НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЛЮБАРОВ
В последните години у нас се появиха доста художници - наивисти, преди всичко - министри и артисти. Все видни хора! Те дори твърдят, че картините им се купуват, но на мен не ми е ясно ЗАЩО. Дали заради качеството на творбите, или заради властта на авторите. Изключение правят Неве и Зуека, чиито картини харесвам. Може би защото са „морски“ хора ...
За пръв път видях картина на Владимир  Любаров през 2001-а в Санкт Петербург. Бях в луксозния офис на новоруски индустриалец, който ремонтираше кораб „Сакар“. И там, както и у нас, богатите хора колекционираха изкуство. Отдавна имам слабост към примитивното или наивно изкуство, което някои прикачват дори към импресионизма. Затова картината от стената в онзи офис направо ме замая, но не посмях да попитам за автора, за да не се изложа. Това можеше да е картина и на митничаря Русо, Шагал или поне - Пиросмани, защото руските богаташи имаха достатъчно пари да си купуват дори тези велики майстори.
В наши дни с помощта на Интернет открих невероятния полуфантастичен свят на художника Владимир Семьонович Любаров, който се оказа мой съвременник, много популярен в Русия. През 1992 г. Любаров изоставя удобния си живот на успешен московски художник и купува малка къща в забутаното провинциално село Перемилово. Тук, на спокойствие, той започва да рисува своите съселяни и не след дълго го канят за изложби в Белгия, Германия, Франция и Швейцария. Няколко години по-късно идва и огромният успех в собствената му родина. Трябва ли да ви казвам, че художникът вече е чудовищно популярен както в Русия, така и по широкия свят. Той дори написа книги, илюстрирани от него, записа песни, а в Санкт Петербург и Ярославл цяла година се игра фентъзи спектакъл, създаден по неговите картини.
Стоя пред картините на Любаров и не мога да им се нагледам: „Адажио“ - на брега на реката са съселяните на Володя от Перемилово. Яки лелки играят балет, не липсват и мъже махмурлии, русалки и ангели - всичките с наднормено тегло, а някои са и леко пияни. Нищо от „новото“ време не присъства в картините, няма лъскави джаджи, луксозни ястия и напитки. Перемиловци предпочитат танците, включително и с русалки, еротичното усамотяване по двойки на най-неочаквани места, всичко това стоплено от влюбената душа на художника. И как си приличат перемиловци с малакутловчани!  Дългогодишният им комунистически живот ги е направил ниски и некрасиви, а очите им - празни и безжизнени, но скоро картините се изпълват с радост и веселие. В „Хор“ пеят все същите селски лелки: няма интелигентност и душа в хористките, но самата картина има душа, а това е най-важно и то се усеща в любовта и нежно-лукавото умиление, с което е рисувал художникът. В рая наречен Перемилово може да дойде всеки: да седне на брега на реката, да разстеля месалчето с евтини мезета (приятелят ми Къки им викаше „прости селски манджици“) и да погледне на света с промити от суета очи! Една от сериите на Любаров мога по малакутловски да нарека „Пояжбина“.
Хранителните натюрморти не предизвикват слюнкоотделяне у зрителя, те са точно обратното на модните телевизионни кулинарни шоута, защото на масата, на месалчето или просто на вестника, е видна личната история на персонажите. По напитките и храните можем да разберем и съдбата на героите от картините!
Изумен съм и от огромната продуктивност на този художник. Картините му са хиляди, толкова са и техните герои - хора с различна кръв и вероизповедание: руснаци, евреи, кавказци, а времето като че ли е застинало по волята на художника. Зрителят става неволен участник в мръсните пазари, провинциалните автогари и паркове с простодушни лелки и чичковци, изтрезняващи мъже и голи жени с бедра като диреци, а до тях - все така яки русалки и ангели, понякога дори подпийнали…
Не знам защо, но Любаров често рисува моряци! Своите съселяни художникът рисува и с любов, и с насмешка, но към нас моряците, от картините струи уважение, любопитство, та чак възхищение!
Вече сравних този художник с Митничаря Русо, Шагал и Нико Пиросмани, но в картините му виждам и Бош, и Бройгел, а и Н. В. Гогол! Погледай и ти, Читателю. Може и още неща да видиш!
Нека да уточня, че всички моряци, които рисуваха по корабите, бяха наивисти. Такъв бе и капитан Буги, който наричаше стила си бугизъм. Картините, създадени от моряците Тото, Зъбата, Томата и Василковски обаче си бяха направо академични и БМФ с право може да се гордее и популяризира тяхното творчество. Наивистите пък ще оставим на „Морски вестник“ и паметливите моряци!
Сл. ПЕШКОВ - моряк

Крайморска романтика.
Адажио.
Бардак. Колеги в типична обстановка...
За вас - хапване, за нас - МЕЗЕ!
Танци - манци.
Хор.
Мона Лиза. Подходящо име за жена - морячка...
Пак сме център на внимание!