НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КРАСОТАТА
През 2007-а на м/к „Балкан“ срещам моя стар авер Янчо Костов. С него цяла година изкарахме на стария „Вихрен“ в далечната 1975-а. Външно не сме се променили много (по наше мнение), но „интелектуално“ много сме израснали. Аз вече съм се научил да рисувам икони, а Янчо - да плете арт макраме. В момента той майстори корабен винт (!) с любимата си техника, а във всичките му произведения „присъстват“ българското и европейското знаме. Екипажът се интересува от творбите ни, това ни ласкае и ние най-често ги подаряваме на някой от моряците. Той, естествено, черпи и от пийване на пийване се оформя група, която наричаме Клуб на Културните Дейци.
Никой не се напива на събиранията (ти да видиш!) и ние обикновено обсъждаме янчовите творби. Всички много харесват идеята със знамената, но млъкват, когато заговарям за абстрактната красота във въжените символи. И тъй като не пием много, моряците са съсредоточени върху мезетата. Четвъртият механик Ники Златев е подквасил двайсе кила от полагаемото ни се в машината прясно мляко по охрана на труда, темперирал го е по специална програма и е получил прекрасен йогурт. После го е прецедил, омешал с кисели краставички и подправил ... Красота!
Пламен Георгиев пък е корабен дърводелец, но в предишния си живот е бил ... пожарникар. Отначало му викахме Пожарната, но после минахме на Стоишейсе. Красота! Екипажът толкова радушно прие прякора на момчето, че забрави куриоза с присъствието на пламък в името на човек, който гаси пожари.
Краси Койчев - трети механик, е бил граничар! На едно събиране на Клуба той разказа как си прострелял крака със служебния пистолет. Тъща му рекла „наздраве!“, точно когато чистел въпросния пистолет и ... Красота! Краси протестира против всичко и всички. Без злоба и лични чувства, затова го наричам Бунтовникбезкауза, но моряците са твърде млади, за да знаят кой е красавецът Джеймс Дийн.
Златев е бил милиционер във Варненския затвор и се опитва да разказва истории от панделата, но всички му напомнят да се съсредоточи върху „Снежанка“...
Преди десетина години лично ме покани в кабинета си варненският кмет по културата. Не знаех какъв е повода, загледах се в картините по стените и веднага му казах, че са зле подбрани, а рамките - направо ужасни. Кметът се оправда, че всичко е заварено положение, а аз замълчах, но беше ясно, че кабинет с такъв ресор (извинявам се за грозната дума) не може да търпи това безкултурие по стените. Човекът ме помоли за съдействие по реализацията на един проект за скулптурна група на морския бряг. Митко Трайчев ми бе казал добри думи за организаторските качества на този кмет, а трябваше ли да му казвам, че ако си бе направил труда да прочете дискусията по спорния проект, щеше да знае, че аз съм единственият подкрепил идеята за двете деца, които чакат моряка, седнали на красив бял куб.
Актуална днес е новата партия, която ще ни управлява. С тези ми е лесно - не ги харесвам от самата им поява преди много години. Мисля, че са са грозни и песните, и поведението, и езика, и визията им. Някои от вас няма да се съгласят с мен, но нека погледнем последното им творение - партийното им лого. НЯМА ТАКАВА ГРОЗОТИЯ в родната арт история! Откъде намериха този шрифт, а ако сами са го измислили, така ли  никой не се подразни от очевадната несъразмерност и неестетичност на буквите. Или са бързали? Ние да вземем властта, пък тогава ще мислим за красота и естетика. Дори облата глаголица е по-красива от това шрифтово недоразумение, да не говорим, че спокойно, успешно и безплатно можеха да ползват прекрасните „патриотични“ букви на Иван Кьосев и Борис Ангелушев.
Може моето заяждане да ви се стори дребнаво, но аз вярвам, че тези хора така и ще ни управляват: некултурно, некомпетентно, през пръсти и напук! Има нещо дежа вю в тази история. И сегашният, и бъдещият държавен и партиен лидер много се възхищават на университетски дипломи и знаене на чужди езици. Това е някакъв комплекс, който те си избиват на гърба на „простия“ народ, който и езици знае, и с диплом може да се сдобие, но трепери на шофьорския изпит.
Въпросът за красотата на логото наистина не е особено значим, като се има предвид, че изработването на сносна визия струва смешни пари. Поръчвал съм и съм плащал за такава услуга, макар, че и сам бих се справил някак си, защото винаги съм вярвал, че въпросите за красотата, граматиката и честността не подлежат на обсъждане и пазарлък. Забелязваш ли, Читателю, че пиша само за букви и песни, но сега ще добавя, че и малко култура няма да навреди на първите хора в държавата!
Няма да коментирам салатиерата, която оформя гореспоменатото лого - твърде лесно и очевидно е. Може би новият месия си мисли, че каквото и лого да ни предложи, ние ще го харесаме. Бързо се учат новите месии. Предишният направо ни каза, че и магаре да предложи за кандидат, ще го изберем. То ако алтернативата е „от същото“ - нищо чудно магарето да спечели и без купуване на гласове...
И понеже ви предупредих, че разбирам само от картини, книги и рок, ще ви разкажа една история от 1962-а. Тогава никому неизвестната група Битълс отиде в Парлафон за първи запис. Посрещна ги великият продуцент Джордж Мартин:
- Заповядайте, момчета и се приготвяйте, а ако има нещо в студиото, което не ви харесва - кажете.
- Като за начало, не ми харесва вратовръзката ти - чу се гласът на 19 годишния Джордж Харисън.
Тогава думите му прозвучаха нелепо, но днес Харисън е признат музикален и духовен гений. Без никакви дипломи и чужди езици. Просто е разбирал от красота!
А какво да кажем за Достоевски, който ни завеща „Красотата ще спаси света“. Да изписвам ли кой е Фьодор Михайлович днес? И Чехов ще припомня - всичко у човека трябва да е красиво. Предполагам - и логото...

Бяла красота в Азов гьол (поглед към главната палуба на един от големите „японци“).
Чори ще слезе с хаспела, за да даде начало на футболния мач от 1969-а.
Джон Ленън.
Гледната точка на моряка Методи Жабов по темата „Морякът и красотата“, 1985 г.
Джеймс Дийн.
Елвис Пресли - „Затворнически рок“.
Харисън от времето, когато не хареса вратовръзката на Мартин.
Толкова красоти пропуснах в това есе. Красивите жени (рай за очите, ад за душата и чистилище за джоба), невероятните корабни машини, големите и малките „японци“. Харесвам старите кораби  и в това няма нищо романтично. Те просто миришат омайно и са толкова красиви...
По време на световната рок експлозия, за мен нямаше по-красиви от звездите на тази музика. През 1974-а на улицата във Варна срещнах моя градски Чори - луд рок фен и непредсказуем моряк от „четворките“ на Ганчо Денев. Той тъкмо си бе излежал присъдата за наркотрафик в Гибралтарския пандиз. Казах му, че изглежда чудесно, почти като Пресли в джейлхаус рок, а той все в този тон отвърна, че съм същи Джон Ленън с телените кръгли очилца, дълга коса и оръфани джинсови дрешки. Само да знаеше Чори колко съм си мечтал за тези цайси, за прическата на Джим Морисън, за джинсите на Харисън, за полуботушките на Битълс, за шарените ризи на Хендрикс. Сдобивал съм се едно по едно с тези, а и с други мечтани атрибути от рок красотата. Всичко това някак си ме смиряваше, дори ме правеше щастлив.
Често си мисля за красотата от рок епохата и моите мечти. Тези неща  още ме вълнуват, а музиката все така слушам и харесвам. Разликата е, че вече зная: Тогава  съм бил красив точно като моите кумири, а мечтите и стремежите ми дори са били предимство и различен вид красота.
Днес е красиво да облечеш ти шърт с лице на политически началник. И то - актуален такъв! Чак такава любов ми идва в повече. Тя предполага „за и против“, противопоставяне и омраза. Аз и фланелка с Че Гевара не съм носил. Такива хора са били и вдъхновение, но и нещастие за част от човечеството, докато музикантите винаги са украсявали живота на феновете си, без да унижават или наказват останалите. Сигурен съм, че днешните фенове не осъзнават докъде води преклонението пред красотата на политическото господство. Терор, мрак(обесие), нищета, страдания, страх и смърт - това е резултатът от този култ. Имах нещастието да наблюдавам всичко това през първите 45 години от живота си.
Оня Златев (майсторът на снежанката) към края на контракта, когато свърши прясното мляко, успя да подкваси и млякото на прах, а новополучената снежанка бе истински кулинарен шедьовър. КРАСОТА!
Моят татко, още докато бил ученик си зашивал джобовете на панталоните, за да се отучи да държи ръцете си там. В резултат ръцете му мръзнели през зимата, но той наистина бе красив и достоен мъж. Днес първите мъже на държавата си държат ръцете не само в джобовете, но и на по-неприлични места...
И до днес помня една карикатура от вестник „Стършел“ от преди повече от 60 години. Тогава красота в живота ни нямаше, а за по-сигурно бяха я забранили, затова умният вестник бе възпял разрешената грозота: Купувач гледа недоверчиво шишета с алкохол, а продавачът му казва: НЕ ГЛЕДАЙ, ЧЕ БУТИЛКИТЕ СА ГРОЗНИ, ДА ЗНАЕШ ВИНОТО ВЪТРЕ КАКЪВ БОКЛУК Е...

Сл. ПЕШКОВ - моряк