НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЗЛОТО
Илийчо Злото бе палубен моряк на стария „Руен“ и хич не беше зъл, само дето на вид бе дребен и кльощав, а прякорът му просто се бе сраснал с него и така и не го попитах откъде е тази „злоба“ в моряшкото му име. Виж, Пепи Кафасикмето бе наистина зъл огняр от същия кораб. И той бе сух, само че - висок, а на всичко отгоре и заекваше, та докато ни напсува с прякора си, трябваше да изчакваме.
Ама колко да са зли Кафасикмето и Злото? Зли бяха митничарите, вуйчовците и Биская, а тези двамата бяха авери, та чак сладури, които ни разсмиваха и развличаха.
В следващите години истинското зло приемаше различни форми и изяви, но винаги ме отвращаваше. Затова, бидейки актуален есеист (злобен майтап, Читателю!), не мога да не изкажа днешното си несъгласие със злото. Наивно си мислех, че никога няма да видя „на живо“ по-отвратително зло от комунистическото. В последните години дългогодишните управляващи ме опровергаха. За 75 години живот, не съм срещал по-злобно, пренебрежително и отвратително отношение към нас, българите. И за моя изненада участниците не бяха ония, които цял живот кълнеше моята баба, а новите демократи, членове на голяма, че и „народна“ европейска партия, признати и рекламирани от първите хора на Германия, Австрия, Франция. Нашите поне можеха да кажат на европейците, че „народняците“ не са от най-обичаните партийци в родната история. Всъщност най-добре го е казал Бай Ганьо за „и едните, и другите“...

„Вежен“ - щастливи и усмихнати са всички начело с Киро Джипа.
„Мургаш“ - пак усмихнат и ведър екипаж.
„Вола“ - от Фафана до Иванчев, всички се хилят.
„Верила“ - морско кръщение. Има и чукове, и брадви, и ножове, но са усмихнати всички.
„Кейп Бретън“ - щастливи пред Лос Анджелис.
„Мед Леричи“ - все усмивки…
Когато преди десет години бившият моряк и мой приятел Ради ми каза, че новата власт действа като истински бандит, не му повярвах. Та в тази власт бе надеждата ни, че голямото зло, наречено комунизъм, никога няма да се върне. Приятелят ми бе започнал брегови бизнес - строеше къщи и ми се оплака не от рекет и изнудване. Той сподели, че въпросната власт просто унищожава построеното от него. По същото време арендаторите на земята ми се оправдаваха, че арендата е нищожна защото управляващите официално ограбват спечеленото от земеделските кооперации. Пак не повярвах и на Радко, и на арендаторите, защото те си бяха разбойници, макар и мои приятели, а аз имах самочувствие на бунтар и честен човек.
Мислиш ли, Читателю, че през последните години някой ми е плащал дори и стотинка за това, че ползва земята ми, колкото и малка да е тя? Позна! Дори няма да се учудя ако изведнъж се окаже, че вече не съм собственик на тази земя...
После в Клуба и Асоциацията при нас идваха моряци и техни близки, които се кълняха, че политическата власт е рекетьор, наркопласьор и изнудвач. Бързах да ги прекъсвам с оправданието, че съсловните организации с политика не се занимават, но някои от техните истории си припомних, защото неотдавна подобни неща се заговориха в публичното пространство, колкото и несвободно да е то. Мисля, че ние постоянно подценяваме злото, особено ако не ни засяга лично!
През 2007-а се срещнах с непобедимото и безмилостно зло, наречено НАП. Националната Агенция за Приходите бе решила най-незаконно да чопне 25 процента от кървавите пари, които успяваше да спечели българското морячество по гробниците на световното корабоплаване. В цял свят моряците плащаха символични данъци или равни на нула такива, а с държавите, за които плавахме, имаше официални споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, но иди се бори с демократичната държава РеБе! Написах статии в „Морски вестник“, организирах протести и злото се събуди: повече от шест месеца продължи „случайно“ назначената ми от НАП данъчна ревизия. Стотици страници с обяснения изписах, десетки пъти бях обиждан и заплашван в офисите на Агенцията, нямах право да напускам страната, тоест - да упражнявам професията си. Данъците не са зло, Читателю, необходимост са! Зло са държавните чиновници, които ги ползват за рекет, изнудване, лична или партийна полза!
Уважаемият Читател сигурно ще си спомни, че съм наричал бившата шефка на НАП крадлива и неумита. След цели 15 години новата изглежда по същия начин. Тя дори „активира“ (вероятно по Дънинг Крюгер) една отдавна закрита структура: Агенцията за държавни вземания. Покрай моите данъци тогава, бях разбрал и за данъчния рекет, който упражнява държавата над БМФ именно чрез тази вече закрита институция!
Когато бях малък, прогресивните сили тъкмо „окончателно и безвъзвратно“ бяха решили проблема с голямото зло, наречено монархофашизъм. За разлика от съда в Нюрнберг, нашият закон бе „Има човек - има зло“. По този закон дори се пестяха пари за християнски гробове. На властта й хареса да се бори със злото и когато свърши с фашистите, дойде ред на религията и частната собственост. Поповете бяха обявени за наркодилъри (продавачи на опиум), собствениците бяха изгонени от фабриките, селяните - от земята, а през годините за зло бяха обявявани парите, семейството, красотата, книгите и рокендрола. Минахме на купони, жените станаха общодостъпни (за партийните величия), облякоха ни с робошки, ватенки и каскети, а рока забраниха.
Мислех, че с това вече е свършено, но днес отново слушам как ще „изтребват всякаква гад“, как ще пратят зли партийни отряди да ни научат на акъл.
Много особено зло е българското здравеопазване. То не е лошо. ТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. И това е пред очите на всички ни, особено за хората от моята възраст, които щат, не щат, трябва да контактуват с него. Да не дава Господ да се разболееш, Читателю. Неглупави лекари те гледат в очите и те лъжат. Превръщат те в неволен съучастник в престъпления като източване и престъпно бездействие, но не те лекуват. Имам много приятели лекари. Един от тях отдавна престана да лекува хората и стана уважаван посредник в престъпни, но законни медицински схеми. Други работят в най-известните български болници, но не ги търся по медицински въпроси. Най-добрият ми приятел бе лекар, а той е и най-умният човек, когото съм срещал. За морала в професията той не говореше, но веднъж мълчаливо ми показа фиша от заплатата си. Най-голямата удръжка от нея бе за членски внос в Българския Лекарски Съюз. Доктор Кръстев вече бе пенсионер и го попитах не може ли да не членува в този Съюз. Той мълчаливо поклати глава и ме гледаше тъжно, докато му разказвах, че неговият членски внос е двадесет пъти по-голям от този в моряшката съсловна организация, на която съм председател, като при нас членството е по желание...
В дългите моряшки рейсове злото става някак абстрактно. За помполитите е ясно, но след унищожаването на рибарския флот и деполитизирането на армията, старият бемефейски кокал нарече зло пришълците от тези институции. Беше лесно да мразим шапкарите и рибарите, но с времето разбрахме, че те не са по-различни от нас. Особено военните. Удоволствие бе да наредиш нещо на някой от тях. Тръгва веднага, работи усърдно и накрая винаги докладва за изпълнението. С „рибарите“ бе по-сложно, защото идваха от Министерството на земеделието, а ние сме „морски вълци“, но скоро ни свикнаха на иширетите, станахме авери и от тях се научихме как правилно да приготвяме рибата за мезе...
По корабите съм срещал какво ли не зло: огън, пробойна, болест, предателство, дори - смърт, но никога няма да забравя една качка на рейда пред Казабланка. Няколко дена нито се хранехме, нито спяхме като хора, а накрая се скъса котвената верига и щем, не щем - тръгнахме да щормуваме в океана. Клатенето и трусовете бяха чудовищни. По време на една тягостна вахта четвъртият механик Митко Механджиев не издържа. Превъртя! Той бе младо момче, току що завършил Морското и се наложи ние - старите морски, да го сменим долу в машината, за да продължим борбата със стихията, но истината бе, че всеки нормален човек трябва да изкукурига при създалата се обстановка. Три дена щормувахме, а накрая се върнахме на рейда. Там още клатеше, но май вече не ни пукаше. Бяхме загубили едната котва, навигационните светлини, порцелана и стъклото по салети и кабини и едно младо момче от екипажа...
В последните години светът все по-често се убеждава, чу злото се извършва не от свръхсилни чудовища, а от тези, които просто изпълняват заповеди, без да се допитват до собствената си съвест. Както казва популярната поговорка „Понякога човек за човека е вълк, понякога - обратното“.
Малко злобно си получи есето, Читателю. Затова ще те усмихна с реплика от култовия филм „Селянинът с колелото“ (1974), която всъщност ни припомня с каква лекота сме подминавали злото:
ТУРСКОТО НИ КАФЕ Е ВИЕТНАМСКО...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
„Сакар“ - вечно усмихнат екипаж.