НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
120 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА НОВИЯ ФАР НА НОС
КАЛИАКРА - 1 ОКТОМВРИ 1901 Г.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ФАР КАЛИАКРА
Анастас Ангелов
TO THE HISTORY OF LIGHTHOUSE KALIAKRA
Anastas Angelov
Abstract: The French company for construction and operation of beacons „Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman” (Sociеtе Collas et Michel) has erected two lighthouses at Cape Kaliakra: the first one, opened for navigation on July 15, 1866, and the second one, in 1901. The exact date of the second beacon’s opening, erected after the earthquake of March 18/31, 1901, was unknown. Official news in Bulgarian language of the Ottoman Government, unpublished so far, point out that the beacon emitted light first on October 1, 1901. In 1924, when South Dobrudzha was within the boundaries of the Kingdom of Romania, the Romanian maritime authorities erected the house of the beacon keepers (using stones taken from the walls of the Kaliakra fortress), and in 1929, they assembled at Cape Kaliakra Marconi Wireless Beacon 1 of the British company „Marconi” (Marconi's Wireless Telegraph Company, Chelmsford, Essex), powered by electrical energy produced by diesel generators of the company „Crossley“ (Crossley Motors, Manchester). In 1934, the Romanian maritime authorities replaced the outdated French optics at Cape Kaliakra by optics of the Swedish company „Aktiebolaget
КАЛИАКРА - 1 ОКТОМВРИ 1901 Г.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ФАР КАЛИАКРА
Анастас Ангелов
TO THE HISTORY OF LIGHTHOUSE KALIAKRA
Anastas Angelov
Abstract: The French company for construction and operation of beacons „Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman” (Sociеtе Collas et Michel) has erected two lighthouses at Cape Kaliakra: the first one, opened for navigation on July 15, 1866, and the second one, in 1901. The exact date of the second beacon’s opening, erected after the earthquake of March 18/31, 1901, was unknown. Official news in Bulgarian language of the Ottoman Government, unpublished so far, point out that the beacon emitted light first on October 1, 1901. In 1924, when South Dobrudzha was within the boundaries of the Kingdom of Romania, the Romanian maritime authorities erected the house of the beacon keepers (using stones taken from the walls of the Kaliakra fortress), and in 1929, they assembled at Cape Kaliakra Marconi Wireless Beacon 1 of the British company „Marconi” (Marconi's Wireless Telegraph Company, Chelmsford, Essex), powered by electrical energy produced by diesel generators of the company „Crossley“ (Crossley Motors, Manchester). In 1934, the Romanian maritime authorities replaced the outdated French optics at Cape Kaliakra by optics of the Swedish company „Aktiebolaget
Нос и фар Калиакра.
The London Gazette, Numb. 23149, Friday, August 10, 1866.
Blaise Jean Marius Michel.
Gasaccumulator Company” (AGA) (Stockholm). In 1955, the Bulgarian maritime authorities assembled at Cape Kaliakra nautophone „Gaselan”, and in 1961 - a new wireless beacon „КРМ-100“ (which functioned until 2004).
Keywords: Cape Kaliakra, Compagnie des Phares de l'Empire Ottoman, Sociеtе Collas et Michel, Barbier et Fenestre, Marconi wireless beacon, Karel Skorpil, Milan Asadurov.
Фар Калиакра е изграден от френското дружество за строителство и експлоатация на фарове по бреговете на Османската империя „Compagnie des Phares de l'Empire Ottoman” („Societe Collas et Michel”). Той е открит за навигация на 15 юли 1866 г. На него е поставена въртяща се оптика от пета степен, изгаряща керосин, чиято светлина е видима на 16 мили.
Съобщенията за фар Калиакра, публикувани в специализирани морски издания и вестници, са останали неизвестни на българските изследователи и те се позовават на публикация на Карел Шкорпил.
На 10 август 1866 г. английският вестник „The London Gazette” публикува следното съобщение за фар Калиакра:
„Черно море. Въртяща се светлина на нос Калакриа или Калиакра.
Също така, на 15-и юли 1866 г. или след тази дата, ще се показва светлина на около 20 ярда от края на нос Калакриа или Калиакра, на западния бряг на Черно море. Това ще бъде въртяща се бяла светлина, достигаща най-голямата си яркост на всяка минута. Поставена е на височина от 164 фута над средното морско равнище и в ясно време би трябвало да се вижда от разстояние 16 мили. Местоположението на светлината е дадено при северна ширина 43° 21' 30" и източна дължина 28° 30' 15" по Гринуич.
По заповед на Тяхна светлост Джордж Хенри Ричардс, хидрограф. Хидрографска служба, Адмиралтейство, Лондон, 17-и юли 1866 г.“
Съобщения за фар Калиакра публикуват и „Gazzetta ufficiale del Regno D?Italia”, „Giornale militare per la Marina”, „Army and Navy Journal”, „Annales hydrographiques”, „Морской сборник“ и „Лоцманские заметки“.
Съобщенията за фар Калиакра, публикувани в специализирани морски издания и вестници, са останали неизвестни на българските изследователи и те се позовават на публикация на Карел Шкорпил. …
Пълния текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Keywords: Cape Kaliakra, Compagnie des Phares de l'Empire Ottoman, Sociеtе Collas et Michel, Barbier et Fenestre, Marconi wireless beacon, Karel Skorpil, Milan Asadurov.
Фар Калиакра е изграден от френското дружество за строителство и експлоатация на фарове по бреговете на Османската империя „Compagnie des Phares de l'Empire Ottoman” („Societe Collas et Michel”). Той е открит за навигация на 15 юли 1866 г. На него е поставена въртяща се оптика от пета степен, изгаряща керосин, чиято светлина е видима на 16 мили.
Съобщенията за фар Калиакра, публикувани в специализирани морски издания и вестници, са останали неизвестни на българските изследователи и те се позовават на публикация на Карел Шкорпил.
На 10 август 1866 г. английският вестник „The London Gazette” публикува следното съобщение за фар Калиакра:
„Черно море. Въртяща се светлина на нос Калакриа или Калиакра.
Също така, на 15-и юли 1866 г. или след тази дата, ще се показва светлина на около 20 ярда от края на нос Калакриа или Калиакра, на западния бряг на Черно море. Това ще бъде въртяща се бяла светлина, достигаща най-голямата си яркост на всяка минута. Поставена е на височина от 164 фута над средното морско равнище и в ясно време би трябвало да се вижда от разстояние 16 мили. Местоположението на светлината е дадено при северна ширина 43° 21' 30" и източна дължина 28° 30' 15" по Гринуич.
По заповед на Тяхна светлост Джордж Хенри Ричардс, хидрограф. Хидрографска служба, Адмиралтейство, Лондон, 17-и юли 1866 г.“
Съобщения за фар Калиакра публикуват и „Gazzetta ufficiale del Regno D?Italia”, „Giornale militare per la Marina”, „Army and Navy Journal”, „Annales hydrographiques”, „Морской сборник“ и „Лоцманские заметки“.
Съобщенията за фар Калиакра, публикувани в специализирани морски издания и вестници, са останали неизвестни на българските изследователи и те се позовават на публикация на Карел Шкорпил. …
Пълния текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.