НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ В ПРЕКРАСНИЯТ И ГНЕВЕН СВЯТ
Всичко започна с Иван Добрев - константно гневен чешит и неординарен курсант, мой съвипускник и приятел. През 1968 г. той ме упъти да прочета неугледна и никому неизвестна книга от училищната библиотека на ВНВМУ, при това - от съветски автор. Голям срам за яростен фен на рока и западните кримки, какъвто бях още тогава.
Малко е да се каже, че „В прекрасния и гневен свят“ на Андрей Платонов се оказа прекрасна книга. Това четиво промени литературния ми вкус и всичко, което мислех, че зная за книгите, а вече знаех доста за тях. Петнадесет години по-рано бях прочел книга на Джеймс Оливър КърВуд (така го бяха изписали на корицата) и мигновено го бях поставил на литературния връх. През 1958-а една малка книжка на Славчо Чернишев за пръв път ми заговори с езика на улицата за нещата, които ме вълнуваха и адашът мигом измести американеца от призовото място. С Платонов нещата стояха по-иначе. Невъзможно бе да го включа в класация или в какъвто и да е литературен стил. Още не бях даврандисал от Платонов, когато друг съветски (пак срам!) автор ми отнесе главата и то - все от училищната библиотека. Книгата бе „Златната роза“ и не можех да й се нарадвам. Реших да споделя възхищението си със седящите на съседните чинове курсанти и тогава един от тях каза, че е авер на автора!
Момчето се казваше Коста Николов Атанасов, ние му викахме Котика, а каяците като мен го зовяхме дори Кутийчо, защото бе много слаб. Освен хърба, Коцето бе много скромен, тих и прилежен курсант. Близкото му познанство с Константин Георгиевич Паустовски - автор на „Златната роза“, Котика обясни с факта, че великият писател прекарвал много време заедно със семейството си в съседство с дома на съвипускника ми в Созопол. 
Тогава нe се сетих, че Коцето и Паустовски са адаши. Прочел съм де що има книга на руския писател и знам, че като малък са му викали Костик, а на моя авер - Котик. Когато са се срещнали руснакът е бил на сегашните мои години, а като дете е мечтаел да стане морски капитан. Представям си какво е почувствал Константин Георгиевич при срещата си с моя приятел. Същото име, същите мечти, и живот на метри от морето, където е вързана собствена лодка, с която излиза в залива и лови риба, за да изхранва семейството си. Как да не станат приятели!
Реших да споделя с Котика за другите си литературни възторзи и се оказа, че адашът Чернишев не само му е авер, но и комшия в Созопол. Повече с Коста Атанасов за книги не посмях да говоря. Ами ако и Кърууд, който също е бил рибар, се окаже негов приятел?
След завършване на Училището ние двамата станахме механици в БМФ и там често плавах с хора от Созопол. Те бяха печени моряци и винаги - опитни рибари. Споменавал съм за Коцето пред Кольо Пагела, Ицо и другите созополски бараби. Те всички го познаваха, харесваха и имаха за свой човек.
При следващите ми лични срещи с Кутийчо срамежливо го подпитвах дали няма нови знаменити авери в живота му. Така разбрах, че си пие виното с Досьо Досев, реших, че това си е в реда на нещата, но когато започна да го прави с Дмитри Лихачов, му казах, че прекалява. Той се съгласи и ми показа книга от знаменития учен с лично посвещение от него. Длъжен бил да я прочете - ноблес оближ, както казват гърците...
Не твърдя, че нашият випуск целокупно си е падал по Платонов и Паустовски, но ви уверявам, че всички обичахме Коста Атанасов.
Дълги години благородно завиждах на Котика за познанствата му с велики за мен хора. Минаха години, ние поостаряхме, а аз и поумнях достатъчно, та да проумея, че не Коста Николов е избирал кой да му е авер, а ТЕ СА ИЗБИРАЛИ НЕГО.
Такъв избор бе направил (барабар с великите) и Атанас Панайотов. Да, Наско от „Морски вестник“ вероятно бе избрал да пише нещо за моя съвипускник, после бе узнал, че сме авери и ме помоли за съдействие. Това се случи преди няколко години и доктор Панайотов сигурно е останал изненадан, когато му казах, че дори нямам телефона на Котика, но е достатъчно при срещата си с него да спомене, че е авер на Славчо Пешков. Повече не сме си говорили с Наско на темата, но все още нищо не съм прочел в „Морски вестник“ по нея. Или Наско не ми се е доверил, или не ме е разбрал правилно.
Читателят не е длъжен да споделя моите тежнения, но си мисля възможно ли е Атанас Панайотов да е отишъл в Созопол, а при споменаването на името ми, моят съвипускник да е смръщил неодобрително чело...
Нашият випуск много прилича на оня Иван Добрев от първото изречение на есето. В прекрасната и гневна история на моите съвипускници има такива възходи и падения, които не успявам да си обясня. Иван Добрев, например, никога не е имал много приятели, но няколко „образа“ още от ВНВМУ, са му верни и до днес. Други момчета от време на време силно разширяват приятелските си кръгове, но аз така и не успях да се включа в нито един от тях, нито да увелича драстично броя на приятелите си. По различно време на много приятели се радваха Полендака, Йоско, Радо Енчев, Лилян, а в последно време се оказа, че и Котика се е сдобил с бая авери. Чувствам се глупаво. Тези хора никога не са били мои врагове (силно се надявам хич да няма такива сред випуска), но и в близкия ми приятелски кръг не са били. С Котика случаят е по-различен. Седяхме на два съседни чина. Той - с Пейчика, аз - с Плугчо, но чиновете ни бяха „на Калоянчев“ и „на Плугчиев“, ако разбирате какво искам да кажа. Единствената ми „заслуга“ е в завистта, която изпитвах за литературните познанства на Коста Атанасов, но за това знаеше само той и не съм сигурен дали днес още го помни. Не зная да съм извършил нещо благородно и значимо към Котика, та днес да го помоля да ме включи в актуалния списък

Приятелският кръг на Иван Добрев ...
Скаридите на випуска. Котика е горе вляво.
1969-а Котика е третият от ляво, а аз свиря Стравински на шише с ножовка...
Марлен Дитрих целува ръцете на любимия си писател Константин Паустовски.
1983 г. Главният механик Коста Николов Атанасов. Архив на „Морски вестник“.
2010 г. Главният механик Коста Атанасов.
2010-а. Доказателство, че с Котика сме авери.
И с Иван Добрев сме авери. Ники Събев е свидетел.
на своите приятели. От друга страна той е толкова добър, че кани всеки от випуска на гости в Созопол (лошо ли е!) и като нищо мога да цъфна някой ден пред вратата му, което автоматично ще ме включи в „оня списък“.
О, щях да забравя. Децата ни са авери или поне така се надявам, защото рисуваха заедно за една софийска фирма преди години. Освен това преди много години „срещнах“ малкия Котик в бургаското пристанище. Това естествено той няма как да помни, защото бе в ръцете на майка си и ревниво стискаше шарена детска играчка. Оказа се, че малкият Кутийчо не заспивал без играчката, а първата дума след събуждането му сутрин била „тлактол“... Нескопосано се опитах тогава да кажа, че и моят син си падаше по едно камионче - играчка, но пропуснах да изтананикам песента по мой текст и музика, с които приспивах и събуждах Марти. Тя бе посветена на въпросния камион и в припева се уточняваше, че е „зАлен и с лампа на върха“. Нямаше да е зле да разкажа и как моят татко сутрин и вечер сядаше край леглото ми и имитираше звука от минаващ край нас мотоциклет. Старото „Аво“ вдигаше децибели на баира пред дома ни, а после весело запърпорваше по равното.
Трябваше да кажа тогава на семейство Котици, че ние всички живеем в прекрасния и гневен свят на локомотивите, камионите, тракторите, мотоциклетите, рибарските лодки и това ни прави приятели!
Още нещо ме свързва с Котика от годините в БМФ. Някъде през 1974-а той изкара доста време на м/к „Ловеч“ с приятеля и съвипускник от навигаторите Ачо от Бургас. За този Ачо съм „най-добрият му приятел от корабите“ по думите на сина му Павчо. Често ходех да видя Ангел Димитров, докато бе жив, в дома или офиса му и той винаги с усмивка ми разказваше за приключенията им с нашия Котик по време на получаването и плаването с моя бъдещ кораб „Ловеч“. И Ачо, като целия ни випуск, бе очарован от скромността и честността на Коста Николов Атанасов.
В какъв свят живеем, Читателю! Само гневен! Защо е толкова трудно днес да кажем на старите си приятели, че ги помним и обичаме...

Надявам се „големия Котик“ да уважи гореизложените мои доводи и ме включи с предимство за стари заслуги в приятелския списък.

Сл. ПЕШКОВ - моряк