАМЕ КОРАБИТЕ СИ В МОРЕТО, А НЕ В СОФИЯ, така както лентите на ски шанците ги режат на Витоша, а не на Варненския плаж. Само преди дни на същия този плаж гледах европейското по плажен хандбал и въпреки отсъствието на медиен шум, видни учени, политици и спортисти, се почувствах горд с пясъчната ивица, морето и Родината си!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Още по темата в „Морски вестник
“: 4 юли 2021 г. Идеята да имаме военен кораб с името „Св. Св. Кирил и Методий“ не е нова!

Във фонда на Военноморския музей е запазена снимка тип „пощенска картичка“, собственост на мичман ІІ ранг (дн. лейтенант) Димитър Г. Зидаров, получил това звание през 1923 г. Публикуваното изображение е разпространявано при събирането на средства за фонда „Св. Св. Кирил и Методий“.