НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПОДАРЪЦИТЕ
На 31 декември 1953 г. по обяд в читалищния салон на село Мала Кутловица дойде Дядо Мраз. Това всъщност бе учителят Христо Пешунов и дори, и ние децата го разпознахме, но празникът си е празник. Пешунов (Дядо Мраз) започна да раздава подаръците. Училището купуваше по една книжка за всичките си ученици, а някои по-будни родители добавяха от себе си по нещо чрез посредничеството на даскал Ристо. Подаръците той раздавА дълго и артистично и когато вече се бях отчаял, че и за мен ще има подарък, маскираният даскал тържествено каза: „А сега, най-големият подарък на Балкански полуостров е за ... Славчо Пешков!”
Ето това е първият официален и най-хубав подарък в живота ми! Подаръчният комплект включваше детски книжки, блокче за рисуване, цветни моливи, акварелни бои и пастели марка „Пеликан”. Пастелите бяха в красива кутийка във формата на голям плосък кибрит, а отгоре й имаше нарисувано весело слонче. Нямам представа как е оцеляла тази империалистическа марка цели девет години след революцията, но боичките бяха невероятно качество. Чак в Морското през 1968-а един приятел ми донесе от Чехия прекрасни маслени пастели марка „Бохемия”...
Пастелите „Пеликан” ползвах рядко и с треперещи ръце, а когато през 1993-а в нашата къща дойдоха да живеят нови стопани, в чекмеджето на масата все още стоеше кутийката със слончето и наполовина изразходвани пастели. Подарих я на сина ми, без да му обяснявам как подарък от вида „рАзходен материал” може да се опази 40 години.
И до днес си мисля, че няма по-хубав подарък от това да си дете на Нова Година!
В моряшките ми години най-често съм си правил подаръците сам - парфюм, книга, грамофонна плоча или ... джобен часовник.
Има си неписани правила как се избира подарък. Спомням си един царски министър от новия век, който ни показваше компакт диск с вид на мисионер, предлагащ синци на туземци...
Лиля Брик (1891 - 1978) е била любовница и нещо като съпруга на самия Владимир Маяковски. В едно нейно късно телевизионно интервю я чух да признава: „Много обичам подаръците.” Как да не се залюби в тази жена великият поет! През двайсетте години на миналия век Маяковски купува от Париж лек автомобил „Рено” и го подарява на Лиля. Така тя става втората жена зад руля в историята на град Москва.    
Една история с подаръци ме накара леко да коригирам мнението си за писателя Милан  Кундера. През 80-те години той изпраща на Вацлав Хавел като подарък албум на художника Макс Ернст. В отговор Хавел му праща касета с рокендрол и това обидило великия Милан.
Е, не е прав Кундера! По същото време си бях купил от Канада албум на Ернст, а колекцията ми от плочи, касети и дискове с рок нямаше брой. Не е моя работа точно аз да уча такъв велик човек като Милан Кундера, но мисля, че Макс Ернст е част от рокендрола в живописта... Сега ми стана ясно и защо ми бяха непонятни някои от събитията в „непосилната лекота на битието”. Просто авторът не е обичал рокендрол. Замислих се и за хората, на които съм подарявал такава

1968-а. ДЗС Мала Кутловица за подарък е на екскурзия в манастир.
Кораб „Сакар“: за рождения ден - луксозно опакована стирка...
Алексей Корзухин. „Возвращение из города“.
1920-а. Червеният подарък.
Прекрасният филм „Подаръкът“.
музика и албуми на велики художници. Възможно ли е те обидено да са хвърляли на боклука моите подаръци? Я стига! Както се казва: всяко зло за добро - днес още повече харесвам Хавел, а колекциите ми от рок и художествени албуми често слушам и гледам по едно и също време, без да чувствам каквото и да е вътрешно противоречие. Ще си позволя още няколко думи на тази тема. Вацлав Хавел е единственият държавен глава, който се осмели да говори за огромното значение на рокендрола за революционните събития в т.н. Източен блок. Веднага след тези събития той покани в Прага самите „Ролинг Стоунс“ и дори измисли девиз за концерта - „Танковете си отиват, идват Камъните!“ Той покани групата в президентския дворец, където показа на великите музиканти огромен меден телескоп, насочен към затвора, в който Хавел е лежал цели шест години. „Всеки ден гледам през телескопа, когато трябва да реша как да постъпя.“ „Стоунс“ пък подариха на президента Хавел пулта, от който се управлява тяхното светлинно шоу. Когато достойният мъж започна да натиска бутоните, невероятна илюминация заля огромния дворец. Президентът се зарадва като дете, тичаше, превключваше клавишите и много приличаше на мен от онзи новогодишен празник в село Мала Кутловица.
В последно време с изненада открих, че властта освен мизерна пенсия ми била подарила и... живота. Това не го знаех и ми дойде малко в повече. Животът би трябвало да си е мой и със сигурност бих отказал подобен подарък от такива хора. Да, но по време на коронавируса хората на запад мрели като мухи, а аз съм останал жив и то - благодарение на управляващите. Ти да видиш! Като се замисля, аз все подарен живот съм живял. От БМФ, от БКП, от...
Има романтична френска комедия „Подаръкът”, която всички гледахме преди време и много й се кефехме. Има и сълзлив разказ на О` Хенри на тази тема.
Най-великият подарък, който ми е дало новото време, е безплатният достъп до книги и музика. Това сигурно няма да се сподели от хората, които не четат книги и не слушат музика. С тяхното мнение ние сме длъжни да се съобразяваме, но преди десетина години с ужас установих, че точно тези хора ни управляват. Те забраниха Читанката... За щастие - за кратко, но излагацията бе голяма. Стана ясно, че те не само не четат, а и нещо повече. Ще им простя факта, че не са чели „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, но за такива като тях имаше и филм, дори два (Франсоа Трюфо и Рамин Бахрани) по книгата. Нещо повече, всеизвестни чешити като „Металика” и Лев Толстой са дарявали на почитателите си свои творби. След всичко това да забраниш безплатната библиотека, която бе красив подарък към четящото братство...
Гледам, че напоследък управляващите умници са хвърлили око на Замундата. Старият моряк бат Марин Цанев би им казал: „Вие ще се пробвате да ни прецакате, ама и ние здраво ще ви осерем”...
Интересен подарък направи екипажът на кораб „Кейп Бретон” през 1992-а някъде в индонезийския архипелаг. Три пристанища посетихме там: Понтианак, Панг Калан Бун и Джамби. Всъщност все стояхме на котва и ни товареха от баржи, а бачкерите живееха по палубите, спяха върху вестници и картони, и се хранеха с онова, което хващаха в морето. На кораба храна имаше много и отначало я споделяхме с тях по време на хранене, а накрая изпразнихме камбуза от всичките меса, колбаси и консерви, които така или иначе, щяхме де хвърлим зад борд и ги подарихме на бедните индонезийци. Те все се оправдаваха, че нямат пари да ни платят, а накрая ни подариха дребен и хилав петел, който мъкнеха със себе си с понятна цел.
Готвачът взе петела в кухнята, кръсти го Пенчо на един хърбав и злояд моторист от машината и скоро „адашите” се сприятелиха.
Пернатият Пенчо явно бе водил доста гладно съществуване, защото в първите дни ядеше непрекъснато, а готвачът дори му осигуряваше разнообразно и природосъобразно меню. Палубният боцман пък донесе три чувала с жито и  един с ориз, останали от предишни товари. В последното пристанище местните си донесоха освен ориз, въдици и калмарки, и две кокошки. Вторият механик предложи на туземците два картона цигари, един чувал с прах за пране и малък кашон с тоалетен сапун. Срещу всичко това той получи кокошките и докато се чудехме за какво са му, Втория ги отнесе и ги пусна в кухнята. Подарък за Пенчо! Петелът отначало се държеше малко високомерно с дамите, но беше ясно, че ги предпочита дори пред житото и ориза...
Животът непрекъснато ни предлага подаръци, но ние не винаги ги забелязваме. В Морското великолепен подарък бе стажът на Дунава и ние го бяхме кръстили „Чаровно лято“. По корабите пък всеки моряк получава подарък на Нова година. Бреговият човек и да мисли не би се сетил за такива най-често символични подаръци, защото той живее и до супермаркетите със застояли стоки, и до боклука, на който всяка година се изхвърлят никому ненужните подаръци.
В махалата най-често срещам старите моряци Дучката и Маслара, а.к.а. Пламен    Дучев и Жоро Масларов. Те ме четат редовно и винаги обсъждаме текстовете. Ще си позволя един подарък за нас тримата. Поздрави от страниците на моряшкия вестник, момчета! Здраве и щастлив живот ви желае вашият съсед:

Сл. ПЕШКОВ - също моряк